До Киев и назад – четвърта, последна серия, в която се сбогувах с Киев

Покрай края на годината, когато всички се сещат, че имат много работа, както и тези преяждащи празници, малко се изтутлявих с последната част от малкото ми пътеписче. Но за догодина не се оставя тазгодишната работа, та хайде:

Аз в Киев отидох по работа, но с нея няма да ви занимавам, защото тя в крайна сметка е, за да се върши, а не да се разказва за нея.
След като се освободих от служебните си обязаности, се отправих на една последна следобедна разходка, за да видя най-голямата забележителност на Киев – Киевско-Печорската Лавра, която аз на шега нарекох ЛаРВата.


Този път не бях сама, ами си имах за дружки една украинка и една рускиня, страхотни сладурки. На път за Лаврата отново трябваше да вземем метрото. Този път слязохме през

ЖП гарата Вокзална
Домакинята ни каза, че наскоро гарата е била осъвременена и надградена, понеже старата много била отесняла. Аз и рускинята чакаме да видим на какво прилича тази хубава и нова гара, и когато се озовахме пред нея аз поне останах разочарована – типична бетонно-стъклена архитектура, като тази която напоследък никне и навсякъде у нас. Преминахме новия салон и по нещо като ръкав тръгнахме нанякъде. А това някъде се оказа една много голяма дървена врата. И след като я прекрачихме ахнах! Озовахме се в централния салон на старата сграда. Бяхме на второто ниво, от което ескалатор спускаше влизащите под три огромни полюлея. По стените имаше мозайки с най-забележителните сгради в Киев, навред мрамор и дърво…каква гара, какви пет лева?! Това си беше като Народната опера! Просторно, осветено и красиво. Не ги строят вече като едно време ей!
Излязохме от старата гара и отново се бухнахме в метрото. Пътьом мернах една табела – „Квас“.
– А – викнах аз – Квас! Винаги съм се чудила какво е това на вкус. Довечера като седнем искам да пия такова, че ми е много чудно какво е. – Та си запазих вечерята за украинска кухня и чаша квас.
От метрото слязохме на спирка „Арсенал“ и след малко ходене стигнахме до парка на Вечната слава. От тук се разкриваше чудесна гледка към Днепър и новата част на Киев, отвъд реката. За съжаление приближаваше четири часа, и освен че започна да се смрачава, падна и една неприятна мъгла, която не позволяваше гледката да се разпъне пред нас напълно. За това се обърнахме към

Киевско-Печорската Лавра,
чийто златеещи се кубетата ми напомняха малко за двореца на цар Макар и Василиса, разположен на Млечната река (книжката е „Надолу по вълшебната река“ – страхотна, но да не объркам приказките! Обратно към разказа:)
Забързахме се към комплекса. Входа беше много красив, изписан и орнаментиран. Преминавайки го, се озовахме в дворче с ниски едноетажни, бели постройки от ляво и дясно. Скромни, точно толкова, че да подчертаят църквата насреща ни и изпъчилата се до нея голяма камбанария, замечателно!
Красивата камбанария някак ми напомни за кулата в Пиза, макар че не даваше признаци да се капичва скоро. Нашата екскурзоводка учудено ме запита:
– Но как? Харесва ли ти наистина?!
– Ами даааа! Много е красива.
– Защото това в същност не е истинската. Тази е възстановена и завършена през 2000та година.
– Ааа, ами старата?
– Ами старата – капич. Станало е през 41ва. Не се знае кой я е срутил – немците или комунистите. Тази сега е възстановка.
Жалко, жалко, не е имала късмета на западните си събратя, пощадени от военни замисли и стратегии.
За съжаление централната църква вече беше затворена и след като нащракахме снимки се шмугнахме в отворения музей на книгата. И там, разхождайки се с рускинята и украинката открих за себе си един много тъжен факт:
Заговорихме се

