Аааа мрънкало такова!

Отдавна се каня да започна една рубрика за крещящата липса на култура на ползване на градския транспорт у хората, които живеят телом в София.

Тази сутрин до толкова назря това желание у мен, че се оформи в юмрук, който едвам сдържах успоредно на тялото си.
Има голяма вероятност хората, които ползват интернет, като мен, още вчера-онзи ден да са се информирали, че трамваи 20 и 22 тези дни ще извозват от Дружба и Левски (или където са им тези спирки) само до паметника Левски, а нататък всеки се оправя както може. За тези, които нямат достъп до високи технологии от вчера сутринта по спирките има закачени крещящо оранжеви листове с обявление, формат половин А4. Няма начин да бъдат сбъркани с каквато и да било обява за нещо друго.
Та качвам се сутринта някъде от Ботевргадско шосе на трамвай 22, а след 2 спирки, на Подуяне, ватмана отваря вратата и извиква:

– Нали знаете, трамвая е само до паметника Левски.
И като се почна кудудякане…Един дядо се опита да затапи човките на всемирното бабиер, дето беше в трамвая:
– Табелите са по спирките от вчера, да сте чели!

И тогава забелязах индивида до мен. Бат Пеп преди време беше писал една хубава класификация на бабките. Загледах се в тази…бабиера и се опитах да я сложа в някоя от категориите, но не успях. Тази беше наперена и натокана, но по социалистически, а не като реститутка, в отвратителна тюркоазеносиня копринена рокля (тоя цвят колко го обичат!), ярко червено червилце на стопените от годините устни и изрусена с перхидрол увиснала перушина, подобие на коса, което не й пречи да е къдрена с ролки снощи. Застанала там и нарежда:

Защо няма обявление? Аа имало ли?
Ами то ега ти сред толкова реклами не се вижда! А, отделно ли било?
Еми гледай го какво е малко и оранжево! Да беше облякло там разписанието с голямо неоново светолоотражателно табло.
Гледай го какво е малко, по-малко от три билетчета!

Колко спирки са от Подуяне до кино Левски? Полудях. Пресича трамвая и отива до словашкото посолство, отваря врати и ватмана се провиква:
– Последна спирка, слизайте.
– Ауууу, ама защо не казва, че трябва да слизаме?! Нищо не е уредено в тая държава, аууу, как ни захвърлиха тука!
– Абе слизай бе! човека ти каза още на Подуяне, че е до Левски! Писна ми да те слушам по целия маршрут!
Тази не много любезна и направо изпълнена със злоба реплика е моя да знаете. За първи път реагирам така, на човек, когото не познавам. Даже не съжалих, чувайки кудкудякането след себе си:
– Ами той каза, ама как така сега до Левски само.

Ейейейейей! Може ли да има такива мрънкала, такива прости хора, които си мислят, че всички са им длъжни и не човек на всяка спирка трябва да има за тях, за да им казва какво да правят, ами ако може на вратата вкъщи да им звънне, за да ги предупреди за промяната в маршрута. Ахлеле. А аз после съм тръгнала да се възмущавам, че не знаят как да застават в превозното средство след като се качат! Ама че съм глупава!

7 responses to “Аааа мрънкало такова!

  1. Съчувствам!
    Бабите по цял ден си говорят само с телевизора, и като излязат на улицата, веднага гледат да подхванат разговор – на опашка, в магазина, в трамвая… И като никой не се присъединява, започавт пак да си говорят като с телевизор. масово явление.
    половин А4 е всъщност А5, както и двойно А4 е А3.

  2. А ако се замислиш какво й се е случило на тази бабка, че да се превърне в такова мрънкало? Не разбирам, защо си способна да се подразниш дотолкова на жена, която е толкова по-зле от теб – ти си по-млада, по-здрава, по-адекватна от нея, но би я ударила, защото…е такава, каквато е?

  3. Така, я сега да видим.
    Значи има голяма разлика между това да удариш някого, това да искаш да го удариш и да си представяш как го удряш. Последното е нещо като гледането на екшън филм в който изживяваш собствено пречистване от негативните емоциии гледайки и викайки:“Фрасни му на тоя един в мутрата!“
    Всяка сутрин първата емоция, която ме сполетява след като изляза от вкъщи е да се „натъпча“ в трамвая. Това изживяване е толкова неприятно само по себе си, че просто всяка друга прашинка е достатъчна, за да изригне чашата ми на търпение и да ми развали сутринта за час два напред. Последното нещо от което се нуждая е да слушам нечии чужди разсъждения за устройството и несправедливостта на света. В крайна сметка, ако няма на кой да се оплаче тази баба – да вземе да си направи БЛОГ 😀
    А за да е по-образна картинката мога да припомня колко са досадни бърбориците с този ми пост. Честно ти казвам, ако познаваше такъв бърборив човек, от там нататък толерантността ти към това племе спада до под абсолютната нула (-273.15 C) 🙂
    Та иначе, споко, няма да бия никой;)

  4. Носи бира с диазепам. Черпи ги. Но да се знае че бабките имат висок диазепамен праг.

  5. Търпението ни всекидневно е изпитвано брутално от подобни случки,явно не си била скоро член на опашка с поне десет пенсионера-събраната агресия е достатъчна за поне два часа тренировка с боксова круша.В подобен случай съвета „Уважавай старостта-тя е твоето бъдеще“ ме кара да удрям по-силно.

  6. Хаха, мисля си, че просто нещо ти е дошло в повече и не толкова бабата е виновна.. На мен лично в това хубаво време с разни цъфтящи растения наоколо нищо не може да ми развали настроението, дори напротив – такива случки биха ме разсмяли с веселата (ако се замислиш) си типчно българска абсурдност. Честит празник на детето и не се впрягай толкова! 🙂

  7. Pingback: Твоята майка също! « Патиланско царство

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s