Цигу-мигу, музика ме гони! (дори на самотен остров)

Както ви разказах, наскоро бях на цигу-мигу купон и явно скоро трябва да се вдигна и да отида до зала България на концерт преди да са я мол-ецнали – всичко около мен ми го напомня! Снощи посетих едно много приятно кафененце -Галерия. И така се случи, че докато си пиехме бири на съседната маса пристигнаха двама младежи или ученици, или току що станали студенти, които освен себе си, носеха и по един калъф (от тези за музикалните инструменти, но много съвременни и невъзможни за отгатване какво съдържат). След малко се преместиха на долния етаж и както си течеше по телевизора музичка, така изведнъж тя беше заглушена от начални цигу-мигу звуци по настройване на цигулки. Личеше си, че младежите са професионалисти и импровизациите им имаха съвсем различен характер от тези на моя приятел от купона. Тези свириха Болеро, български хора и онази тема, с която навремето в 7 ч. започваше предаването „Дела и документи“ (не е рапсодията „Вардар“ на П.Владигеров, ако някой се сеща да ми каже, моля!). За поредна вечер се почувствах прекрасно под съпровода на цигулки и даже ми стана мъчно, че толкова харесвам музиката, а съм такъв музикален инвалид откъм възпроизвеждане!!!
И прибирам се аз доволна вкъщи и какво да видя?! Razmisli ме предизвикала да си кажа седемте албума. И така, ще започна по хронология на личното ми развитие:

  1. Като за първи албум и слънчево хлапашко настроение ще си взема албум с някоя детска приказка, като мисля тя да е за „Джуджето Дългоноско“ – един доказал се с годините албум за мен – касетката отдавна е изтъркана от въртене и трябваше да си я намеря на диск, за да мирясам. А ще я предам и в наследство!
  2. След като попораснах, се наложи да започна да търся музиката, която ме изразява и се мина през много периоди, първият от които е слушането на поп музика. Към днешния момент първата ми касетка със записи от радиото съдържа невероятна манджа с грозде от 70те, 80те и 90тарските – 2Unlimited, SNAP, Whitney Huston, House of Pain  и всякакви такива, днес невъзможно ретро и класика. Та ще си взема това албумче с веселяшки музикални дъвки за ретро купон на острова (не че ще ми е много до танци-манци…или поне не докато не изкукам 🙂 )
  3. След това ще си взема албума на Take That „Everything Changes“ – след доста години в музикално забвение го изрових от някъде и се учудих на джазовото звучене и съвсем не бозаджийските песнички (с 1 или 2 изключения).
  4. По-после, когато бях на 15 години, в един дъждовен юлски ден в Алпите, за първи път чух „Stay (Far Away, So Close)“ на U2. Капките дъжд падаха от оловното небе, и се стичаха по прозорците на колата, а наоколо всичко беше толкова зелено…“Zooropa“ е албум номер четири 🙂
  5. Със студентските години се бухнах и в електронната музика…какви времена бяха, каква червенокоса пък аз! Тук ще сложа за представител на жанра на Острова live-албума „Everything, Everyting“ на Underworld.
  6. После дойдоха и малко ска, ой и пънкарски години, които май ме владеят и до сега. От тях ще сложа малко Madness, The Specials, Rancid, Sublime, Ska P и т.н.
  7. Седмияt, последен албум ще посветя на самия самотен остров, а какво по-хубаво от това да си му лежа на плажа, под палмата, в хамак с охладен кокосов орех в ръка и на този фон да ми свири Mano Negra и Manu Chao. И

И две самостойни песнички – за поддържане на добра физическа и танцувална форма – ще взема – Freestylers – Push Up и Gorillaz – Dare.

Та това са моите седем албума. Много останаха извън класацията, но в името на разнообразието се случи DM, Faithless, Panican Whyasker, поп, рок, цок и смок стилове и музики да останат извън класацията. Но предполагам ще ги наблъскам когато правилата за самотния остров вземат под внимание техническия напредък и включват 100ина GB 🙂

Огледах се за три жертви, на които да предам щафетата, обаче се оказа, че май всички са направили класацията. Аз явно съм единствения по рода си албански реотан и правя нещата последна. Така че, ако някой чете това и като мен до сега не е получил покана: моля незабавно да ми сигнализира, да му пиша името тук (както си е по правилата) и да предам щафетата – „Поп предай, заключ“ както се казваше 🙂

Към днешна дата – 18того февруария 2008 г. се откри един нов блог, който издебвам, за да номинирам за играта, а именно г-н Тонски от Tonski Town 🙂

3 responses to “Цигу-мигу, музика ме гони! (дори на самотен остров)

  1. Мисля, че темата, за която говориш е по народна песен – „От кога се е, мила моя майно льо, зора зазорила…“ и т.н.

  2. Точно! Така като го каза и ми прокънтя в ушите! 🙂 Благодаря!
    А има ли го някой това на mp3?

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s