ДетМаг

Пипилота съм, а пък детството ми ме изостави, замина си преди няколко седмици…
Оттегляше се бавно и парче по парче, спомен по спомен. В началото се започна само с разделянето със стени на двора, в който играехме след училище. Сега там има четири двора, а деца няма, както я няма и баба Фратева, която само ни се караше, че вдигаме шум. Вече няма и кой да се кара. После си отиде къщата на един от съучениците ми. Там сега има огромен блок, затискащ малкия „Христо Белчев“, както скоро ще има и такъв на мястото на някогашното баскетболно игрище на „Вълкович“. Те както и много други неща си заминаха и си заминават.
През всички тези години обаче ДетМаг си го имаше. Вярно, беше затворен, но останалите на фасадата неонови реклами ми напомняха за детството, за часовете прекарани там и надеждата, че все някога пак ще светнат и зажужат в тихата софийска вечер.

Спомням си веднъж много мрънках за обръч. Колко много исках да имам. Дядо ми, с много връзки в гимнастическите среди, ми уреди истински хубав дървен обръч. Но не му се радвах дълго – всички други имаха пластмасови, шарени обръчи, а моят – дървен. „Искам пластмасов и аз, с този ще ми се смеят“, а отсреща:“Разбери, че пластмасовите се чупят и няма да можеш да играеш дълго с него“ – ни грам разбиране обаче.

Затова всеки ден бях в ДетМаг, дебнех! И накрая докараха. Едвам дочаках мама да се върне от пазар, „Георги Кирков“ тогава, хванах я и беж към ДетМаг. А там на щанда с играчките, които не са за пипане от всички, а се подават за разглеждане от продавачката, седи жена, която се оказа приятелка на майка ми.
– Имаме обръчи, обаче ни докараха тази седмица тези надуваеми къщички-палатки. Всички ги разпродадохме, но ето тази, мострата остана и аз мога да ви я дам.
Майка ми веднага реши, че ще ми я взима. А къщичката беше просто перфектна – малко повече от метър на метър широка, жълта, с червен покрив, изобщо мечта на всяко дете за негова си къща вкъщи. Обаче не, дори за мое учудване днес, аз се запънах като магаре на мост и заявих, че не ща никакви къщи, а обръч и това е!!! Май и до рев стигнах. Накрая излязох от ДетМаг със зелен обръч в ръка.
Виж, с тениската с бибипка никога не ми се отвори парашута! Имали ли сте такава? Едно кръгче отпред на гърдите, обикновено с патето Чопър, което при леко удряне бибипка. Ех, ако имаше сега тикива веднага щях да си взема.

Тези снимки ги направих в последните дни на зимата и застъпилата я пролет. Денят, на последния паднал сняг. Броени дни след това рекламите на ДетМаг изчезнаха. Предполагам са на бунището, макар че все някой може и да е искал да ги спаси от тази им участ. Същото се е случило сигурно и на красивите лилави витрини и щандове вътре, както и на дървените стълбища и перила, накичени с дървени топки. Спомняте ли си? Ах, спомняте ли си?!

ДетМаг вече няма, а и може би е нормално да няма, не знам.

За сметка на това, както пише из нета, ще има банка. И противно на схващането, че банките са богати тази явно е доста бедна – ДСК. Преди време в блога си WhAT Association имаха една такава статия: „Да боядисаш камък“ относно боядисването на сградата на кт „Подкрепа“ с блажна боя. Сградата на ДетМаг ей в този момент се окепазява по същия начин. Все едно да боядисам масивно дървено бюро с бяла боя, защото ме мързи просто да го байцна и разкрия прелестта му. Мърлявщина и поредна причина да не харесвам банката. Но това е вече друга тема, по която се вълнувам и явно доказва, че вече не съм в детството.

Детство мое, реално и вълшебно,
Детство мое, така си ми потребно.
Все се мъча света да обърна,
яхнал пръчка при теб да се върна.

Добавка, 6.10.2015 г. – както е видно към днешна дата, ДСК не дойде. Направен беше опит за изкуствено създаване на тузарска улица с магазини на реномирани дизайнери. Както се видя, подковата не пасва на жабата. Поне докато жабата не се напъне да стане кон.

14 responses to “ДетМаг

  1. хех, как добре я разбирам тази ностлагия по детството…на мен ми подариха оранжев обръч, когато нямах още пет години и още си го имам и ползвам дори. а що се отнася до тениската – имах такава, също много дълго врънках за нея и май дойде от някоя братовчедка, на която беше омаляла вече – но патето не беше Чопър, Чопър беше кучето. Патето си беше Яки.😉 Направо те заболяваха гърдите от непрекъснатото удряне, за да се чуе звук.
    А на Детмаг най-най-хубавото за мен беше втория етаж, с готините малки лилави канапенца с дървени подлакътници, специално за деца, на които се сядаше, за да пробваш обувките. Жалко, че някои неща могат да се видят само в спомените.

