Провинение и наказание

Отдавна не бях минавала по околовръстното, още повече в рейс. Пък в 8 ч. вечерта беше претъпкано като да беше сутрин. Прибавяйки затворените прозорци и миризмата на отрудени хора, програмата беше пълна. И така задружно хвърчахме по околовръстното няколко спирки, докато не стигнахме Суходол. Рейса спря и разтовари, натовари и пак подпали. Стотина метра по-късно вниманието на всички беше приковано от катастрофа. Три коли, две от тях блъснали се челно, полицейска кола, полицай, разпитващ участниците в случката. Народа притихна от страха, който обхваща всички, когато видят катастрофа, и ако мислите можеха да се чуват, щях да чуя себе си и другите пътници:“Дано няма пострадали, пази Боже и мен от такива работи.“
А в тишината иззвъня:
– Хах – кратко и весело, почти като долетяло от света на някой луд. Беше момичето до мен. Имаше около 18 години, със слушалки в ушите, засмукала едната дръжка на слънчевите си очила. Именно заради тях не можа да удължи смеха си и след веселяшкото „хах“ продължи само да се усмихва щастливо и да си гримасничи като да беше видяла не пътен инцидент, а самият Джъд Лоу и мисълта просто я скапваше от кеф. Щеше да има да разправя весела случка след малко като седне на по две-три с приятели.
Рейса остана все така стъписан, но вече не заради катастрофата, а заради неочакваната реакция произлязла от редиците на пак този същия автобус.
Но не остана много време за това, защото след минута бабата, която седеше току до мен и момичето, понечи да й казва нещо. Каза го много тихо и нито момичето я чу, нито моето любопитство. Без да вади тапите от ушите си девойчето се усмихна все така щастливо и отговори, че не е чула. Бабчето пак прошепна нещо и последва същия отговор. Но тя не се отказа, леко се изправи и привика момичето да се наведе. То все пак извади слушалките от ушите си, отново се усмихна неуместно:
– Не Ви чух какво ми казвате.
– шушушушушу – не можах да доловя аз. А в отговор момичето се изчерви и смути, сви се като да беше видяла катастрофа. Отговори:
– Не, не, не съм. Не съм!
– Ама аз ще Ви отстъпя, не се притеснявайте, във вашето положение!
– Ама аз не съм! Нямам за какво да сядам! – Направо беше ужасена от предположението на възрастната жена.
Не знам колко продължи помръкналостта й. Рейса зави и спря, а аз си запроправях път към изхода.

Това стори ли ви се Svejo? Подай ми едно гласче 🙂

12 responses to “Провинение и наказание

  1. не се сещам какво е казала бабата… 😦

    ще имаш ли нещо против да оправиш линка в блогрола си към моя блог с новия?

  2. Да беее! Това ще да е шега, нали? Има ли други, които не сещат какво е казала бабата? 🙂

    Ако има, поста се трансформира в гатанка и обещавам награда 🙂

    Второто е оправено 😉

  3. Бабата каза: Сега ще си разменя черния дроб с твоя…

  4. 😀 Добро предположение, че ме и разсмя, но вярният отговор е само един и не е той 🙂

  5. Пипи, що си мисля, че се гъбаркат с тебе :mrgreen:

  6. Абе, предвид че са мъже, мисля, че са си сериозни, хммм

  7. Както се каза много точно в книгата Doom 1 : „…и тя ме изгледа все едно съм мръднал. Какво, само жените ли имат право да отправят осторумни забележки?“
    Макар съм далеч от защитник на мъжкия пъл, мисля си че не може сме толкоз тъпи. Ето, доказателство – тази седмица само 5 пъти съм объркал левия с десния чорап…а за бабето – БРАВО!!

  8. Олеле! Ами ако вчера съм забравила да си глътна хапчето! И бабето е право?! 😀

  9. Абе май, наистина не съм го написала, като да се разбира, че бабата е взела момичето за бременно, защото то има от онзи тип съвременни сланинки, които заблуждават окото, пък младото не ще да изглежда на такова, ама хич. Хммммм вземам си бележка.

  10. Богомил Ветров

    Да бе – дрън, дрън както казват някои „известни“ хора у нас. Много ясно, че момичето е изпданало в истеричен шок в следствие на катастрофата (смехът го издава). Бабичката е добър психолог, поради напредналата си възраст, и вижда тежкото положение на момичето. „Вие сте в шок, елате да седнете“.
    А девойчето, което наистина е в шок не отрича „Ама аз несъм“ – класически случай на лека психическа травма. 🙂

  11. Окей, пипи…мъжете са ограничени. Нищо лично господин Богомил, просто оттеглям всякакви защити на мъжкия пол след вашето изказване :Р :Р

  12. Хахах, не Хманторч-е, в случая Богомил съвсем правдоподобно е разиграл ситуацията, макар и веселяшки 🙂 Мдам, не винаги това, което си мислим го мислят и другите. И аз като се замислислих измислих поне още 2-3 варианта на това какво може да е казала жената. И макар да го знам, не съм довела разказа ама хич до очевидното за мен. Има още зоб да ям, много 😀

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s