Да драскаш по вратата

Вчера на първи април пошегувах доста хора, врътнах една завъртяна шега, която никой не разбра от къде е тръгнала и за капак и с мен се пошегуваха, обаче как?!
След работа се прибрах, оставих партакешите и токчавите обувки, нахлузих смъкнатия панталон и кецове и бегом към рождения ден на един от шестимата рожденици.
Обаче вратата реши да ми изиграе дамусеневиди и номера първоаприлски! Излизам, затварям, пъхам ключа в ключалката (от моите ключове). Първия път превъртя перфектно, но втория зацепи нещо. Застана там по средата – полу заключено – полу отключено положение. И там остана.
Ни напред ни назад. На всичкото отгоре вече беше тъмно, а лампите в коридора не светеха. Стоя аз в тъмното и дърпам-въртя ключа, дърпам-бутам-ритам-псувам вратата. Обаче нищо не помръдва. Казвам ви – приличах на маймунче вързано на конец за вратата, с разликата, че доброволно стоях и чоплех бравата.
Тя самата врата си е своенравна и прави номера, но до сега такова чудо! Добре, че Емил успя да си тръгне веднага от работа, но така или иначе си отстоях 40 минути на бравата и пробвах и пробвах, докато пръстите не ми почервеняха и не започнаха да не усещат ключа-проклетник.
Не знам дали ви се е случвало такова нещо, но през главата ми запрепускаха картини: пристига Емил Льонеберски с едни клещи, врътва ключа, той се чупи и така остава. Тогава викаме ключар – същия, който е пристигнал когато директора на затвора попаднал в моята ситуация, оказал се бивш затворник – касоразбивач, преквалифициран в ключар – това е истинска случка! Той разбива вратата и с Емил пропускме рождения ден и изкарваме дюшек в коридора, за да усетим, ако някой тръгне да отваря вързаната със сезал брава!
Егасимуси!
Обаче дойде Емил и леко дръпна вратата, ключа – гадината му с гадина – превъртя леко като в масло и вратата се отвори. Грррррр-аргххххххх! Как така?! 😛
После беше весел рожден ден. Обаче понеже сутринта ми се случи още една мизерийка и не мирясах докато не си пуснах тематичното:

Advertisements

3 responses to “Да драскаш по вратата

  1. Ако това може да ви компенсира ядовете… Хари Худини е бил изумителен човек, гениален американски илюзионист. Той имал славата на фокусник, който можел да отвори всяка една ключалка, всяка една врата. И го правел- избягал дори от Синг- Синг, където предварително много внимателно го оковали и заключили.

    Станало така обаче, че един ден отишъл до тоалетната в един ресторант и… се заключил в нея. Наложило се да викат пожарната, която избила врата и освободила големия майстор…

  2. хахаха … знам, че хич не ти е било смешно, но ми хареса описанието „дърпам-ритам-…“ и си представих как висиш на вратата … 🙂 иначе много съжалявам 🙂

  3. и аз много цветно си те представих хахахаха още повече, че съм виждала въпросната врата, коридор и теб самата :mrgreen:

    ама не е смешно… то и на нас ни се случи нещо подобно, преди време, но се заключихве отвътре… диването трябваше да го доведат бабата и дядото след няколко часа.. мани, мани 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s