  2. Аз не съм имал обръч, защото бях момченце, но сестра ми искаше и баща ми и направи от гофрирана тръба за прокарване на инсталации. Бедняшка версия, но се въртеше🙂
    А тениските и бибитка (бибипка?) ги помня, един съученик имаше и доста бой по гърдите изяде.

  3. Ей Ани, как ги бях забравила тия детски диванчета!Страхотни бяха. И за Яки си права, как можах да се объркам, сега ще го поправя:)
    Антоне, много се чудих как се пише биби…прав ще да си:) Бой, ама колко заблазяване отнасяше щастливеца с тениската😉

  4. Видях как свалиха логото на ДетМаг и истински се развълнувах и аз… Даже снимах и писах тук http://trendaffil.wordpress.com/ по темата.

  5. Аааа, според мен и двете изписвания са вярни, аз просто се чудех кое да използвам🙂.
    А иначе аз съм от Варна и там в ДетМаг стандартно имаше предимно някакви бебешки аксесоари и глупости. Иначе в 4ти клас на връщане от някакъв лагер, от ЦУМ (където имаше щанд за играчки) си купих йойо🙂 щото само за това ми стигнаха парите, останали след ежедневно консумиране на реванета от лафката на хижата.

  6. Trendaffile, благодаря за препратката. Трябва да си призная, че снимката ти направо ми къса сърцето😦 А имаше ли някой там, който наистина да вземе рекламите? Чудя се какво ли са направили с тях.В смисъл, кой би захвърлил просто така символа на детството си на боклука? Ако бях там сигурно щях да опитам да завлача някоя от фигурите.

    Ооо Антоне спомням си ги тия йо-йота. Май само червени бяха пуснали, с Том и Джери. Аз имах едно чужбинско със Спрайт и все не го давах на сестра ми (по-малка от мен), за да не ми го оплете и развали. Та като ги видя в ЦУМ, сети се колко бързо наду гайдата и й се купи, та да си го оплита сама🙂

  7. Честно да ти кажа с една приятелка дълго умувахме какво можем да направим с фигурките… Хората, които ги сваляха ни ги предлагаха срещу 20 лв., но нямах транспорт, а и ме хвана шубе да ги завлека у нас заради неона /отровен и опасен е, пък бях и с детето/. Звъннахме на разни познати с идеята да ги приберат, но така и нямам следа какво се е случило и дали някой ги е взел. Имам още снимки, ако искаш мога да ти пратя.

  8. Ооо да, моля, прати: pippilota маймуна гмейл точка com. Много ще съм ти благодарна, поне снимки да имаме и спомени. Дано все някой се е намерил да ги вземе. Пък и бар „ДетМаг“ звучи много добре😉 (за съжаление не мога да коментирам в блога ти, иначе щях да го направя)

  9. Pingback: Одъртяхме! Ура! Ура! Ура! « Патиланско царство

  10. Сега има нещо, дет се казва ДетМаг – в Хладилника е, ма не си струва човек да се разхожда – само разочарования. Обаче държа да отбележа, че ми наближава рожденият ден и искам тениска с бибитка, аз имах навремето жълт анцуг с мики маус бибитка =)

  11. Стигнах до „баба Фратева“ и не успях да дочета нататък, защото се развълнувах съвсем по детски! Детството – и всъщност целият ми почти 30-годишен живот досега – е минал в същите тези улички из центъра, за които пишеш. Къщата ми е на ъгъла на Витошка и Солунска. А когато бях малка, прабаба ми имаше една много добра приятелка – г-жа Фратева… която идваше на гости, двете ядяха домашно сладко от вишни в малки чинийки, пиеха турско кафе и си говореха „за едно време“. Предполагам, че е същата жена от твоя текст – фамилията се среща много рядко.

  12. Eleni, няма начин да става въпрос за друга Фратева – живееше на Христо Белчев, на метри, от където казваш, че е живяла и прабаба ти🙂 Даже предполагам, че с теб сигурно сме играли заедно в двора, пред ателието за кино афиши😉

  13. Pingback: За старите реклами с истинска обич | .: Sabina's Personal :.

  14. „ДетМаг вече няма, а и може би е нормално да няма, не знам.“

    Защо да е нормално да няма. Напротив, трябва да има и най добре ще е да е на старото си място, но…

    Едно дете на 58 години.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s