за кирилицата и Кирил и Методий
– Дааа – казаха и двете в захлас – те са измислили кирилицата!
Аз хлъцнах.
– Как така?! Ама вие за глаголицата не знаете ли? – премигване на клепки – Ама вие какво знаете за Кирил и Методий?
Нищичко освен:“Ами измислили са кирилицата“.
Добре че в този момент едно табло ми се притече на помощ. Имаше окачена картина на братята, глаголическата азбука и кирилицата. Ако ги нямаше там сигурно щяха да ме вземат за луда дето си измисля фантасмагории и иска да им открадне кирилицата. Казвам им аз кое е глаголицата, кое е кирилицата, от къде са Кирил и Методий, за техните ученици…
Мисля че така и не ми повярваха и най-вероятно някой ден ще разказват, така както аз сега, че някаква си там от България се е опитала да ги убеди в някакви щуротии, при положение, че те руските славянски племена са разпръснали по света кирилицата и никой друг, че и толкова малък, няма право да им краде светите братя и азбуката. Тъжно и страшно. Пък ние се нервим, че македонците искат да изкарат Кирил и Методий македонци, при положение, че
някъде там на изток няколко стотици милиона ги имат за чисти руси!!!
Разходихме се за последно из Лаврата и тръгнахме към центъра, защото вече ни прималяваше от глад. За разлика от предните дни, когато беше по-топло от в София, този ден мъглата правеше времето далеч по- неприятно за разходки.
Заоглеждах се пътьом и заразглеждах украинките. Хубави жени са. Честно казано не знам каква е точно разликата между украинка и рускиня, за мен например са еднакви и може би разликата е другаде. Но със сигурност разбрах каква е разликата между украинките и българките.

На украинките е спестена чалга културата!
Да предполагам, че и те си имат някакъв подобен стил, но явно пошлостта и кича не са им толкова присъщи. Не видях нито една жена препечена на солариум, разгърдена и нацицена, с вечерен грим посред ден, и с онези брюкселски дантели от Илиянци. Всичките са някак елегантно, спретнато изглеждащи, някои от тях като излязли от филм за женщини от преди 89-та, други – новобогаташки, със скъпарски палта. Но нито едните, нито другите не лъхаха на чалга. Което веднага насочи вниманието ми към рекламните пана:
Я да видя някоя Преслава или флиртаджийка. Съмнявам се да е било поради студа, защото там времето е като при нас. Нямаше нито една реклама с разголена и разпищолена мадама. Ни помен от мацка по ушанка и боксерки или играчка на билярд по нацицник.
Огладнели стигнахме до „Пузата Хата“ – нещо като нашата Тропс къща. Подредено битово, без да остави гостите с впечатление, че това все пак не е нищо повече от ресторант за бързо хранене.

От вратата на мивката!
Да, това е нещо, което не трябва да забравяте да правите в Киев – винаги си мийте ръцете. Никой от домакините не забравя да го напомни, без да споменава защо, но не се опъвайте, ами бързо си изпейте „Хей ръчички“ под топлата вода. След това хванах една табла, досущ като в студентски стол и тръгнах покрай манджите. Домакинята ме посъветва да си взема борш – за тази супа само съм чувала, а на супите не съм почитател. Леко потръпнах при мисълта да гоня някакви морковчета, доматки и такива преварени гадости из чинията. Но хайде, кога пак ще бъда в Украйна и ще мога да ям борш? Един борш моля! Кльопнаха ми вътре и бита сметана, за мое учудване голямо. За основно вареники – нещо като пелмени е май, поне така ми казаха, защото аз и пелмени не знам какво са. Порция с вареники с месо и с картофено пюре. Пльок – и на тях сметана. Много странни ми се видяха тези комбинации със сметана, ама си викам – „Ако е много гадно, запушвам нос и гълтам направо като гъсок! Не може да обиждам домакинята!“
Тамън седнахме и писнах ужасена:

