Криле на желанието

Аз като обещая нещо, по принцип, винаги гледам да го изпълня, пък ако ще много време да мине и не забравям. Та към коментарите в „Колко е 1/3 в готварството“ обещах да дам една много тайна, сторго секретна рецепта. Образно я нарекох „Криле на желанието“.
Моята приятелка Мери Попинс по едно време работеше в магазин за хранителни стоки (имаше криза на деца тогава и се беше преориентирала към сферата на услугите). Един ден се редяли две жени на опашката и тя докато обслужвала предходните клиенти подочула разговора им.
Няколко дена след това й отидох на гости и тя ми приготви нещо като каза, че това е от разговора на тези две жени и помоли да пазя в тайна рецептата, защото е много тайна. И аз обещах. А Мери ми преразказа разговора на жените:

– Това е направо невероятна рецепта. Ще ти я кажа, но да си траеш! На никой да не я казваш, че е много хубава и много тайна!
– Добреее, на никой няма да я издам. Казвай я тази толкова тайна рецепта.
– Ама да знаеш, че под смъртна заплаха ти я казвам, чуваш ли, на никой!
Значи трябват ти пилешки крилца, горчица, соев сос и мед. Измиваш и подготвяш крилцата. Взимаш три лъжици горчица, три лъжици соев сос и три лъжици мед. 3:3:3. Размесваш ги хубаво, докато се взаимопроникнат напълно. В най-добрия случай мажеш крилцата и ги оставяш в хладилника да престоят ден (аз толкова време нямам и ги слагам направо във фурната). След като ги намажеш, ги редиш в тавичката и ги захлупваш с фолио, което се налага, заради изпичането. Когато са се сварили-опекли вдигаш фолиото, за да почервенеят отгоре – меда е главния „виновник“ за това. Вадиш преди кожичката да тръгне от почервеняване към овъгляване, което стата за стотни от секундата.
Дори най-големите скептици започват да нагъват крилцата като луди и да искат още и още.
Надявам се да си направите „Криле на желанието“ и да останете доволни. Само за едно ще ви помоля:
Това е една много тайна рецепта и ви я споделям при положение, че с никой няма да я споделяте, Трайчо Костов както се казва, че иначе току виж ме ударил гръм.

Advertisements

12 responses to “Криле на желанието

  1. Мммм, вкусно. Аз подобен сос ползвам за свински пържоли, но ги пека на тиган.

  2. аз предварително се извинявам за коментара си, щото много ти харесвам блога и си го чета с удоволствие, ама се притесних, че си под смъртна заплаха и не посмях да прочета рецептата 😀
    Иначе моите крилца ги правя с куркума ( овалвам ги едно хубаво така), после им слагам черен, червен пипер, сол, къри, соев сос и накрая босилек, като преди това съм ги омазала с олиото от тавата, дето съм я намазала. Слагам ги да се пекат и след около един час, досущ като при тебе преди овъгляне, се изваждат и се консумират с невероятно удоволстиве. Но ще се престраша и ще прочета и направя твоята рецепта, щото много се зарибих.

  3. Споко Deni4ero, ние само пишем, не казваме на никой 😉 Аз в готвенето съм много боса и кажи речи знам само как се прави печено пиле, печени пилешки бутчета, пилешки крилца с червен пипер и…тези тук разнообразяват асортимента 😀
    Бих направила и твоята рецепта, ако знаех какво е куркума!?
    Nojivilichka, това за пържолите звучи много добре! Ама как ги правиш? В смисъл предполагам е без мед, защото ще изгори за секунди…(между другото оправи си в настройките да ти е активно името в другите блогове, за да идват хората при вас 😉 Аз сега го направих, но ще е добре да си го автоматизирате 🙂 )

  4. куркумата е подправка, жълта на цвят, използва се за пиле и риба, също като шафран-а, но, доколкото знам, тук ( в България)май няма шафран и затова се използва куркумата като заместител. Като, разбира се, това, което казвам, може да се окаже огромна глупост 🙂 блондето си остава блонде, но – така съм чувала.

  5. Аааа не се притеснявай, аз и шафран не знам какво е, та те слушам и изпълнявам! Ще пробвам и аз, че добре ми звучи 🙂

  6. и на вкус е хубаво – половин тава изяждам … срам, не срам, казах го

  7. Пипилота, точно с мед, малко горчица, соев сос или уорчестър и малко черен пипер. Нагрявам тефлонов тиган до много горещо, без мазнина и изпичам пържолите на него за по 3-4 минути от всяка страна, като отвътре са съвсем леко сурови. Медът наистина почернява, но не е до неприемлива степен, а става адски вкусно. Иначе могат да се пекат и във фурна, в захлупена тава, пак стават много крехки, вкусни и се избягва тая работа със суровото.

  8. Аааа чудесно, аз пържолките алангле си ги обичам, ще пробвам 🙂

  9. такаа, аз крилца не обичам, както и да са приготвени…

    батето пък не обича сладко-кисели сосове…

    затуй ще си спретна едни „бутчета на желанието“, пък който ще да яде! :mrgreen:

  10. абе и аз крилца не обичам мам тея звучат „смазващо“ вкусно и като се има предвид умението ми да готвя изглеждат и доста лесни:) и заедно с пържолите, мисля че ще мога да наготвя цели 2 неща като изкючим стандартните картофи и любимите на всички бъркани яйца 🙂 а и май ще ме обичат повече :))

  11. Pingback: И сега тук ще готвим! « Патиланско царство

  12. Pingback: “С” като синьо сирене « Патиланско царство

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s