Фото моля!!!

Докато бяхме в Перник на кукерския фестивал „Сурва“ 2008 г. забелязах нещо интересно и прелюбопитно за мен: почти всеки човек носеше фотоапарат, но странното беше, че хората като мен – с малко, скромно и любителско фотоапаратче бяха съвсем малко. Оказа се, че поне по мои наблюдения на всеки 3 апарата – 2 се падаха големи полу- или изцяло професионални.
Куцо и сакато беше прехвърлило ремък с голям като воденичен камък фотоапарат. На кой обектива по-дебел, на кой по-дълъг! Толкова народ да е професионален фотограф – абсурд!
Сетих се как току няма и някой се изока, че в нета всеки пишел както си иска и колкото си иска неграмотно. И там в Перник прозрях моята си истина, как с напредъка на техниката общо взето всичко се опошлява. Който иска романства (в блогове), който иска вярва че рисува (с всякакви програми), който иска мисли, че твори музика (с всякакви семпли сампли)…Та така и всеки с повечко пари в излишък си купува професионален апарат и почва да се вживява като фотограф! Премахнати са преградите от рода на скъпи консумативи. Иначе ако го питаш какво е бленда сигурно ще отиде до аптеката и ще купи паста за зъби бленда-мед, а фиксажа ще да е някакъв нов модел гел за коса. За себе си той е роден фотограф и няма нужда да се зарови в книжки, за да знае туй онуй за експозициите и други подобни щуротии. Фото си снима и той си се кефи. Запечатваш всичко, което ти грабне окото, без значение дали ще го погледнеш повече или ще си направиш труда да изкараш на аналогов (хартиен) носител направената снимка. Снимането е лесно.

Не ме разбирайте погрешно! Много от тези хора се интересуват живо от фотографията, но колко от тях щяха да посегнат към професионален фотоапарат, ако трябваше да купуват ленти, да нагласяват обектива и всичко около него ръчно, да плащат за проявяване или още повече – да имат фотолаборатория вкъщи?

И мислейки за отминалите времена се сетих за едно от онези места в София, които всеки човек знае за града си, без дори да знае от къде е научил за това.

Фото Папакочев –

чували ли сте за него? Петър Папакочев – фотографа-художник на стара София, на царската и комунистическата столица и нейните лица. Символ на фотографията от годините, когато тя е била нещо почти сакрално. И как да не е била такава:
хората са отивали при фотограф в най-важните мигове от живота си –
годеж, сватба, отроче, семейна снимка. Неизвестни и небезизвестни личности са ходили с празничните си дрехи при г-н Папакочев и там са запечатвали крайъгълните камъни от фамилната история.
Зарових се, за да намерия малко повече история за фотографа-художник. От една преинтересна статия научих любопитния факт, че най-известния портрет на Гунди е правен именно от Папакочев (продадена е била за 10 000 евро!).
Много съм малка, за да съм ходила да се снимам при него (а и моя баща беше любител и обичаше да минава през целия процес при създаването на една снимка), но винаги съм знаела къде се намира студиото на фотографа и винаги ми е звучало като място много важно. Би било прекрасно, ако наследниците му решат да възродят студиото на ул. „Бачо Киро“ №2. Е предполагам, че е трудно, но не би ли било чудесно някой ден да имаме своя снимка като тази на моята прабаба, която отишла един ден „на фото“. Не е правена във Фото Папакочев, а в някое селско фото (навярно пътуващо). На снимката е прабаба ми, заедно с двете й сестри – и трите облечени с най-хубавите си дрехи и шарени, везани престилки, всяка кокетно подпряна на „умбрела“ – модна вещ в онези времена, всяка със своето излъчване и мисли. Толкова различни и толкова приличащи си, останали завинаги там някога, някъде, в един миг толкова тържествен и за трите.

Моля, погледнете в обектива! Вниманиееее!
Щрак!

Advertisements

8 responses to “Фото моля!!!

  1. За първи път ще коментирам първа под статия, и то само, за да „препечатам“ един коментар който получих за нея, само че на друго място в блога. Коментара е подписан от Папакочев, изненада ме и ме зарадва същевременно, много!

    „Благодаря за хубавите думи, казани за „Фото Папакочев“!С решения на СОС от лятото на 2007 година на дома на ул.Бачо Киро 2 ще бъде поставена паметна плоча,а софийска улица в кв.“Манастирски ливади“ ще носи името на Петър Папакочев. За първи път в българската история се оказва подобно уважение към фотограф.

