Как се напуска змиярник? – Практическо ръководство

В предходния пост Стойчо ми каза „цар си“, а аз възроптах, че искам да съм царица. По принцип в такива случаи винаги се сещам за умопомрачителното „студентка“, дето и в официални документи го праскат. Това наше обсъждане обаче ме върна назад във времето – преди малко по-малко от година.

Трудовия ми стаж е малък и като гледам сигурно ще трябва да работя до гроб в буквалния смисъл на думата и никога да не доживея до пенцеата. Но и никога не бих седяла на някое работно място без да получавам някакво удовлетворение от работата си – материално или морално. Първата си работа напуснах заради възнаграждението и всичко в онзи случай беше по каналния ред. Второто напускане обаче беше много интересно и обусловено от много фактори.
Но един фактор беше по слиен от всички:
Да работиш в змиярник е съсипващо!
Не знаете какво е змиярник?! Това е когато колегите ти, прякото ти шефче и неговия пряк шеф са жени.
Защо не кокошарник ли? Ами кокошките само се кълват от време на време и все има поне един петел да разведрява атмосферата и да спада напрежението покрай него. Обаче в змиярника има само пепелянки и усойници, а в най-лошия случай „пепуси“ – хем пепелянки, хем усойници. Мдам. Пълно е с лицемерие, змиите се увиват в приятелски прегръдки и нарицателни като „слънчице“, „мило“, „съкровище“, а зад гърба си изплезват разцепения език и гледат да не си пилеят отровата, че то не се знае кога ще им притрябва да я боднат в някоя жертва.
Няма по-нездрава и съсипваща здравето среда. Всеки ден си виках:“Ох леле ще дойде лятото, а аз вместо на море ще трябва да замина на Наречен, да си лекувам нервите и стреса!“.
Та за мое добро реших да напускам. Набелязах си нова работа, явих си се на интервю и новия работодател – пекан – вика когато си уредите нещата на старото място Ви чакаме тук.
А междувременно нещата в змиярника се заразвиваха бързо. Явно е трудно дори за змии да живеят дълго заедно, защото накуп напуснаха няколко от тях. Отивам при моята пряка бос-ка.
– Моля, когато имаш малко време искам да поговорим.
За мое голямо учудване тя се нахили и каза:
– Какво и ти ли ще напускаш?
– Еми да.
Нахили се тя и излезе от стаята, а аз си мисля:“Егати кефа! Колко лесно мина!“. Тук е момента и да споделя, че на това място бях най-новия кадър и с най-малко стаж, но за сметка на това със старанието си бях поела досадната работата на старите кучета (опитните змии – ж.р.).
Развитието на нещата после беше смешно и ще попрескоча малко. Стигаме до момента, в който изведнъж се оказвам в една стая с моята бос-ка, нейната колега бос-ка и баш шефката – сами четирите. И си викам:
„Опаааа, тия са решили да ми спретнат другарски съд!“
Аз не съм конфликтна личност и не обичам сцените, за това казвам на шефката:
– Съжалявам, че така се е получило, исках да говоря първо с Вас, но виждам, че вече са Ви казали, че искам да напусна.
От там се започва едно съскане! Гледам ги тия напъни срещу мен и ми е жал. Усмихвам се и казвам само „съжалявам“. Повтарям си го това „съжалявам“ като някаква мантра, защото вляза ли им в тона, значи да се отпочне едно обяснение, а не мисля, че го заслужават. По едно време получавам единствения смислен въпрос:
– Ти молбата за напускане до кой си я адресира?
– Съгласно закона орган по назначаване и мой работодател е „професора“*. Молба още не съм подала, защото от уважение към Вас реших първо да Ви уведомя и след това да си подам молбата си на „професор“ Петрова.
Пряката ми боска беше със самочувствието на езиков експерт – приложен лингвист и от нямане какво да каже по въпроса на прескачането на светлата й личност възкликна възмутено:
– „Професора“ е жена, ако не знаеш! Женски род!(съссссссс…)
– Знам, но „професор“ идва от латински език, където женски род за тази дума няма и съответно такова нещо като „професорка“ не съществува.(и аз на мой ред:изсъссссссс)
Тук тя подскочи от нахлуването в „професионалната“ й територия и за малко не изахка възмутено.
Понеже много се натискаха, след този злополучен разговор се стигна до среща чак с „професор“ Петрова. Аз обясних, че като всяко човешко същество изпитвам постоянния стремеж да се развивам и момента е настъпил да направя крачка в полза на реализацията си. Тя пък, професора, им се изхили на боските:
– Искате да ми кажете, че службата Ви зависи изцяло от този млад човек тук, който е с най-малък стаж и от най-скоро?! И защо по този начин му го показвате?!
Безценна съм ей!
Изводите ми от случката бяха няколко:
Повечето работодатели са такива, като боските ми. Мислят постфактум как със сила да задържат кадрите, а не овреме да ги стимулират.
На лошото, ако отговориш с добро, то само по-лошаво става.
Езика вярно си е сексистко нещо. Мдам…
След седмица напуснах змиярника и отидох на море 🙂

