Цирк, цирк!!!

Цирк, цирк, толкова цирк гледам всеки ден, че беше неизбежно да не се сетя за последния път когато отидох на истински цирк.

А то беше преди малко повече от две години. На един познат му бяха паднали няколко билета на аванта. В резултат в уречения ден четирима човека се запътихме към шатрата, разпъната на поляната пред Деница в Младост (отдавна не съм ходила там, поради което си мисля, че може и вече да е застроено там). Под шапитото се бяха събрали дечурлига, около манежа имаше три реда столове за тях, а отзад имаше пейки за родителите. Ние, естествено, барабар с хлапетиите – на първи ред.

Започна представлението и направо ме грабнаха номерата. Бях забравила какво е да се радваш по детски. Много беше весело, като изключим един от номерата на клоуна, който започна да се заиграва с една метла и дръжката й на фона на някаква бясна чалга. Е, да, и родителите трябва да се забавляват, ама бива ли на децата да им се промиват мозъците дори и в цирка?!

През цялото време над манежа, високо горе, висеше нещо, което всички се чудехме какво ли ще да е…Ако има пушка, както знаем, до края на пиесата ще гръмне, за това и ние чакахме да видим какво ще стане с този апарат, приличен на самолетче със сгънати крила.

Настана обаче почивката и това остана за после. През това време изкараха едно малко камилче, с което за пет лева можеха да се снимат децата на циркаджийския полароид. Един ясно изразен мутро-татко докара с голям мерак двегодишното си дете. То обаче като писна… и като наду гайдата! Рев, не ще на камилата, таткото му се кара да седи мирно, ама то продължава. Взе го таткото и го закара в другия край на цирка – проведе му мотивационен сеанс и обратно на камилата. Онова пак се разциври…В крайна сметка, след 25-30 години ще има какво да показва на децата си – снимка на червено като домат хлапенце, обляно в солени сълзи, яхнало малко разпенило лига камилче.

Та мина почивката, камилата беше отнесена и на манежа излязоха мъж и жена в червени трика. Оказа се, че правят номера на въжета и трапец във въздуха – много беше хубаво. После се появи клоуна, те слязоха, а отгоре започна да се спуска апарата.
Клоуна се обърна към децата:

– Деца, какво е това? – В отговор всички деца се разпискаха
– Самлееееет, самолеееет! – Клоуна сякаш не ги чу и попита пак:
– Какво е това мили деца???
– Са-мо-лет, са-мо-лет! – Още по-сило завикаха децата, мислейки, че той наистина не ги е чул. На третия път и ние не се стърпяхме и завикахме „самолет“ заедно с децата.
– Даааа, деца, точно така – явно ни чу – точно така, това е РАКЕТАаааа.

Тишина. Ние изпаднахме в шок, децата не загряваха от къде ги изненада това. Каква ти ракета?! Това си беше чист самолет!

Нататък вече никой не гледаше, а се чудеше защо го лъжат така. После цирка свърши и кой от къде е.
Добре че не съм родител, че после как щях да обяснавам на детето, защо в живота като видиш нещо, а ти кажат, че е друго, те са прави, пък ти грешиш.

Advertisements

7 responses to “Цирк, цирк!!!

  1. Колкото и да е сериозен краят на разказа, не мога да не си те представя с двете плитки (нали си Пипи ;)) как крещиш „самолет“ и тропаш с крачета 🙂 Иначе тва с цирка, мене малко ме побиват тръпки и все си мисля, че едва ли ще заведа моите деца на такова нещо. А, колкото до извода – то ние не можем да си дадем отговор що ни правят на балами, та, камо ли на децата.

  2. Ааа на цирк трябва да заведеш отрочето! Много е хубаво и весело, изобщо не е скучен като цирка на Монако, където принц Албер се радва на някакви скучни работи! Единствено вземи зимните ушанки, за да не чува детето номерата с чалга песни 😉
    А финала малко тъжен ми се получи, макар че искрено исках да е весел какъвто беше цирка. Може би като възрастни и постоянно живеещи в цирк вече не го оценяваме.
    Абе още ми е кисело от вратата онзи ден, за това 😛

  3. Ходих на цирк с детето миналата година. Все пак – цирк! Монте Карло!

    Тя беше очарована от номерата, от животните, от понито, което поязди в почивката.

    Аз бях потресена и отвратена от от номерата (плоски и скучни, шегите – тъпи), от животните (вижте невероятният питон, само сега, представя ви коронният си номер – ЛАЗИ!!!, както и шестте отегчени малки крокодила, в устата на единия от които дресьорът се опита да си навре главата, колкото и да се съпротивляваше животното), от вонливото пони, което поязди в почивката срещу само 3 лева за цели две обиколки на манежчето с диаметър два метра…

    Циркът изобщо не е това, което беше, когато бях на шест 😀 Разбира се, заради детето през цялото време охках и ахках, но истината е, че бих предпочела да не си развалям детските спомени.

  4. и ние водихме диването на Монте Карло! бях бременна, към 7-8 месец :mrgreen:

    не помня крокодили, сигурно сме били на друго представление 🙂

    честно казано ни хареса, на бабата също (идеята беше нея да заведем на цирк).

    но май не беше това, което очаквах :-/

  5. Ако вероломно не ви лъжа, мисля че и аз бях в Монте Карло, но не гарантирам.
    Бу, детето се е изкефило пък вие с Блу вече сте дърти и не можете да се забавлявате по детски 😉 😛 (майтап бе Уили, да не се нацупите 😉 )
    Сега като се замисля, най-страхотния цирк на който съм била беше веднъж в цирка на Солни пазар, когато гостуваше някакъв унгарски цирк. Имаше два „изключителни“ номера:
    1. Сложиха решетки около манежа, за да влязат пет лъва, които…ами просто обиколиха два пъти манежа. Май дори никой не си сложи главата в устите им.
    2. Сложиха мушама на манежа и излияха 3 пръста вода, опънаха въже и един клоун трябваше да мине по него над водата, предполагаемо без да се „удави“.
    Голем смях няма що, но като си дете гледаш егатииии рискованите номера 😀

  6. А, ще се обиждам… права си. От егенето е, вероятно – навремето гледах с ей-такива очи цирка… същите номера ми бяха интересни, забавни, очарователни.
    Сега – с влизането ме блъсна миризма на урина и гадост, а и като почнаха номерата, съвсем нямаше какво да ми хареса.
    Но децата се радваха и гледаха с отвиснали ченета 😆 което е и целта, все пак.

  7. cirk юрита

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s