Поне от две години не бях стъпвала в Студентски град! А той наистина станал град през това време – магазини за дрехи и манджи, ресторанти и фризьоро-бръснарници, джипове и мерцедеси, мутри и мутреси.
А на великoго 8 марта един приятел там си празнуваше рождения ден (както обича да казва:“На този ден всички жени празнуват моя рожден ден“) – в Строежа.
Навремето там ходехме с колегите – момчетата да свалят заблудени и неориентирани първокурснички, ние момичетата да потанцуваме и поразпръснем чар. Но времето се е отразило и на това място (или на нас), което вече не е така небрежарско като някога. Ред се спазва вече, резервации, големи бири няма, а малката е чукнала 2 кинта. Брех.
Случи се по едно време да се запътя към „Chicks“, някога кенеф се казваше. Нахлувам – вътре вярно на кенеф вече не прилича – чисто, лъснато, кръгла мивка и кърпи за ръце, после разбрах, че и тоалетна хартия има – ай сиктир!!!
И нахлувам аз, и налитам на три девойчета сгъчкани в чакалнята метър на метър. „Натокани, нацъкани и облякани по последно“ както имаше един лаф, за който ще ви разправям някой път. Едното девойче, най-нацъканото – с къса поличка, блузка-корсет на шотландско каре и черни флинтифлюшки (пънка с розовото умре!) – се кикоти. Явно нахлуването ми много ги развесели:
– Хихиихиих, и аз тука миналия път така. Като влязах и бутнах някой с вратата. Поглеждам, а то – Ваня Щерева. Ужас ви казвам!!
– Аууууу, Ваня Щерева?! Ама си я бутнала с вратата?! – Възкликнаха другите две, дълбоко потресени.
– Да! А аз се притесних! Ваня Щерева бутнах все пак!!! Ужас, ужас, Ваня Щерева! Извинявам се, тя ме погледна така…Ваня Щерева да бутна моля ви се! Ужас!
Тук някак си не се стърпях в тази притеснено, ужасена суетня и се нахилих:
– Спокойно, тя и Ваня Щерева кърви! 😉
Трите младежки хлъцнаха, а май и не ме разбраха правилно. Пропаст между поколенията, какво да се прави. Деца.
Патиланско царство 
цар си да разказваш кратки истории:-)
въх. коя пък беше ванята щерева!
(наистина не знам, сори 🙂
пропаст между поколенията
Хаххах, цар?! Стойчо, не може ли царица? 😀 Благодаряяяя 🙂
Бат Пепи, Ваня Щерева е била лекоатлетка (не знам кога), имаше магазин и някаква песен за портокали, има няколко песни, писала е книга и е помагала на Азис да си формулира автобиографията. За децата явно е „звезда“, но какво ли разбираме ние 😉
Пипилотке, какво да правим, като езикът е сексистки?;-) Изразът е такъв „Цар си!“ Приеми, че цар е дума като „професор“, „колега“, „доцент“, които са безполови – професор Иванова например:-) или Цар Пипилота:-)
Да не забравя – качих втора серия на Киев http://stojtscho.blogspot.com/2008/03/blog-post_11.html
Стойчо благодаря за втората серия 🙂 Само не знам за трета дали да не я изпуснеш, че е описателна, но не много „пътеписна“ 😉
Иначе прав си за „цар си“, даже ми даде храна да разкажа една случка с тези изрази от мъжки род 🙂 Само да преодолея стреса от снощния мач и да намеря малко време днес 🙂
Pingback: Натокана, нацъкана… « Патиланско царство