„Внимавай какво ме питаш!“

Втората история на ангилийския адвакат е доста по-весела от предходната.
Случката е известна и сигурно сега ще си я спомните.
Става въпрос за малкото кубинче Елиан Гонзалес.
Накратко, неговата майка решава през ноември 1999 г. да драсне с гаджето си и невръстния си син към Америка. Качват се заедно с други бегълци на някаква изкорубена черупка. Но не избрали подходящ сезон за преплуването на деветдесетте морски мили между Куба и Флорида и ги застигнала буря. Всички се издавят с изключение на малкия Елиян и двама други мъже. Елиан се лашка из морето 2 дена сиротен докато не го намират рибари – американски рибари.

Тук започва още по-голямата драма – американците дават детето на негов чичо, който си живее законно във Флорида. От Куба обаче се обажда бащата на Елиан и казва, че майката е взела детето без негово знание и си иска сина обратно в Куба.

В този момент вече се намесва и американската пропагандна машина: Елиан е сниман и даван по телевизии как играе с красиви шарени пластмасови играчки произведени в Китай специално за щастливите американски деца. Елиан трябва да е вече едно от тях.
Само че бащата продължава да иска да му върнат детето в Куба, а родинините му в Америка, подкрепени от американските власти не го дават с мотива, че човек трябва да е луд, за да не иска най-доброто за детето си, т.е. то да живее в Америка. Прави се неуспешен опит да се даде американско гражданство по бързата процедура за детето, за да живее то при дъщерята на чичо си и такива работи.
Накрая питат Елиан:

– Искаш ли да се прибереш при баща си? Искаш ли обратно в Куба?
– Не! – Твърдо отвръща Елиан и кубинците в Америка и всички американци ликуват. Урааааааа, детето не ще баща си, иска Америка и нейната мечта!

Докато само един човек, някакъв адвокат, решава, че това някак си е много лесно и май не е както трябва. Навежда се към Елиан и му задава още един едничък въпрос:

– А защо не искаш да се връщаш при баща си?
– Не искам пак да минавам сам през това ужасно студено море!!!

Горкото дете мислело, че за да се върне при баща си трябвало отново да се натовари в някаква скапана и претъпкана лодка и да мръзне в студа. А то не искало. Искало да бъде отново с баща си, но не да минава отново през онзи ужас.
След още един куп перипетии Елиан е върнат на баща си, и двамата се връщат в Куба.

6 responses to “„Внимавай какво ме питаш!“

  1. То затова хората са измислили детските психолози.

  2. Ми и психолози и педагози има, ама тия лукови глави изобщо не са се сетили, пък може и да не им е било изгодно 😉

  3. След което всички започват да скандират „Фидел, Фидел! Куба – да, янки – не!“

  4. За такива като този адвокат е измислен вица за доброто начало (какво е 500 адвоката на дъното на океана? едно добро начало)

  5. Ааааа Куба – либре!!!
    По лош път обаче тръгнаха май кубинците…разрешиха им миналата седмица гсмета, от онзи ден и по хотели могат да отсядат…не отива на добре революцията 😦

  6. Ммм, помня случая. Всъщност Елианчо беше доста подло манипулиран от роднините си, които го бяха наплашили с още много други неща по повод завръщането в Куба – а кубинската общност в Маями подклаждаше огъня. Психолози едва ли са били допускани до него. Затова мнението на децата трябва да се взима с голяма доза внимание…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s