Натокана, нацъкана…

Цяла седмица културни неща разправям, хайде днес ще се поотпусна с нещо, което така или иначе съм обещала. Следващата случка пак я знам от Мери Попинс. Стояла тя това лято в Слънчев бряг с приятеля си в кафене на маса. На съседната седяли две 15-16 годишни девойки, неуместно казано „девойки“ на фона на това, което следва. Та стоят си Мери и приятеля й и без да искат дочули разговора на момичетата:
– И ти казвам отивам аз вчера на срещата, ама такава – натокана, нацъкана и облякана по последно!
– И какво стана?
– Ами той не дойде.
– Как така не е дошъл?
– Ми не дойде.
– И ти?
– Ами нищо, дойде приятеля му.
– Така лииии? И какво?
– И к’во и к’во?! И ма иба!

Advertisements

20 responses to “Натокана, нацъкана…

  1. Това съм го чувал като виц, но не бих се учудил, ако е истина:D

  2. Виц ли?! Може, може да е тръгнало така. Но Мерито със сигурност го е чула това 🙂 Все си е ужас 😀

  3. що да е ужас?

  4. Не се учудвам, ако е истинска история. Помните ли оня компютърджийски виц за обучение на потребител, на който му казали „Вдигни мишката горе“ и той я вдига от килимчето?
    Случи се на 2м от мен, когато колегата обучаваше едни склададжии на ERP – пък те горките бяха виждали компютър по телевизията само.

    Така, че нищо чудно да е истина, която съм чувал като анекдот.

  5. Нацъкана, натокана, подплакната и облякана по последно цялата в дънкено… Бургаски е лафа и т.к. е широко в обръщение, нищо чудно да го е чула Мери (която и да е тя 😀 )

  6. пуси таа у резидата…

  7. 😀 За тая зелената вече има опашка! Ще взема да продавам билетчета.

    Бу, не знаех, за тоя лаф (то и в Бургас не съм ходила отдавна). Ама това с подплакната ми звучи брутално, като да е нещо дето прави само на Великден и специални случаи, хихихихих.
    Longanlone ужас е, щото поне да си ги подбираше, а то на какъвто зоб я сложат това зоби.

  8. Аааа, ‘подплакната’ е съществена част от лафа 😀
    Показва един вид, че си (е) готова за действие 😀 Както и се е случило в случая. Ако не беше подплакната, какво?!

  9. Преди години ми се случи нещо подобно. Но не чак толкова гадно. Седим си с един приятел в Слънчев бряг и случайно чуваме разговор между две такива натокани: „Глей ма, само шанга работи!“

    Цял ден се чудихме какво имат предвид. През ноща приятелят ми ме събиди и ми рече: „Сетих се. Имали са предвид Change…“

  10. хм
    не са зле мометата, разсъждават търговски

    мойта ще я уча да се продава скъпо. ако не могат да платят – да се продават ТЕ.

    и ако и това не стигне – РОБИ.
    ****
    а за онуй – девчонката, със зеленкото – не знам дали сте гледали „пилето“, ама…

  11. никак не е ужас даже

    и без това малко секс се прави в тая държава, трябва и такива да има, че ако нямаше, сигурно половината мъже щяха да са (сме 🙂 )девствени още

  12. Малко секс се прави, наистина. И въпреки това- над 50 000 аборта годишно! Да им се неначудиш на тия българи!

  13. А, дайте да не бъркаме нашия секс с този на подрастващото поколение 😀
    Ние може и да не правим много (да, знам, че точно ТИ правиш адски много секс, не се засягай), но младежите се попиляват от секс, от 12 нагоре нема лабаво. Обмислям девически манастир, в който да дам дъщеря си след още някоя и друга година.
    50,000 аборта срещу 65,000 раждания годишно…

  14. Абе струва ми се, че всички си правим колкото ни се иска. Бу, ти от неправене на секс цяла дъщеря имаш 😉
    Само дето онова дето го правят 12-13 годишните не знам дали го съзнават какво е. Според моите си наблюдения на тая възраст почват, щото и Митка на съседния чин го прави (не в буквалния смисъл 😉 ) Някъде към 16-17 откриват, че обичат да получават хубави неща за това дето до сега е било едно клатушкане…А като гледам мутреските, някои така и не разбират, има ли друг смисъл и цел на секса.
    А вярно ли САМО 65 хиляди се раждат годишно?! Напоследък около мен всички така масово раждат, че съм загубила допир с реалността.

  15. Колежка си даде апартамента под наем на студьенка от североизточната част на страната. След 2 месеца отива да си вземе наема и забелязва, че няма нито пералня, нито легенче за пране.
    -Моито момиче, да ти донеса едно легенче да се переш поне в него, ако неможеш да си вземеш пералня?
    – Ааааа нье, аз си се провьетрям на балкона.

