Осмият смъртен грях – Млъкни ма!

Седем са смъртните грехове. Но напоследък ми се струва, че от препредаване на библията преди писмената традиция, някоя поредна уста е пропуснала един грях, защото е била много заета да каже толкова много неща и днес греховете вместо да са осем, са седем. А осмият изобщо не е за подценяване!

БЪБРИВОСТТА

Не бърборенето или приказливостта, а точно бъбривостта. Състоянието при което грешникът не престава да мели, водопадът от думи непрекъснато пълни мелницата му наречена „уста“ и докарва до умопомрачение хората около него.
Сега да се уточним – до скоро считах себе си за прекалено приказлива и бърборана. Докато не срещнах човек, който ме накара да се замисля. Спрямо тази личност аз, а и най-приказливия човек, когото познавате, сме просто хора, които са по-обстоятелствени в разказите си, обичат да украсяват и разказват случки. Затова с „приказлив”, „разговорлив”, „бърборив” ще обозначавам, хората, които не излизат от нормата, от нормалното. А грешниците… Брад Пит бил предпочел да бъде все така горделив и да си посреща последствията, отколкото да се намира до човек, носител на осмият грях.
Кой е бъбрив?
Сега, това е един изключително рядък смъртен грях, защото през целия си живот съм срещнала само един негов носител – жена. Срам ме е, но да, носителят на чумата е жена и не мога да си представя, че грехът би могъл да има за приемник мъж.
Как се държи бъбривката?
Предполагам, че се сещате за разказа на Чудомир „Не съм от тях“. Значи бъбривката е точно такава. Но понеже ми се е насъбрало, аз няма да ви оставя само с разказа, а ми ще ви разкажа що за птица е това.
Проблемът е, че грешницата не само бъбрува. Тя има дебел, силен
ГЛАС
и винаги говори много високо, така че да е сигурна, че няма подминат и неинформиран от нея човек. Сигурно ако имаше някъде платформа където да застане и да я слуша целият свят щеше да се качи там и никога да не слезе. Ломотенето й достига до такива величини, че нито тапи за уши, нито надънена в слушалките музика могат да я заглушат. Забравете. Естествено за нея гласът й е най-важната й част и току се изока, че е настинала, а то винаги й се отразява на славеевия глас – не може да говори, поне това казва и на минутата започва да разказва за болестите в живота й.
От момента, в който попаднете в полезерението й можете само да се молите да притежавате уменията на Буда в медитирането.
Започва се с нещо малко, последвано от въпрос. Шанс да отговорите на въпроса никога няма да получите, защото бъбривката веднага се сеща как вчера си е купила чорапи от пазара и бърза да ви го каже, преди да е забравила да ви осветли, и че днес предстои да излезе едикоеси списание, в което ще има информация за нитратността на доматите на пазара в Ситняково (например).
Е лесно ще се измъкна, ще си кажете вие, ще кимам, ще казвам по някое „да“, а в същност ще изключа и няма да я слушам. Е да, ама не! Бъбривката е хитра и знае как да пуска контролни въпроси. И не е защото иска и вие да кажете нещо, не. Просто иска да се увери, че жертвата я слуша и попива отровата й стопроцентово!
Дори и грам внимание да не й обръщате, работата е там, че тя започва да си говори сама. Пускайки най-различни информации в пространството тя само дебне на какво ще реагирате – все пак нуждае се от публика.
Друго нейно свойство е
КОМПЕТЕНТНОСТТА
Да, тя винаги е компетентна и има информация за всичко. Всички в БТА и всякакви световни агенции следва да бъдат засрамени и изпоуволнени, защото от тях полза няма. Единствения човек, който знае всичко е тя – бъбривката. Понякога може да се случи да ви запитат нещо, за родната ви улица примерно, веднага млъкнете, защото нищо не знаете. ТЯ е тази, която знае по-добре и може да разкаже за улицата. Ако според нея Раковска е успоредна на Дондуков вие следва да мълчите и да не спорите, ама никакви карти не й показвайте, тя знае и без карта. Точка.
От друга страна –
никога не питайте бъбривеца за сведения, информация и подобни.
Единственото, което ще последва е половинчасова тирада, от която нищо няма да ви се изясни и ще се ядосате за изгубеното време. А другия път тя няма да пропусне да спомене как ви е направила услуга и как дължите живота си на нея.
Следващото й свойство е присвояването на идеите.
Ама как само го обича! В нейно присъствие никога не предлагайте нищо. Да не сте си помислили да споделите с нея последната си гениална идея за рационализация в работата! Поради находчивостта си, бъбривката ще се съгласи с вас, като дори ви зарадва с начина по, който подема идеята ви. Два часа след това, ще слушате идеята си повторена за 100 път от нея и вече толкова ще ви е прекипяло, че дори няма да ви се иска да подчертаете пред другите, че идеята си е ваша, а не нейна.
Не е нужно да я представяте.
Гарантирано е че след работа заливате любимите си хора и приятелите си с оплаквания от личната ви бъбривка. И не дай си боже с някой от тях засечете в почивните дни бъбрицата – тя започва да дави в думи приятеля ви толкова свойски и непринудено, че ще решиш, че го познава от преди. А щом се разделите приятеля ви ви пита само:”Товааа ли е ъъъ…?”

