Hippie Thessaloniki – до Солун с една риза на гърба (втора част)

Към първа част на „Hippie Thessaloniki – до Солун с една риза на гърба

Върнахме се обратно по успоредна на централния булевард, за да излезем в една градинка с гълъби където се намират две забележителности:

Бей Хаммам – турската баня

Построена от султан Мурад II през 1444 г. Сградата има идиотско работно време, което не ни огря, затова четохме само табелата – състои се от две отделения. Мъжкото е по-голямо и красиво украсено, женското е по-малко и невзрачно. Мъже какво да ги правиш. Отвън изглеждаше много красиво.
В същата градинка на отсрещната страна на банята имаше една малка църква, която беше затворена и може би затова не запомних името й.
Починахме за малко на пейка, но поради мизерността на мястото, пълно с клошари и мангали (изглеждаха като нашенски и румънски, но кой ги знае), събрахме бързо сили и тръгнахме нагоре, където трябваше да се намира църквата на Св. Димитър Солунски.
Пътьом минахме покрай римския форум, странно обозначен на табелата като „римска агора“ – смесване леко на времена и понятия, но карай.
Точно след това дойде ред на църквата и

мощите на св. Димитър Солунски

От църквата не е останало много след големия пожар в Солун през 1917 г. Била е възстановявана по-късно и могат да се видят старите стени и надгражданото ново. Мощите на светеца са в ляво от входа в нещо като беседка. Из църквата има листчета, на които пишеш свое желание (по желание, аз като атеист такива работи не правя) и пускаш в кутии, а по нахалните са ръчкали в пластмасовата обвивка около мощите.

След църквата се запътихме към колата и с нея се качихме до хълма на града, където малко изморени и изнервени се изправихме пред горния край на крепостната стена, спускаща се чак долу до Бялата кула. Бая крепост си е била!

И от тук започнаха мъките. Бяхме решили да спим на къмпинг. Но както за повечето къмпинги в Гърция, така и за тези около Солун липсва информация, контакти, сайтове. На тръгване от интернет видяхме, че в ляво на града има два къмпинга, а според моя атлас (от 2003та) и в дясно има един къмпинг, който изглежда по-близо. Решихме да тръгнем към него. Само че който и да питахме казваше, че не знае да има такова нещо в посоката, към която се бяхме запътили. Бреее. Ми хайде наобратно – ще ходим на къмпинга в ляво. Един младеж успя да ни обясни, че най-близкия къмпинг е Агия Триада, който е в посока летището.
И пак по централния булевард, посока летище „Македония“, излязохме от града. Вървейки все направо подминахме основната причина за нашенци да идват до Солун – тукашния мол. Ето това ми хареса в Тесалоникито – пазарния център са го фичнали на няколко километра от града, а не в центъра, където хем да се образуват задръствания в околността, хем да се задръстват хората умствено в тях.
Вървим си към Агия Триада, която е на края на извитото на залива, току до солунския фар. Как уцелихме улицата от раз не знам, но се озовахме точно пред къмпинга. Ние с Емил отидохме да проучим как стоят нещата. Вътре една жена крещеше на двама работници. Приближихме се тактически и запитахме това ли е къмпинг Агия Триада.
– Това е. Обаче не работи! – почти кресна и на нас.
– Как така? Не е открит или няма да отваря?
– Не работи! – толкова й беше английския и се откзахме да се мъчим с нея. Иначе на входа имаше ценоразпис, но явно нещо е станало.

Ами сега?!

Следващия къмпинг беше много далече, а и, ако и той не работи? Решихме че ще останем да спим хипарската – двама на плажа и двама в колата. Просто „прекрасно“!
Трябваше да се примирим с положението. Паркирахме на края на плажа, точно пред къмпинга, което се падаше и на края на селището. Решихме да се разходим за по бира и хапване. Мога да сравнявам с Тасос. Както и там така и тук всички сгради, включително на първа линия са високи максимум три етажа. Заведенията са също на първа линия, но нещата на пясъка са най-много столове и маси на ресторантчетата, които се намират отвъд крайбрежната алея.
Незнаейки колко е голямо селището и колко места за хапване ще има седнахме в едно от първите ресторантчета. Имаше още две заети маси. Дойде един чичка да ни приеме поръчката. Като за начало поръчахме по бира. Който е ходил в гръцко знае, че когато седнете някъде пред вас се слага

Покривка

обикновено хартиена, която се сменя за всеки нов клиент. Огледах се, хората на другите две маси имаха покривка и заочаквах сервитьора да се зададе първо с нея. Да ама не, донесе бирите, взе последващата поръчка от нас и зачезна… Така сега, този явно имаше нещо против нас, защото неносенето на покривка си е егати демонстрацията на неуважение и презрение. Явно не само в нашенско не са любезни от обслужващия персонал.
Отдавам липсата на любезност с наличието на наши мургави сънародници (един от тях ни заговори и се похвали, че от две години е в гръцко без да е научил и дума от езика), които ни носят славата на крадци и безделници. Но въпреки това аз съм турист, седнала съм да си направя кефа и тоя да ми го разваля така?! Не казахме нищо и не се заядохме, макар че и това би било заслужено, само извадихме накрая най-голямата си банкнота и изчакахме да ни върне рестото до стотинка. Не знам дали е разбрал нещо и от нашия жест и не ме интересува.
Обаче в светлината на липсата ми на дрехи, започналата да ме боли глава и неработещия къмпинг това беше просто капката в чашата…уж!