  16. Аз в момента правя секс само сам, щото любимата ми е на 300 км от мене…

    А тийнейджърите да се попиляват от секс аз нищо лошо не виждам. Като бях на 16 примерно можех само да си мечтая да си имам гадже и малко (че и повече) попиляващ секс много добре щеше да ми дойде 🙂

  17. Pingback: Извадено от контекста « Патиланско царство

  18. Май нищо ново под слънцето… Когато се събрали светиите да решат като как да бъде заченат младенеца, един казал чрез божия дъх, друг чрез слънчев лъч, трети казал друго и накрая Св. Йоан отсякъл:- А бе тя тая работа, без ебане няма да мине!
    – Златни ти уста Йоане! – Не се здържала дева Мария и от там му останало Йоан Златоусти.
    И така през хилядолетията…..Та какво лошо има в това дето си казват момичетата? Брутално било! Ами как Ви звучи: Ръгай Рангеле, целуванието после!
    А да не би да не е по брутално и отблъскващо наскоро написаното „Либидо“ от една блогърка.. ако е жена, де?
    Или пък двете момичета дето си говорят:
    – А ма, ти девствена ли си?
    – Знам ли! Казва ли ти някой! Всеки ебе и бяга!
    Айде стига, че те край нямат. Тук вече не мога да се сдържа и да не ви напомня един от соц периода: В кабинета на заводския лекар влязла една работничка.
    – Докторе, мъжа ми не може да ме задоволи!
    – Хвани си любовник – посъветвал я лекаря.
    – Докторе, хванах си любовник, но и той не може да ме задоволи!- Оплакала се пак тя след няколко дни.
    – Хвани си и втори любовник – Посъветвал я пак лекаря.
    – Докторе и втори и трети любовник си хванах, със всички секс правя, че и с мъжа си, но не могат да ме задоволят.
    – Е, ти си била паталогичен случай! – Констатирал доктора.
    – Тъй, тъй, докторе! Пиши, пиши, че съм паталогичен случай! Стига са говорили в завода, че съм курва!…

  19. Чета ви постовете, забавлявам се и се смея на глас.
    Преди много години, защото аз съм жена на възраст, в студетските ни години, ходехме през зимата на ски лагер в Пампорово. И тогава в курорта организирано идваха групи с чужденци. Спомням си холандци, семейства с деца. Ние настанени в бараките на студентския лагер, а те в хотелите. През деня се виждахме по пистите, а вечер в едни и същи механи се засичахме и се сприятелихме. После си разменяхме писма с картички и снимки на хартия по пощата, защото тогава не беше измислен интернетът. Един от познатите ми от там холандци ми писа, че на семейството му толкава му харесала тази част от България, че иска да я посетят и през лятото. Помоли ме да му намеря някоя рекламни за хотелите с текст на английски език и каквито материали мога да намеря да му изпратя, а семейството му да реши къде да летува в Родопите.
    Попитах тук-там по разни хотелски рецепции-нямаха. По РЕПовете на улицата също нища не открих, а на площад Народно събрание, ми казаха, че може би ще намеря каквото търся на щанда на РЕП вътре във фоайето на „Гранд хотел София“/тогава/, който сега се казва „Радисън“. Влизам аз с бодра походка и къса поличка и право на щанда. Обяснявам какво търся. Е точно такива материали нямало. Обръщам се да си тръгва, а продавачката ме връща и ме пита „Вие кръстословици решавате ли“? Много се зачудих защо ме пита. Отговорих че решавам, когато имам време. Онази ме пита отново „А сега няма ли да вземете кръстословица?“. Аз без да подозирам каквото и зда било различно от това, за което говорим си казвам, ами що ли да не си купя един вестник с кръстословица? Ще си решавам докато пътувам в градския транспорт за да не ми е скучно. И казвам на продавачката: „Добре, ще взема, дайте ми да видя какво предлагате“. Тогава продавачката от щанда с мазна усмивка и съучастнически поглед взе от един рафт под клиентския плот някакъв сгънат вестник и ми го подаде. Питам какво и дължа, тя мълчи. Поглеждам вестника, така както беше сгънат, той на чужд език, май беше немски. Нещо ми светна, че това ще да е нещо кодирано и направо не знаех как да постъпя. Върнах й вестника и казах “ А не, отказвам“ се и набързо излязох от остъкленото фоайе на хотела. И докато вървях по площада с паметника на „Цар Освободител“, се чудех какво ли щях да открия, ако евентуално бях разтворила въпросния вестник написан на език, който не владея? Сигурно щеше да има етаж и номер на стая. Казах си: Те вече на тая специфичната дейност в хотела „решаване на кръстословици “ й казват – за благозвучие.

  20. Пак се сещам как по едно време родната милиция, тогава беше все още милиция, бяха подхванали да се борят с труженичките, които обслужваха гостите на хотелите „на домашен адрес“. И бяха тръгнали да дебнат със снимачни екипи. Бяха отишли в един от големите хотели. Май беше в „Японския“. По едно време погнаха една мацка, която тихо се промъкваше нагоре по едни вървящи в кръг стръмно нагоре като във вътрешността на заводски комин стълби. Настигнаха я и тя нямаше накъде да бяга и спря. Мацката беше млада, стройна, хубавичка, с някакъв красив и скъп по моя преценка кожен костюм, с мини поличка и много красиво сако. Попитаха я къде така се е запътила по тези стълби? А тя им отговори, че отива на седми етаж. Питат я: „Защо по тези аварийни стълби искате да стигнете до вашия етаж? Защо не минахте през фоайето и не ползувате асансьорите?“ Тя видимо се сконфузи и единственото, което можа да отговори беше “ Ами, защото не съм облякяна“. Като я загледах, баш си беше „облякана“, даже и натокана си беше. И коженото й костюмче беше от тези, които се купуваха в скъпарските бутикови магазини тогава.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s