*Имена не съм споменавала, а длъжностите не са баш такива, за да не се сетят за мен змиите (не че те четат такива четива, ама нейсе – от коректност ;))

Advertisements

11 responses to “Как се напуска змиярник? – Практическо ръководство

  1. Искам да ти кажа, че си абсолютно права, за съжаление нещата в България са такива, хората започват да те оценяват едва когато си тръгнеш , а не докато работиш за тях. Мисля че това е голям проблем, защото никой не се опитва, и с нищо да задържи ценните си кадри.Е може би има и такива фирми, които държат на хората си, но и аз за съжаление не работех в такава. Сега сам на ново място и се надявам някой ден да ме оценят.
    А теб те поздравявам за решението да напуснеш, защото според мен е ужасно да отиваш на работа със свито сърце и да поглеждаш само часовника дали е време да си ходиш.
    Дано вече си направила правилния избор и да работиш на място на което се чустваш добре. Пожелавам ти го от сърце, макар че не те познавам. Успех!

  2. Браво, Пипилотке! Няма да разказвам моя опит, понеже е подобен и дори мултиплициран.

    Но е жалко, че изводите ти са верни.

  3. Като ти казвам, че цар на късия разказ – ти, не та не!

    Отвратно е да се съска в службата – отврат. Добре, че си вдигнала чуковате

  4. И аз няма какво да добавя, виждам ежедневно подобни сцени – описани са перфектно. Ясно описание на едно ясно положение. Само не ми е ясно какви ще сме като остареем 🙂

  5. Ех, така като ви слушам и ми става кофти такова – явно навсякъде е така… хайде, да е в 98% от местата и случаите 😦
    Иначе Богомиле дано не сме като например в Америката вчерашните хипари. Като стана някой ден бос-ка и аз 😀 ще си ухажвам служителите и ще следвам днешните си идеали, никакви криввания от принципите!
    То за това и няма да порасна, иначе няма как да стане, никой няма да ме пусне, муахахах

  6. „Мислят постфактум как със сила да задържат кадрите…“

    Това нещо не мога да го схвана – какво значи да „задържат със сила кадрите“? Ако решиш да не работиш някъде, кой и по какъв начин може да те спре? Какво ще ти направят? Ще те уволнят?

  7. Ами Longanlone, сбила съм разказа, за да не става разтегливо. Иначе в моя случай – исках да напусна с една седмица предизвестие и настана такава олелия, какъв съм предател, как така, те на море не могат да отидат заради мен, представяш ли си!
    И принципно като напускаш мястото, където работех, „професорката“ ти разписва молбата и всичко е ок. В конкретния случай първо боските направиха така, че молбата ми да се „загуби“ (да не стигне до „професорката“) за 3 дена докато обмислят стратегия. Писаха докладна до нея, че не мога да си тръгна по-рано от единия месец, който е стандартното предизвестие, защото няма кой да работи.
    И накрая сами се изложиха когато ни викна „пофесорката“ мен и тях, и ги направи за посмешище. Съответно им каза да си гледат работата и след пет дена бях на новия си бач.
    Това имам предвид под „насилствено“ – правят мизерии и мижитурни номерца само и само, за да ти вгорчат живота. И се надяват да предотвратят неизбежното или да нанесат „максимум дæмидж“ 😉

  8. ский са: ако боските ти бяха като бозките ти – грешка немаше да имат!

    фактът, че в по-старичките (и назаднали :-Р ) езици съществува мъжко-личен род, не бива да те притеснява. в крайна сметка – тъпото си е тъпо, без значение на рода (та).

    и друго мислех да кажа, ма забраих 🙂

  9. Пак те питам, щото не ми стана ясно – какви молби, какви мизерии???

    Молба да напуснеш? Молиш работодателя ти да ти ПОЗВОЛИ да напуснеш? Само аз ли виждам абсурдността на това, което казваш??? Вземаш си последната заплата и повече не отиваш на работа ебаси. Верно, колегиалността и желанието за добри препоръки изискват предизвестие, но самият акт на напускане не виждам как някой може да го осуети, освен ако не те върже за бюрото…

  10. Пепи – като се сетиш, take your time 🙂
    Longanlone личи ти, че за БЮРОкратични системи не си работил 😉 Това и в Кодекса на труда го има и в Закона за държавния служител.
    Казваш по взаимно съгласие искам да напусна от ей тая дата, ако не ме пускате, това да Ви е едномесечното предизвестие(не съм сигурна, май чл.325, т.1 от КТ и чл.105, ал.1 от ЗДС). В случая гадното започва, ако ти кажат – „Е пък един месец ще стоиш“ и почнат да те правят на луд от работа. Естествено, че тогава пък можеш да се разболееш скоропостижно, но аз например съм от тоя вид хора с остатъчно мислене, според които това е супер свинска постъпка и оставайки тоя месец поне им показваш кой е по-добрия.
    В случая, ако работодателя ти е мизерник и не те пусне когато ти си посочил, че искаш, връзването за бюрото става за срок от един месец. Капиш? 😉

  11. Много забавно пишеш, и да…този змиярник ми е познат 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s