Тези дни посетете!:

Предполагам, че ако напиша за заглавие „Как отбелязах 3-ти март“ никой няма да влезе и да прочете съчинението ми а ла трети клас. За това –
По случай трети март посетете Националния военноисторически музей!
С Емил го направихме, използвайки за повод националния празник на България. И останахме много доволни. Двора е страхотен – няколко човека бяха атакували и налазили един танк. Присъединихме се към групата, която в този момент го завзе и отвори люка. Не се престраших да вляза вътре, но клаустрофобията ви е в кърпа вързана, ако се решите да го направите и сте над 1.60 м. А награда ще ви бъде възможността да размърдате дулото на танка нагоре-надолу. След това се минава през входа, където се плащат билетите – 1 лв. за ученици и студенти и 2 за възрастни. С Емил ни взеха за студенти (е не минавам вече за ученичка, но и студентството ме устройва 🙂 ) Поправихме все пак грешката на касиерката. От входа попадаш във вътрешния двор – пак с много танкове, оръдия и ракетни установки. В сградата на музея има три етажа. На първия е изложбата посветена на 130 годишнината от Освобождението на България, а на вторите два етажа са постоянните експонати. Снимането е забранено (освен ако не си заплатите на входа), а има доста интересни неща за снимане. Аз лично се вдъхнових от кодиращата машина ЕНИГМА – пригодена и с клавиши и на български! Докато личната походна пишеща машина на наший Фердинанд беше с латинска азбука…
По този повод се сетих за онзи филм, който даваха преди няколко месеца по BTV „Цар Фердинанд Български – непознатите години“ (можете да си го намерите лесно, ако не сте го гледали). Мен лично много ме възмути, ама много! Като започенем от замъглените кадри тип латино сериал, през хвалебствията за това как дарявал Фердинад пари за бедните дечица на Кобург и за пеперудите в джунглата, та до липсата на споменаването дори между другото на двете национални катастрофи и „дреболийте“ от този род…
Когато го гледах бях сигурна, че ще предизвика широк обествен отзвук и възмущението на народа, начело с най-патриотичните историци, дето не пропускат случай да ни облъчват по телевизията, по събори и седенки.
Та след като се възмутих от филма се възмутих за втори път – от липасата на каквато и да било рекация. Разровчих се и намерих една много хубава статия по случая – „Цар Фердинанд се завърна!“, автор Васил Загоров, публикувана във в. Класа на 21 януари 2008 г., която лично много ми хареса, поради факта, че е единствената, на която съм попадала и не е захаросана, сиропирана и натруфена с фльонги като филма и другите публикации свързани с него. Искрено ви препоръчвам да я прочетете!
След разходката в музея слязохме надолу покрай Военната академия и право на тържествената заря проверка, която дали трябваше да се състои, предвид обстоятелствата, не знам и не мога да съдя.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s