Спас

Снощи беше дошла зимата. Събуди се от течението, под вратата зееше голям процеп. Мазето, в което се настани, не беше кой знае колко уютно. Вратата – неуплътнена, не се заключваше, прозореца зееше счупен. Но иначе имаше един дюшек, парцали и разни работи, които да държат топло. Все пак всичко е по-добре от улицата. А снощи зимата беше дошла. Калта започваше да замръзва, на места земята се беше спекла и тук таме имаше кръпки снежец.
– Уф, това течение ми схвана кръста! Трябваше ми по-дебело кожухче за зимата. – Замисли се какво ще прави днес. Дали да се разходи и види какво става из квартала? Не му се шляеше много-много в този студ. – Направо ще ми паднат ушите и носа от студ!
От известно време бе занемарил себе си и вскичко, апатия отвсякъде. Последната емоция беше намирането на това мазе. Преди да си го намери обиколи един куп квартали и никъде нищо. Или заключени врати, или някой вече се беше настанил. Но най-често беше осигурена сигурността на домашните туршии – катинари и ключалки.
– Като че ли ми трябват тъпите им туршии. Какво ще стане, ако ме пуснат на стария семеен дюшек?! Даже дървениците и бълхите ще обера вместо тях! Услуга им правиш видиш ли, а те…
Полежа си още малко свит между разхвърляните парцаляци. Успя дори да забрави течението и студа. Но след няколко часа се случи неизбежното – червата му закъркориха и не даваха вид, че ще спрат да свистят, докато не сложи нещо в тумбака.
– Няма как ще трябва пак да се влача по корем.
В кръчмата Веска винаги го гледаше със симпатия. Тя – типична лелка – дебела, изрусена, с тюркоазен молив на очите и червило очертаващо стопилите се с годините устни, с широко копринено костюмче в две части. И грам привлекателност нямаше в нея, но пък си беше заплюла Спас. Обгрижваше го, все ще му рече по някоя мила дума. И винаги се смиляваше и му даваше по нещо за хапване, веднъж не го върна гладен. Той нямаше какво да й даде в замяна, само можеше да я изслушва кротко докато тя си изкаже всичко дето й е на душата. Изслушване срещу храна, натурално стопанство.
Спас събра сили, надигна се от дюшека и се упъти към кръчмата. Тъкмо предвкусваше студеното кюфте, което се надяваше да получи от Веска, когато излезе иззад ъгъла и видя, че кръчмата е затворена.
– О, по дяволите! Днес е неделя! Еми какво пък, ще поровим малко по кофите, не е болка за умиране.
Закрачи към кофите на съседния блок.

***
„Уф, какъв е тоя шум?! Искам да се наспя. Нали е неделя! Останаха ли стени в тоя блок за бутане, ще се срути вече.“ Божи стана от леглото. Още един почивен ден, в който стана в 8, без да се е наспала. Погледна се в огледалото:“Оооо, идеално отпочинала физиономия! Исках да имам торбички от преспиване по дяволите“. Отиде в кухнята, да направи кафе. Маслото пак беше в хладилника, „Пак ще трябва да го размразявам в тоя студ“
– Хайде стига си мърморила от рано! – Шума на съседската бормашина събуди и родителите й, които се обадиха от спалнята.  Божи приготви закуската и  наля кафето докато другите станаха. Баща й дойде и запали цигара. Отвори широко прозореца, което донесе студа в кухнята и накара Божи да възроптае срещу пушачите. Както мърмореше навън се чу шум.

***
Спас почти беше стигнал до кофите, когато чу зад гърба си пронизителен лай. Сепна се, обърна се и видя глутница кучета, пет-шест, които го бяха забелязали и с лай се бяха устремили право към него. Изтръпна. Беше гладен и нямаше сили за дълго преследване. Въпреки това, хукна с все сили. Хукна през улицата и беше цяло чудо, че не го сгази някой автомобил. Зад гърба му останаха блоковете, къде да избяга? Отправи се към голямата поляна
– Грешка Спасе, грешка. Къде сега? – бягайки трескаво оглеждаше огромното поле пред себе си. Съзря бетонния пилон по средата. Два метра висок, трябваше да успее да се закрепи.

