В кофите

Един ден след училище сестра ми се прибра, скарахме се и тя ми каза: „Мри в кофите!“. При тази люта проклетия и двете се разхилихме, сдобрихме и пак заиграхме, а „мри в кофите“ си остана един златен лаф във фонда ни, наред със „Сори Майкъл“.
Малко след това дойде и вариацията на заглавието на един сериал, и „Профайлър“ стана „кофайлър“, сиреч човек, който рови из кофите.
Така с „мри в кофите, кофайлър такъв“ израза стана изцяло пълноценен.

А какво са кофите?

По принцип кофите се считат за нещо много гадно и отвратително, а хората, които се препитават от тях и буквално си вадят хляба от там са неудачници, неуспели да се справят с живота си.  Да, най-общо е така.  Обаче аз обичам кофите! Е, не всичките, но има един тип кофи, които заслужават цялото ни уважение и внимание.

Кофите са два типа, според мен. „Прости и обикновени кофи“ са тези, в които се намират битовите ни отпадъци, космите от канала и обелките от картофи. В тях се изхвърлят само такива гадости и боклуци, които не са нищо повече от онова, което бива отмивано от водата когато дръпнем казанчето. Даже мога да ви кажа къде са тези кофи. Това са кофите в панелните комплекси, ж-е к-атата, новите квартали-спални, които са пълни с хора, които се прибират след работа там само, за да се наспят и нямат време за много работи извън това им занимание. Намират се там, защото „новите“ живеят там. Дали са „нови граждани“ или новосформирани семейства, отделили се от старото жилище на мама и тати няма значение. Това са хората, които ги е довел от някъде вятъра и не се знае дали ще се задържат, за това правят и скучен боклук. Кофите в един такъв квартал изобщо не заслужават да си имат някой, който да „мре в тях“. Обаче

кофите в центъра на града

са друго нещо! Каква мечта! На това аз му казвам – съвременния заместител на островите на съкровищата. И, ако ме питате, хич не ми трябва да съм пират и да получавам морска болест и да търся скелети, оказващи пътя към съкровището, ако мога да се нарека „Кофайлър“. И то ще го кажа с гордост.

Знам, че височко до тук звучи като бълнуването на човек, хапнал нещо гнило от кофите и размътило мозъка му, но ви уверявам, че съм със всичкия си (поне не съм яла нищо от кофите). Това, което се опитвам да кажа е, че в кофите в центъра на град като София, например, могат да бъдат намерени много неща, различни от изрязани нокти и опаковки от кроасани.

София е стар град, или поне в последните сто-сто и нещо си години, тук се е тълпял народа от всички краища на страната. Тук съответно е живял „елита на нацията“. Някога той не е намирал за престижно да живее в пущинака на Витоша, защото тогава там е имало вълци. И затова кажи речи през почти целия този период всичко живо е искало да живее в центъра.
Аз например съм израснала край едни такива кофи. Само че навремето народа всичко къташе по мазета и тавани. Това било от прабаба тантела, онова било кутия от чужбински бонбони…все съкровищни работи, сърце не ти дава да ги хвърлиш. А те се трупат ли, трупат на тавана. Тогава най-ценното в кофите бяха стериопорените фигурки, които бяха от разопаковани мебели, както и кофите, притежание на кожарския магазин на Витошка (всичките ми кукли имаха палтенца от лисица благодарение на тия кофи).

И както всяко нещо на този свят, и живота на собствениците на такива стари къщи, апартаменти и прилежащите им тавани, свършва. Споминават се хората и си отиват от този свят без да могат да вземат материалните си съкровища с тях.

Тъжното в случая е, че няма или кой да наследи тия малки ценности или пък няма кой да ги оцени.

Ако няма наследници…не знам какво става. Нещата на човека поемат към кофите, а старата хубава къща се събаря, за да се направи бизнес център. Наследниците пък толкова време са живяли някъде на тясно под наем, че бързат да изхвърлят де що спомен има от дядо-клошара. А сред тия „боклуци“ витае духа на бедния човечец, светогледа и мечтите му затворени в овехтелите предмети, книги и мебели.

Не ви ли се е случвало да минавате покрай такива кофи? Наред със старите парцаляци се валя кафяв картонен куфар, кашон с пожълтели книги, тетрадка с рецепти, неготвени от тридесет години, пликче със стъклени и костни копчета, кутия с чернобели снимки, бутилки от лимонада с прикачена запушалка, стар виенски стол… Толкова стари и въодушевяващи въображението неща! Чак не ти се вярва , че може някой просто да ги остави в кофите!

