Не (се) бъркай!

Вчера сутринта закъснявах за работа.
Хванах претъпкания трамвай в 9 ч. без 20 мин. След няколко спирки се поосвободи място и реших да си извадя книжката. Обичам да чета в градския транспорт, защото иначе така и не намирам време да чета, а и по този начин бягам от хората в трамвая които не винаги са толкова забавни.
Чета си аз, с едната ръка вися по павиански, защто дръжките не са предназначени за ниски като мен, и току поглеждам какви хора се качват от спирките. Видях, че и един колега се качи от съседната врата.
Вече почти беше дошло време за моята спирка, когато с периферното си зрение съзрях до мен ниска жена, облечена с пухенка. Тя някак си се притискаше в едно момиче, бута й се отзад и с едната ръка, я е прегърнала през кръста… и й бърка в джоба! Аз действах автоматично, ала „Чавдарчето труда обича, на помощ първо се притича“. Така де, не може да видиш как бъркат в джоба на някой и да не кажеш нищо!
– Хей! Какво правиш! – рязко бутнах ръката на жената с пухенката. Адреналина нахлу и се почувствах окрилена като една пауър-пъфф-гърл, готова да разпарчетосам злосторника.
– Спокойно, спокойно, държа се!
В този момент осъзнах, че това са майка и дъщеря и майката, която също като мен беше ниска, се опитвала да хване през кръста високата си дъщеря, която е успяла да стигне „корниза“ горе. А в джоба бъркала, за да си захване по-добре ръката.
Ъъъъъъ, аааааа, бляк! Гадост и зараза!
За милисекунда всичката кръв се качи в засрамените ми бузи и пламнах като…и аз не знам като какво, защото от срам забравих ума и дума.
– Извинете! – Срам!
„Ама, че си тъпа! Егаси! И хората как ме гледат, като извънземно! Че и колегата и той май видя сценката. Лелелелелелееее!“
– Още веднъж, моля да ме извините! – жената кимна и се усмихна, дъщерята май нямаше много мозък, защто даваше вид като да не е била част от случката.
„Е добре де! Какво пък толкова ме е срам, като исках да предотвратя нещо лошо! Да извърша едно добро дело като Незнайко! Пък тооооо.“
Ей, че започнах деня! Той такъв кофти си и остана.
Е, другия път няма да прибързвам със заключенията и май ще обработвам по-дълго, зрително постъпилата, информация преди да обявявам някого за крадец!
…ама че тъпо се почувстваааааах!
🙂

3 responses to “Не (се) бъркай!

  1. Е, не му се коси толкова. Аз ако бях свидетел нищо нямаше да си помисля, освен че някой би реагирал небезразлично на предполагаема кражба 🙂

  2. Pingback: Може ли една касетка? « Патиланско царство

  3. Pingback: Спрете джебчийството « Патиланско царство

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s