***
Лая беше оглушителен. Божидара първа отиде на прозореца и се ужаси при гледката: Някакво коте се беше покатерило на пилона насред поляната, който нямаше и 5 на 5 сантиметра ширина. Стоеше там, цялото наежено и настръхнало. Пилона беше обкръжен от няколко бездомни кучета, които скачаха и като по чудо не успяваха да стигнат притиснатото горе животно. От своя страна котето замахваше с лапа към муцуните на преследвачите, като противно на гравитацията, запазваше равновесие на малкото си местенце.
– Ау, елате да видите! – Божидара не обичаше котките, в къщи имаха куче, но това което видя я ужаси. – Елате ще хванат котето! -Тримата седяха на прозореца и ставаха свидетели на котешката обсада. – Направете нещо, да направим нещо, ще падне, ще го хванат!
– Ей сега ще мине някой да ги разгони кучетата. – пилона беше на около 5-6 метра от улицата. Минаха няколко човека, но само се обърнаха по посока на лая и продължиха.
– Как така не правят нищо?! – хората минаваха безразлично, кучетата се настървяваха все повече – Да слезем, трябва да слезем, трябва да го спасим!
От съседния блок се появи момиче с парцал за чистене. При вида й, който дори не беше плашещ, кучетата се разбягаха. Само две останаха в близост, сякаш се заканваха на котката и момичето. Котарака напусна убежището си, а момичето си тръгна. В този момент изостаналите кучета решиха да се втурнат отново на преследване.

***
„Тичай Спасе! Тичай колкото ти държат краката!“ Котката се спусна през поляната, през улицата, подмина един москвич, от който двама мъже разтоварваха бидон с кисело зеле. Спас се озова насред затворения правоъгълник на паркинга, колите бяха оградени отвсякъде с ограда. Спас се спусна между колите, под тях. В този момент глутницата се втурна покрай мъжете с москвича. Божи се разпищя:
– Ще го хванат, ще го хванат, направете нещо, горкото коте…
Баща й също се развика, хвърли нещо по кучетата, но бяха прекалено високо, за да предотврати случващото се.
– Хора, разгонете кучетата! Не виждате ли, че ще убият животното! Хора ли сте?! Не стойте там. Хора ли сте, ей?! Хора ли сте?!! – викаше той с ужас в гласа, Божи ревеше.
Долу Спас опита да се скрие под една кола.
– Ох, да не бях гладен, сега изобщо нямаше да съм тук. Как се набутах в този ограден паркинг! – Кучетата обиколиха колата. Едно от тях тръгна да се провира отдолу – трябва да се измъкна!
Спас се стрелна между две кучета и излезе на открито. Отгоре чу писъци и някакъв мъж, който крещеше нещо. Не можа да го чуе защото в този момент едно от кучетата го застигна и Спас усети как челюстите щракнаха. Кучето го захапа за врата и го подхвърли във въздуха.
– Как искам…- Спас си помисли как иска душата му да замръзне, да замръзне като лед, та да не може да се отдели от измършавялото му тяло. Кучетата се нахвърлиха.

***
– Как може, как може, хора ли са това? – Божи ридаеше, изпадна в истерия. Баща й продължаваше да пита онези долу:
– Хора ли сте бе…
– Кво бе?! – получи отговор
– Убиха животното бе, хора – отчаяние.

***
А снощи зимата беше дошла. Калта започваше да замръзва, на места земята се беше спекла и тук таме имаше кръпки снежец. Само насред паркинга в една локва лежеше Спас. Нямаше кръв, беше се сляла с калта. Той се сля с калта и избледня. После изчезна. Нямаше кой да спаси Спас.

6 responses to “Спас

  1. Богомил Ветров

    😦

  2. А Божана защо се казва и Божидара? Или са две – незамръзнаалта душа+тялото? И вес пак – страхотен разказ. И срашен.

  3. Има две имена, защото края го писах вчера и съм допуснала фактологична грешка. И защото дори въпреки, че го дописвах след толкова време пак се развълнувах и не доизпипах нещата.
    Иначе това е разказ ми се случи на мен и освен имената няма нищо друго, което да е измислено. Следобяд ще ви разкажа за после какво се случи в неразказен вариант.

  4. още вчера прочетох, но останах без думи…

    същото е и отношението на „хората“ към самите хора…

    страхотен разказ!

  5. Pingback: Джавкам си на ум | Патиланско царство

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s