Хапнахме, разходихме се и решихме да се връщаме към края на плажа. В нашата ситуация трябваше да сме „сиромах човек – жив дявол“. Трябваше да се измисли баня. Тези от нас които имаха бански, т.е. не си ги бяха забравили като мен, се поплацикаха в морето. Часа отиде към 12 ч. вечерта и наоколо опустя. За наш голям късмет точно на края на плажа имаше и душ, отделен от улицата с дървета. Другите един по един отидоха и се изкъпаха и за щастие водата беше прекрасно топла. Дойде и мой ред да застана под душа, и аха да си свяля дрешките всмърдяни от цял ден ходене, и току да усетя севежестта на водата, най-безцеремонно със 100 км/ч пристигна една кола и паркира до нас. Музиката до дупка:

„Я люблю тебя и тьй меня…“

Хайде обратно, няма душ за последните! Дорева ми се. Братушките се изсипаха като из ведро – 5-6 човека, пияни-заляни, крещящи и пищящи. Ние седнахме там унили, а аз почти изстерясала, че не мога да си взема душ. Изчакахме петнайсетина минути и се видя, че нямат никакво намерение нито да си тръгват, нито да намалят музиката. Изправяхме се пред опасността някой да се оплаче от техния шум, да дойде полиция и да насмете и нас. Другите си бяха къпани и наред, а аз набирах скорост и ей сега щях да се разцивря.

Станахме и се преместихме двеста метра по-надолу, на следващия душ, нещо което не ме устройваше, тъй като над него беше уличната лампа и изобщо толкова хипарка не съм, или както казаха от Антибиотика веднъж:“Пънк, фънк и други такива“. Настанихме се, ние с Емил отстъпихме шалтетата и чувалите си и избрахме колата за пренощуване. Будих се на няколко пъти и отправях взор към заветния душ в края на плажа, но там руснаците продължаваха да се веселят, а аз псувах руската империя и ги проклинах да загубят третата световна. Явно след украинците сега и руснаците бяха решили да ме мъчат.
Както и да е, в 4.30 ч. вече се пресрамих и реших да отида на душа под лампата, та каквото ще да става. Бях бърза като светкавицата и даже сама не видях кога успях да се измия. В момента, в който бях готова, альошите се натовариха на колата и отпрашиха пияни в неизвестна посока. Мамкаимнатиярускигадовепияни! Легнах си обратно в колата и откъртих. Станахме чак към 9 ч. За разлика от нашите плажове, по това време тук пустееше. Хапнахме и събрахме чувалите.

Врътнахме се за последно из центъра на града. Направи ни впечатление една сграда, по която бяха накичени дискове, които се полюшваха свободно на вятъра. Зачудихме се за какво ли може да бъде, тъй като ги забелязахме и по още няколко сгради. На мен ми напомниха малко на видящите кецове, за които беше писала Жюстин Томс. Странно дали служат за нещо подобно.

В 12 ч. се метнахме отново на гумите и беж към нашенско.
Пътьом, преди Серес един пловдивчанин с бмв без малко не ни очисти задминавайки ни и разминавайки се на косъм с един тир. На следващата бензиностанция го видяхме – ланец и два пръста чело – очевидно е бързал, за да не забрави за къде е тръгнал. Малко по-късно един румънски джип не на боя, а не знам на какво се размина от челната катастрофа. Просто не разбирам тия хора дават ли си сметка какво правят. А най-тъпото е, че ти в твоята кола не можеш нищо да направиш, освен да чакаш да видиш тоя накъде ще се разхвърчи и ще прелети ли благополучно над теб или за зла участ ще те поведе и теб в отвъдното.
Все пак минахме благополучно границата…е на шофьора на влизане и излизане му триха сол да си смени личната карта, че беше в много лошо състояние, ама слава богу с предупреждение и обица на ухото си тръгнахме. Запазихме си за спомен и лафа:

„Личната карта да не ти е потник, да я пререш?“

Мернахме табелата за Мелник и направихме остър завой в дясно.
На километър от най-малкия град в България видяхме две топчета да се изнасят от насрещното платно, а в този момент натам се беше устремил рейс!
– Бързо ще сгазят поредните таралежчета!
Паркирахме и изскочихме, от това двете топки се стреснаха, едната забърза, а другата спря насред платното. Нашия шофьор успя да вдигне топчето и като супермен отлетя в банкета, а рейса подмина очуден. Нашите таралежчета се оказаха
Костенурки!!
Спасихме костенурките нинджа! 🙂 По-малката се освести бързо и хукна през полето, а по голямата ни кимна два пъти и леко подкара след първата.
След Мелник се прибрахме набързо и в Софето и остана само да разгледаме снимките. А тях сега като ги гледам и ми се струва, че сме си изкарали страхотно и сме видяли много неща и изобщо заслужаваше си…въпреки забравените дрехи, душа и руснаците 😉

4 responses to “Hippie Thessaloniki – до Солун с една риза на гърба (втора част)

  1. 🙂 и на мен са ми правили впечатление висящи дискове, но това, което съм получила до тук като обяснение е, че е за да плашат птичките … може и за друго да са 🙂

  2. Или да заслепяват любопитни погледи 😉

  3. Pingback: Hippie Thessaloniki - до Солун с една риза на гърба (първа част) « Патиланско царство

  4. След месец и аз съм в Солун.Ще тръгна с влака от София и по обяд съм в Солун 6-години по-късно!!!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s