    Поздрави!“

  2. Дай я тази снимка да я видим, сигурно е много интересна! Страшно обичам стари снимки.
    Това с големите и дебели обективи прилича на мерене на п*****е. 🙂 Хубави снимки могат да се правят с всичко. Аз съм леко изкушена във фотографията, но ме избива на смях като видя хора, които си купуват фотоапарати за $3000, без наистина да им използват възможностите.

  3. Това с обектива точно на мерене си приличаше, правилно си го схванала 🙂
    Аааа тази снимката на бабите ще си я запазя :)Да си ги представяте, че ако се показва винаги всичко не е толкова интересно, въображението да си държим във форма:)

  4. Ей, лоша си Пиппилота 😉

  5. Пипи,слава богу ,че и ти си имаш апаратче , макар и с алко обекривче -като
    п–а въшка,та да си я сравняваш с паламарките на фото-войористите на
    кукерския събор край Перник. Иначе ми харесва Чудомировото ти чувство за хумор
    и почудата пред голенината и дължината сравнена с
    пропорцията с майсторлъка. Ташака на страна, във фотографията „Sise matter !“
    Размера има значение за качеството . Например на снимката публикувана по-горе можеха да се видят детайлите и какво пише на табелките в момента, ако обектива ти беше по-голям и камерата
    по-якичка, което обикновенно доставя качество дори при фотографи аматьори
    с по-скромни умения. ОК, шегата на страна.
    Познавах г-н Георги Папакочев и съм бил с фотоателието му на „Бачо Киро“ # 2
    още в 1960те с цялата фамилия.Празника беше незабравим. Мога да те уверя ,че
    фотокамерата му беше голяма с мех като акордеон и обектив , портретен, като
    оръдие. Беше Майстор и създаваше атмосфера за увековечаване на тези интимни моменти
    на безграничност във времето и в рамките на своите фотокартини. Имаше красива дъщеря,
    с която ходех на училище от 1ви до 8ми клас и момчешкия ми интерес към нея в последствие
    се фокусира върху таланта и уменията на баща й. Точно това бе времето, когато
    предявих претенция към моите родители да ми купят фотоапарат с по голям обектив като на
    „Фото Папакочев“. Вече си имах малко апаратче – „Смяна 6“ като на Гаро фотографа от
    площада пред мавзолея. Последната ми фотосесия при г-н Папакочев бе в 9 клас
    и аз се появих с новия си „Зенит-Е“ с обектив, който би събрал очите на Пипи,
    и помолих фотограф-художника за мнемие. Получих благословия…
    По нататък имах възможност да уча във Фото Колежа при легендарната преподавателка
    и създателка на първото фото училище в София госпожа Янка Кюркчиева.
    Фотопортретът и снимките на човешки лица е слабостта и привилегията във
    30 годишната ми фотожурналистическа кариера по света.
    Безкрайно съм доволен от писмото до Вашия блог от Папакочев Младши,
    че софийската община е направила чест на семеийството и труда на
    фотографа-художник Георги Папакочев и е дала неговото име на улица в столицата.

    Пипи, в заключение и уважение към Вашия труд, фотоапаратче и тази публикация
    – големината обикновенно е пропорцоинална на качеството на таланта.
    А Вие, Вие сте необикновенна…

  6. Уважаеми Бисере,

    Ще отдам неразбирането ти на моята почуда на тежестта и висотата на дългогодишния ти опит. Аз нямам мераци да меря каквото и да е мое с някой друг и предпочитам да оставя това на хората, които имат нужда да го правят, защото така ще се почувстват по добре. Аз такива щения нямам.

    Предполагам, че десетилетният опит е и причината да не разбереш, че аз с моето аматьорско апаратче знам колко е важна оптиката за една хубава снимка. Това, което си пропуснал да разбереш е, че смятам, че един хубав и качествен обектив, не би послужил на човек, който не знае как да го ползва и щрака снимки на автоматичен режим. Да, той ще може да заснеме косъмчетата по краката на една муха в макро режим, но това едва ли ще направи композицията нещо особено, нито него добър фотограф. Но предполагам това и от собствен опит би следвало да го знаеш.
    Улица наистина има, но със съжаление трябва да добавя, че плоча на ул. Бачо Киро все още липсва.
    Поздрав най-сърдечен!

  7. Пипелотке уважителна,
    Това, че на снимката Ви липсва „фокус“ е ОК.
    Това, че на отговора Ви липсва чувство за хумор …
    Колко Ви отива да сте унизителна.

    Срещал съм и по-грубички.

  8. Бисере,

    Отговорът ми беше съобразен с тона на съобщението, което го предизвика. И, ако има недуразумение, може би трябва да се замисляме в бъдеще, когато пишем нещо как то би било възприето от четящите го след това.

    Да бъда груба не ми прилича и пехливанството не ми е в стила 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s