Момчето си отиде

Тръгвам си вчера от работа. Насреща ми виждам мъж на около 55-60 години. Спортна широка риза, която покрива шкембето, широки бермуди. Като цяло спортно-небрежен до омачкан вид. Косата беше рошава, брадата небръсната, което даваше предимство на омачкания вид, лишен от артистичност, от всякаква артистичност. И о, ама това не е ли?!…актьора…да.

Разпознах човека и актьор зад наболата прошарена брада, а по-лошото беше, че видях в дясната му ръка наполовина празна бутилка поморийска гроздова. И това в 5.30 ч. следобяд. Детето в мен ревна с всичка сила, ужасено от превъплъщението на един от любимите му актьори, пък то и не превъплъщение, ами суровата действителност, самата реалност, ужас, ужас. Актьора от някои от любимите ми филми, момчето с идеалите в онзи филм…ах колко въздишах някога и страдах за невъзможната му любов.

И хем в България звездите са хора и можеш да ги срещнеш ей така на улицата, хем ти се иска да са като холивудските актьори – недостъпни някъде там в именията си, винаги красиви и елегантни, неизлизащи от роля, безупречни!

Както каза Емил: „Човекът си е такъв, не зависи от теб какъв е и що е. Може да си прави каквото си иска, може просто да е отивал в съседния вход на гости, нищо повече. А сблъсъкът на твоите представи с реалността си е чисто твой проблем не негов.“
Обаче детето в мен отново беше огорчено от реалността, защото за него момчето си отиде завинаги.

6 responses to “Момчето си отиде

  1. е, доколкото съм забелязал, те актьорите още от натфиз тренират масирана употреба на всякакви психотропни вещества, вкл. алкохол, тъй че кво се чудиш? големият талант в сферата на изкуството често върви ръка за ръка с тия неща.

  2. И аз имам подобен опит с актьори и актриси. Пиенето като че ли е неотменим техен аксесоар. А колко си отидоха без време от препиване- лелееее…

  3. Да, наистина една такава среща убива илюзиите…И все пак! Актьорската професия е много трудна. Освен това в България, за да си на върха дълго време, се налага да правиш какви ли не компромиси. А насреща освен благодарните аплаузи на публиката, не получаваш почти нищо. Или по-скоро – щатна заплата от примерно 700лева. За какви имения говорим, за каква елегантност…Понякога се чудя кое е по-доброто – да останеш верен на истинското изкуство или да се впрегнеш в чалга формите на театъра и киното и да си направиш в крайна сметка имението?! Актьорът/ говоря за истинския талант/ е човек с много фина чувствителност. Много малко му трябва, за да излезе от равновесие – и тогава всеки се спасява сам, едни с алкохол, други с много работа, трети – напущайки професията. Не ги съдете. Те имат право да бъдат такива, каквито искат да бъдат, каквито обстоятелствата са ги накарали да бъдат…
    Впрочем, нали уж обичаме безрезервно?!

    Добре сте направили, че не сте написали името на актьора.

  4. Споделям твоята болка! Замислям се за причините!

  5. Я, изненадвате ме като обвързвате проблемите и алкохола толкова с актьора (…в частност и изкуството като цяло). Да, вярно, артистите (като сборно понятие) са с по-чувствителни натури, но само те ли злоупотребяват с алкохола? Нима не сте виждали хора с бутилки по пътя? Не Ви ли ужасява гледката на залитащи посред бял ден младежи (тинейджъри на чист български), носещи без срам двулитрови бутилки с бира, амбалаж с мента, мастика и какво ли още не?
    Пипи, прав е твоят Емил за сблъсъка на представите ти с реалността. Винаги е тежко когато тя – реалността се посрещне толкова грубо с вижданията ни, спомените, мечтите… когато погребва кумири, когато сваля от висините нашите идеали…

  6. Аз не осъждам човека, а и наистина има хиляда други причини, поради които е мъкнел бутилката. За съжаление действителността е такава и ни формира така, че да се сетим именно за лошо изглеждащия и неприемлив от обществото вариант.
    Та не осъждам човека, защото не знам какво е правел в този момент. Не го и познавам що за човек е. Но като формирана е едини по-спокойни и морални времена се възмущавам както на хлапетата отиващи на детска дискотека без да могат да уцелят вратата за там, така и на възрастните, които след работа удрят незнамсиколкоси ракии и т.н.
    Та проблема ми дойде от това, че съдя за човека по ролите му, все идеалистични, които отговарят на моя светоглед. И на практика се получи една колизия със светогледа ми и представата ми за този човек от една страна, и реалния човек, който си е напълно нормален и си има свои си проблеми и такаааа…
    Пасивите са си за мен.
    А, то станало обяд! Ай, че трябва да тресна две бири в обедната 😉

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s