Пощата

Вчера имах много лош ден, ама много лош. То така или иначе си е стресиращо като се връщаш от място, по-подредено от тукашната кочинка, обаче вчера беше…мани.
Трябваше да пускам едно препоръчано писмо. Адреса на получателя беше в Централна поща, а крайния срок за изпращане – днес.

Няма как, казвам си, ще ходя до централна поща в обедната почивка. Там обаче – Вавилон. Толкова народ не бях виждала. Брех, че чудо.
– Какво става тук госпожа?
– Е как?! Данъците.
Аааа просветна ми, то и за данъците днес е крайния срок. Взех разумното решение да си пусна писмото след работа, поне да не бързам за никъде. Отидох и се заредих на опашката. Поне три пъти ме попитаха как се попълва адреса на данъчното, ама аз от де да знам.

След много чакане ми дойде реда. Аз по принцип не ги обичам тези в пощата, защото винаги са много намръщени и начумерени, пък сега и с толкова народ, ехее.
Отивам на гишето.
– Добър ден! – подавам си писмото и обратната разписка, жената зад гишето също ме добър-денна. Започна бързо бързо да обработва писмото и идва ред да си запише в компютъра името ми и получателите. Гледа на получател
– Оооо за конкурс! Щом е за конкурс внимателно въвеждам всичко. По-четливо тук на писмото записвам. Дано да успеете! – и ми отправя лъчезарна усмивка.
– О, дано! – зарадвах се на неочакваната любезност, преливаща иззад гишето. Обработи ми жената писмото, каза ми колко парички и любезно изчака да си преброя еди колко си и седемдесет и шест стотинки.
– Стискам палци за конкурса! Успех!
Не знам. Може би тази искрена любезност нямаше да ми направи впечатление, ако тъкмо не бях изкарала няколко дена в „един по-добър свят“(за него малко по-късно), ако денят ми не беше скапан, не бях чакала дълго на опашката и куп други подобни. Хареса ми, че тази жена, въпреки адски многото работа, успя да ми обърне лично внимание и да ми пожелае успех в начинанието. Колко малко трябва, за да си свършиш прекрасно работата, а?
Та на жената в Централна поща на гише №6 голяма похвала и благодаря. Пък дано и добра орисница да е. Ако се окаже така ще ви кажа. За конкурса де 🙂

9 responses to “Пощата

  1. 🙂 Успех! Важно е в такива моменти да чуе човек добра дума. Евала на жената в пощата!

  2. Успех и от мен! Много съм щастлива, че има толкова приятни и позитивно настроени млади хора, с чувство на отговорност и хумор същевременно.

  3. Удивителна история! 🙂

    Евала на дамата в пощата, наистина! Скоро не съм срещал подобно обслужване там… 😉

  4. Първо добре дошла на родна земя!:) И благодаря за поучителна историйка, хубаво е, че от време на време и такива неща се случват у нас. Аз си колекционирам такива истории от няколко години. До сега съм събрала не повече от 2-3, случили се лично на мен. Ако не въразяваш ще си добавя и твоята в списъка ми като естествено запазвам авторството ти 😉

  5. Дано да успееш, че ми е любопитно в какъв конкурс си участвала, да разкажеш 😀

  6. ХАх – да беше отишла в пощата в Красан поляна вчера 😉 ТОчно заради данъчн ите декларации ми ес наложи моята да я пусна оттам, а не от Студентски – беше въпрос на часове до крайния срок 😉 И такааа – 3 пъти съм се редила на една и съща опашка, докато си подам писъмцето, да не говорим, че жената няколко пъти си изтърва химикалката, печаташе с двата средни пръста и в крайна сметка ми писа презимето за фамилия 🙂 В нейна защита мога да кажа само, че ако гишето/кабинета или както там й се казва работното място беше подредено по друг начин, щеше да е по-бързичка. За един колет тя пише на няколок места, разхожда се да го вземе, после се разхожда да го предаде на получателя… А само трябва особено дългата й маса да се премести една крачка напред. Знам ли – може така да си поддържа слабичката фигура и все пак…
    Карай. Браво на твоята пощаджийка и дано пожеланието й ти донесе много успехи не само в конкурса! Чакам новини, ей!

  7. Уелком първо 🙂 Успех второ 🙂 И браво на женицата, щото да работиш в края на даден срок с хора, които се туткат през целия срок и се сещат накрая, хич, ама хич не е лесно. От опит говоря. Хвала на таквиз труженици!

  8. Успех и от мен! Лека ръка имам! 🙂
    А пощаджийката – патиланка трябва да е била. Отвътре ù иде. А и денят лесно така ще ù мине…
    …………
    Хе, “предвидливите” май са преместили опашките в пощите? Щото аз в предпоследния ден в НАП срещу МВР и декларацията подадох, и данъка платих всичко на всичко за 40 мин. 😀

  9. Pingback: Български пощи - КПД 1 от 3 « Патиланско царство

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s