Абе изобщо това е едно проклятие. Просто не знам как близките на бъбривците ги издържат! В такива моменти с това си обяснявам и съществуването на домашното насилие. Защото то мели, мели и не спира, и в един момент просто нямаш друг избор освен да го изключиш кардинално.
Кажете ми, моля има ли други такива хора около вас, защото съм отчаяна и си мисля, че и аз съм извършила някой смъртен грях и господ е решил да ме накаже чрез бъбривката (като за начало съм атеист и дори само позоваването ми към религията май си е достатъчно за наказание свише, ако има такова нещо). Щото ужас ви казвам и от известно време толкова глава ме цепи от нея, че ако не се роди от там една Атина Палада, то поне инсулт ще ми докара!

8 responses to “Осмият смъртен грях – Млъкни ма!

  1. като начало що не опиташ така:

    – а ма, що не земеш да млъкнеш?

  2. Нищо не може да изкара от кожата един бъбривец така както срещата с друг бъбривец…
    Бъбривците обичат да бъдат слушани и при условие че наблизо има човек, който освен да приказват ги кара и да се замислят, същия поставя летвата понякога над рекорда на Стефка Костадинова! Това определено предизвиква (не)справедлив гняв у потърпевшите и ги кара да потърсят безпрепятствено излияние на душата подобно на писанието, което коментирам… Честно казано най-голямото попадение в този словесен водопад е цитирането на Чудомир 🙂
    Пипилота, желая ти много слушатели и малко противници! 🙂

  3. Batpep, това го пробвах след първия месец, когато вече бях изчерпала арсенала от намеквания и натъртвания. Уви и правия текст беше заобиколен 😦
    Бончо благодаря ти за пожеланието и извинения на всички, които съм заляла със словесния си водопад породен от друг такъв 🙂
    И въпреки него, се радвам, че се е намерил някой да го прочете, защото то не е нужно да го прави. То в крайна сметка май само тук си ми е останало място за окане, както съм си го казала и в краткото си представяне😉
    Мрън, мрън 🙂

  4. Аз познавам такъв човек и ти съчувствам безкрайно много, щото моето познанство с нея датира от 18г!!!!!!!!! Нема помощ тука! И биволско търпение не помага. Единственото, което е, е да отрепетираш „да“-та и „не“-та до съвършенство, да контрираш по малко … абе, кви глупости говоря, няма спасение от таквиа. Единственото спасение е сведените до минимум срещи, тел.разговори и изобщо всяка комуникация. Доста трудно е, ама, ако искаш да оцелееш, и то не в затвора за излижаване на присъда … Можеш да идеш до най-близкия оръжеен магазин, да си купиш воден пистолет и дапръскаш без предупреждение 😉

  5. Абееееее
    Deni4ero, добре че поне ти ме разбираш! Ама осем часа на ден не е човешко. Тамън мислех, че съм свикнала и днес…направо искам да й наритам кофата!

  6. Pingback: Градска пролет « Патиланско царство

  7. няма свикване с това чудо природно … но пък и насилственото насилие не е решение … макар че това е единственото, за което се сещам 🙂 Удри смело! – пък после ще мислим за обясненията 😀

  8. Тази история искрено ме разсмя, макар че те разбирам напълно имам такава дама сред познатите си 😉 Тя явно разбира, че прекалява с приказките, но не може да се спре. И една история от нейните, за която се сетих – веднъж на гости на вилата им дошъл някакъв роднина на мъжа й, който говорел повече и от нея. Човекът не й позволил да вземе думата, тя накрая не издържала и се скрила в лозето, докато натрапникът си заминал. Та така и бъбривците има т проблем 😉

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s