Не съм изкофайлърствала много неща през живота си, но пък са били много ценни. За първи път се престраших на пресечката на Шишман и Гурко. Беше изхвърлена цяла колекция с плочи, а аз намерих най-страхотния подарък за приятел, който щеше да има рожден ден след някакви си четири месеца! Юбилейна плоча – 35 години ЦСКА, с откъси от най-големите победи на отбора. Рожденика наистина се зарадва…Надявам се, като му презапишат плочата на диск и я чуе, да се зарадва още повече, но това вече си е негова грижа 🙂

Последната ми придобивка беше също толкова радваща и неочаквана. Когато бях студент трябваше да прочетем „Педагогическа поема“ на Макаренко. Книгата е просто страхотна, само че я прочетох само до средата, защото в библиотеката имаше един прокъсан екземпляр, а трябваше да я четат още петдесет колеги. Тогава така и не можах да разбера какво става с Макаренко и успява ли да възпита у поверените му малки разбойници идеалите, в които така силно е вярвал. Жалко.
Но преди седмица отивах да взема Емил от работа, а той идва насреща ми и се усмихва:

– Pippi, там до кофите има три кашона с книги. Виж какво си взех! – и ми показва с блеснали очи първи том на „Капиталът“, издание от 1947 г. На мен ми беше намерил малка книжчица облечена с хартията, с която едно време опаковаха книгите в книжарниците – Взех ти я само заради хартията, ти нали обичаш такива работи.
– Обичам, обичам, ама толкова малко ли? Хайде да видим какво друго има.
– Еее, ама там са още двама клошари и ще ни изгонят от територията си.

Ама аз, пуста кофайлърка, се разпенявих от любопитство какви книги има. И отидохме. А там най-отгоре блестеше моята „Педагогическа поема“, чисто нова, с още неразлепени листове! Няма как да ви обясня колко се зарадвах и разподскачах! Най-накрая ще прочета тази книга и ще мога с чиста съвест да натиря всеки, който се опита да ме убеждава, че Макаренко е проповядвал насилие спрямо децата, без дори да е разлистил книгата. И ще разбера как свършва историята (знам, че е тъжно, но все пак)

Та това са за мен кофите. Надявам се да съм ви спечелила за каузата, и ако искате да станете истински „кофайлър“-и ще се радвам да ви кажа:

Добре дошли в обществото на ловците на минало и събирачи на спомени!

10 responses to “В кофите

  1. Страхотно! Аз самата имам преживявания, свързани с боклука! Когато бях малка, бащата на съседката ми возеше боклучийски камион. Всеки ден очаквахме жадно завръщането му от работа… Той винаги, като истинки Дядо Мраз, носеше торба с подаръци. А нашите влажни очи поглъщаха всичко, което той вадеше от торбата. Що лакове съм имала, що етикети от буркани с кисели краставички, доматено пюре, боб, зелен фасул… А ако знаеш само какво щастие беше, когато от торбата изкачаха едни такива златни листчета, с които като се намажехме ставахме едни златни, златни (може от това да е тръгнала и чалга модата)…

  2. Браво, Пипи, за умението ти да откриваш съкровища на такива безумни места! За „Педагогическа поема“ обаче трябва да ти кажа, че искрено ти завиждам:) Заканила съм й се това лято да я прочета задължително, лошото е, че не се намира лесно. Но благодарение на теб вече знам къде да търся! Само дано не пресека бизнес-интересите на ‘кофайлърската’ мафия, че тогава нищо хубаво не ми се пише:)

  3. Хехеех Веселяшки ти си била направо с връзки! Веднъж с братовчед ми бахме решили да намерим как да стигнем до бунището в Суходол, за да си търсим капачки от шишета за колекцията, нали си нямахме съсед като твоя! Отвисяхме си, 7-годишни лапета, на спирката на рейса около час-два без никой да може да ни отговори на въпроса:“Как можем да стигнем до градското бунище?“ и там свърши експедицията.

    Царевна, изданието ми е от 79та и се съмнявам да са го преиздавали след това. Ако не успееш да го откриеш из библиотеките, свирни и ще ти услужа. Знанието трябва да се споделя 🙂

  4. Хехе и аз ги видях интересните книги в понеделник, но вече бяха нападнати от клошарите и реших да не ги закачам.

  5. “Кофайлър”… ех, че си модерна – едно време му викахме „нещотърсач“ или поне така е в превода на книгата за твоя прототип. Аз най-много си падах по снимки, разни ленти и рентгенови фотографии… повече свикаваш да познаваш обикновения българин, без грим и липосукции… воайорщина – кеф!

  6. Gamar да ти кажа, за мое учудване не ни насметоха клошарите. Напротив, единят даже започна да ни предлага на вниманието различки книги. Предполагам, че ако стоката беше друга, нещата щяха да седят по друг начин 🙂
    Nagе – нещонамирането си е едно, кофайлърството друго. Нещонамираш като го търсиш напред-назад, но когато запретнеш ръкави и се разровиш из кофата си е кофайлърство 😀 И да, голям е кеф 🙂

  7. Аз си падам също по“ровене в кофите“ Търся сродни душе за да споделя впечатления

  8. Pingback: Ratman! « Патиланско царство

  9. Pingback: Назад към корените, назад към машинописа! « Патиланско царство

  10. Хе хе… а тук редовно има garage sales, в които хората решават да се отърват от стари непотребни вещи и разлепват обяви в махалата, че в еди кой си ден ще имат такава разпродажба. Аз винаги се спирам да разглеждам старите дрехи, шапки, дрънкулки и домашна посуда за по един пробит долар, понякога купувам по нещо, но винаги са страхотни за гледане.

    А има и антикварни магазини, в които такива вехтории се препродават и оттам съм купувала оцветявани картички с ангелчета, семейни снимки на неизвестни лица, филигранни бижута от тел с мъниста и украшения за стена 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s