Какво, що из Брюксел – покрайнините

Последен ден в Брюксел, почти цял. Но си бях нарочила да посетя толкова много места, че не знаех дали ще ми стигне времето. Трябваше да взема сестра си от Централна гара, която се намира в самия център на града, но под земята, така че не се пречка на никой. Всъщност белгийците много обичат да
копат
Имат един куп улицо-магистрали из града, разположени под земята, която е освободена, я за парк, я за нещо друго полезно. Което пък ми и напомня колко са странни
бензиностанциите в градовете:
намират се в кооперации, на които е изрязана част от приземния етаж и там се помещава въпросното заведение. Много съм се чудила как се получава това, няма ли противопожарни изисквания…все пак, ако кухнята ми е над бензиностанция доста ще се тревожа, докато си варя яйцето за закуска. Или пък заради изпаренията – не получават ли месечни порциони от кисело мляко?

Срещнахме се със сестра ми – то беше радост, бяха прегръдки. И като се нацелувахме хванахме метрото към „вкъщи“, да се мернем из квартала и да видим как е. Метрото също се влияе доста от копането. Когато за първи път отидох в Брюксел една от линиите – 1Б имаше за крайна станция „Бизе“. И аз си го пеех като стихче – Взимам метрото в посока „Едно Бе за Бизе“. Да ама малко след това метрото тайно и полека порастна на четири станции и стана „Едно Бе за Еразм“. Копат, копат, не като при нас – само шумотевица да има.
Стигнахме си до нашата станция, излизаме и какво да видим. Изникнали нови блокове! А, и тук ли взехме да строим бе? Неприятно се изненадах да открия нови блокове в квартала, но какво пък при
междублоковите пространства,
които имахме там, където живеехме там не е чудо голямо. Доколкото знам устройството на територията на Брюксел трябва да е 1:3, но не си спомням точно 1 за зеленото и 3 за сградния фонд или обратното беше. При всички положения навсякъде е зелено и има цветя. Точно в междублоковото пространство зърнах да пасат познатите ми гълъби (трябва малко да поувеличите снимката, за да ги видите как си пасат кротко).
Убедена съм, че гълъбите в Брюксел са генетично модифицирани! За съжаление на снимката не си личи колко са големи, но ви уверявам, че ако сте сами в парка и чуете от някой клон да отлита такъв гълъб, ще си помислите, че излита цяла кокошка! ГМО както и да го погледнеш.
Веднага след гълъбите зърнах и любимите ми дървета – забравих китайски или японски, череши или вишни са, но са страхотни! В края на април малко бяха попреминали, но пак можете да видите каква приказка представлява поляната с наръсените розови листенца около дърветата! На човек просто му се приисква да се бухне сред тези розови облаци. А Брюксел е пълен с тях, защо и ние не си насадим не знам…то май имаше едно време в Градската градинка, а сега има пред Александър Невски, но не им давам много дълъг срок на годност.
Още малко и стигнахме до нашия блок, пред който по принцип има едно паркче, позарязано от общината на природата. Като почти всеки голям парк в Брюксел и тук има
зайци
мини диви зайчета. Да обаче една вечер, след само две бири се прибирам. Беше към 11 ч. вечерта. Лампите осветяват полянката пред блока, която е граница с парка. А там седнало изправено животно, досущ като куче! Обаче не е куче! Стои и ме гледа. Аз продължавам да вървя, ама го гледам, защото не знам какво е и ме обзема едно такова чувство…Осъзнавам какво е, обаче не го вярвам, защото все пак съм изпила само две бири и не може да е това, дето съзнанието ми казва, че е. Тогава животното повдигна дупе, за да си стане от опашката, пак седна, а опашката прилежно просна пред себе си. Сякаш го направи за да ме увери и аха я чух:
– Лисица съм бе, лисица! Какво не ми вярваш?!
Бях чувала до момента, че около университета ми, където също има парк има градски лисици, но да видя една, при това пред блока си и все пак – в градски условия – ЕГАСИМУСИ!
Сега лисица нямаше, за това си продължихме кротко. Тук – от вкъщи – беше отправната точка на големия преход до центъра на града. За това няма да губя време и ви емвам, че път ни чака.
През пролетта Брюксел е ужасно красив – всеки си сади в градинката цветя, по улиците има цветя, понякога висят от уличните лампи, в парковете пък просто бъка от цветя. Панаир на красотата.
И така в този захлас, преминавайки покрай паметника на фелд маршал Монтгомъри (Монго-Монго, накратко), вилнял пътьом из белгийско по време на Втората световна, на страната на „добрите“. От площада на Монти тъгнахме надолу към един от любимите ми паркове, но преди да влезем в него, ще ви покажа един забележителен представител на архитектурата в града.
Арт Нуво
В последното десетилетие на 19 и първите години на 20 век се появил един нов стил, просмукал се изцяло в ежедневието, обхващайки архитектурата, интериора, екстериора, изкуството, модата и де що се сетите. В различните страни приел различно име. Югендстил в Германия, Сецесион в Австрия, Модернизъм в Испания (не другия Модернизъм, този е на Гауди) и т.н. В Белгия и Франция станал популярен като Арт Нуво. Повечето от вас веднага се сещат например за надписа на парижкото метро, което си е точно в този стил. В Белгия важи същото за символа на жп-то им.
Къщата, към която съм ви помъкнала не е на най-прочутия белгиец-арт нувист – Виктор Хорта, а на един друг, наречен Пол Куши (или Коши, френския ми таковата…окуцял е). Той проектирал една от любимите ми къщи в Брюксел, която била построена през 1905 г. В Maison Cauchie не липсват нито флоралните орнаменти, нито кръглия, стил японски, прозорец, нито характерните за стила картини и шрифт. По онова време Арт Нуво е било начин на живот, също като чалгата днес. Отвътре къщата има същия тип стенописи, мебелите, посудата до последната лъжичка са пропити от стила. За съжаление съм се наслаждавала на къщата само отвън, но ако се съберете 15 човека и се обадите предварително, срещу 4 евро на човек можете да разгледате и да получите лекция от собствениците, които са я спасили от разрушение и са я реставрирали.
Голямо удоволствие е за мен тази къща! Или както са написали на фасадата й:“От нас, за нас“, в случая за мен!
След като нащраках къщата пресякох улицата, за да вляза в един парк, който ми е ужасно любим. Но за него ще ви разкажа утре, защото той се пада вече не в покрайнините на Брюксел, а в „Европейския квартал“, който си заслужава отделно споменаване.
Сега изчезвам, защото както сте забелязали, напоследък много ми се е струпало и все не смогвам. Ай, до утре!

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s