Тук строеж, там сечище

Противник съм на застрояването и презастрояването. Срещу тези на градовете, селата, планините и морето. Сигурно, ако зависеше от мен, щях да забраня строежа на сгради по-големи от 3 етажа и щях да допускам съвсем малки изключения – десететажна сграда на всеки сто триетажни. Отчуждават се хората иначе, забравят си лицата и не се интересуват какво прави другия. Губим човечност.

Тази сутрин природолюбителите и защитници на Странджа направиха страхотен и вдъхновяващ концерт пред сградата на министерството на околната среда и водите. Бяха оркестър, с тупани, тимпани и барабани. Атмосферата, която създадоха тези очарователни млади хора беше невероятна и, ако не ги виждах сигурно щях да си помисля, че наоколо бродят индийски слонове и подскачат африкански племена в един всеобщ танц за омилостивяване, но не на тази, която ни е създала, а на нейните обезумели създания.
Надявам се да сте имали шанса да присъствате на този концерт, защото най-вероятно няма да го чуете довечера по новините.
На мен тези младежи ми припомниха да ви покажа това, което видях преди около месец в подножието на Рила.

Отправна точка Боровец

Добре че боровете са високи, много високи, и дори само една редица от тях успява да направи параван, скриващ грозотата на новите строежи. Барокови и нео-мутрави хотели и хотелченца, увенчани от перлата прилична на кравешко лайно – хотела на самоковеца.
От там нагоре, целта ни е една – да се поразходим малко по Мусаленската пътека. Нямаме много време, за това бързаме.
Пътя за пътеката минава край Царска Бистрица. Тук строежи няма, човека си е заградил градинката. Ние пък теглим една покрай мястото и заявяваме, че за да гледаме нещо дето ни принадлежи няма да даваме три лева!
На входа на мусаленската пътека ни срещат няколко табелки скалъпени от листове А4. На една от тях пише:

„ЗАБРАНЕНО ВЛИЗАНЕТО НА МПС ПО МУСАЛЕНСКАТА ПЪТЕКА
заповед на община Самоков“

Най-отдолу "Забранено влизането на МПС"

Трябват ти обаче само десетина метра по-нагоре, за да се увериш в химерността на тази заповед. Зареждат се картинки противоречащи на понятието „туристическа пътека“:

Има островче образувано на мястото където трябва да се разминават слизащите и качващи се камиони.

Островче

Островче

Има един склон, който не знам как се казва точно (аз лаишки му казвам каменопад), който е чопнат точно в основата и изобщо нямам представа как се крепи все още. Край болното място няколко дръвчета ронят горчиви сълзи.

Каменопад

Отминавайки едно-две ново построени мостчета с бетон и трупи от съседните прясноотсечени дървета стигнахме до табелата указваща обхвата на национален парк Рила. Малко след това пресичаме рекичката и виждаме маркировката на едно дърво „НП“, която официално отбеляза
стъпването ни на територията на парка. Тук за 20 метра отново попаднахме на къс от истинската туристическа пътека.
Уви за кратко, след което отново се сляхме с проправеното „шосе“ нагоре.

Е не можеш да кажеш, че не се прави с умисъл за хората – табелката

„Внимание! Води се сеч“

те стресва и обезопасява пребиваването ти в гората. Следва дълъг път по широката пътека. Стъпваш или на постлан чакъл и камънаци натрупани, за да не поникне нищо изотдолу, или на остатъците от трупове на отсечени дървета – кори, клонки, трески…

И точно тогава се огледахме отново за маркировката на пътеката…хм има и нова маркировка – синя хоризонтална черта на дърветата край пътя. Мисля, че е ясно. Пътят е тесен, а тези трябва да се самопожертват, за доброто на баирбудалите, които ще катерят Мусала на кола. Сеч е все пак, ще проявят разбиране.

По-нагоре се разминахме с една ГАЗ-ка и решихме да се връщаме, че орязания склон не ни беше много фън-шуй.

Мислех да ви покажа и хубавите цветенца и пчелички, потоците и гледките. Но няма, за да отидете набързо вие сами да си ги видите, докато ги има. Надявам се тогава да ви чака ей това борченце, за да ви покаже малко от красотата на природата, на тези от вас, които това все още ги интересува.

3 responses to “Тук строеж, там сечище

  1. Sad but true… Няма как да бъде иначе в държавата на глупаците и хотелите.

  2. Pingback: Великата рилска пустиня « Патиланско царство

  3. Pingback: Да се радваме ли? « Патиланско царство

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s