– Забравих! Квас трябва да пия!!!
– Стой и пробвай супата, аз сега се връщам.
Разбърках аз този борш – вътре бъкано с омразното ми червено цвекло! Преглътнах жално и отправих първата лъжица към устата си. И не можах да се спра след нея!!! Такава вкусота! Ммм, невероятно! Изкльопах я за секунди тая супа. Обезателно да пробвате при възможност борш!
Вече придобила увереност в украинската кухня се насочих към варениките – и те се оказаха безобразно вкуски, нямнямням.
И за да преглътна – кваста ме чакаше. Квас аз съм виждала преди само по мултфилмите, където Иванушка пие все квас, лежейки върху печката. Винаги съм си я представяла в тази връзка, като нещо като биро-боза и топла. Та сега с почуда гледах това нещо в халбата – с карамелен цвят, прозрачно и напомнящо по-скоро на кока кола. Случвало ли ви се е да гледате нещо, което трябва да погълнете, но нямате никаква представа какво би било на вкус? И тогава когато го опитате, не можете да усетите вкус, защото възприятията ви не са се настроили на никаква позната честота и им отнема време да обработят информацията на мисловно равнище, и да подадат някаква команда за познат вкус. Е след като ням-нямнах няколко пъти от това нещо, мозъчето ми реши, че това напомня на леко студен, вкиснат, малинов сок и изветряла, безалкохолна бира. Ни помен от очакваните нотки на боза или нещо топло. Не, че не е било вкусно, но поради дългогодишно оформяната ми представа за това, какво би трябвало да е кваста, когато наистина я опитах хич не ми хареса! Е какво да се прави, за това пък борша обра всички точки.
Хапнахме хубаво. А не ви казах за

цените в Украйна –
като изключим евтиния транспорт всичко е като у нас – виждате цената в гривни, делите на четири и получавате левчетата. За това беше време да се вземат подаръци! Първо бонбони – цукерки на украински. Киев вечерний – самьй настоящий цукерки ще знаете! Водка/ горилка – Немирофф и тук имаме, пък и ми препоръчаха една друга Хортиция. И ето тук идва странното за мен:
Бонбони Киев Вечерний – 15 гривни
Горилка 750 мл. – 15 гривни
15 гривни – 3.75 лв.
Първо как е възможно кутия бонбони да струва колкото бутилка горилка?! Пък бутилка горилка само 3.75?!
Напазарувахме и аз с горилката в раницата се заоглеждах да видя украинските мъже – пият ли те, колкото руснаците или ги бият по капацитет?
И колкото повече се оглеждах, толкова повече не виждах хора да се разнасят с бутилки водка по улицата. И младо и старо, и мъже и жени, всички пиеха

БИРА
На централния площад – седят ята младежи говорят си, пушат си и поркат бирички. Горе на таблото показва 2 градуса, а долу на една пейка, две девойки с палта и фини кожени ръкавици, натокани и нагримирани, седят, говорят си и пият бира.
– А, в почуда аз, това не может бъйт! Почему никто не пиют горилка? Екскюз май ръшън!
– Ами не пият, отговаря ми украинката, а рускинята добавя:
– А пък в Русия забраниха пиенето на обществено място. Ако те видят милиционерите са длъжни да дойдат и да те отведат.
Брейййй!
Домакинята ни отиваше на някакъв купон и трябваше да зареже мен и рускинята, които пък бързахме да си оправяме багажеца за заминаване. Завъртяхме се за последно на площада, казах мислено „Довиждане“ на Киев, малко търсене ми беше, че нямах повече време да го разгледам и да видя съкровищата му.
За последен път взехме жетони за метрото. Хоп на ескалатора надолу, после дойде ред на нашата станция и пак по ескалатора нагоре…И както си се бях умислила чух флейта, дървена флейта и една много позната мелодия. Сърцето ми трепна!

Коя беше тази песничка и кой я свиреше?
– Сещаш ли се за тази песен – попитах рускинята- от някой мултик беше!!! УЛЬЙБКАТА! Това е песничката за ульйбката! – Очите ми се насълзиха от нахлулите хиляди детски спомени. Моята дружка не можа да се сети за коя песничка говоря, дори и след като доста фалшиво (както правя и по принцип) изтананиках мелодийката от която знаех само две думи. И тогава един мъж до нас на ескалатора каза нещо, аз не разбрах, а дружката повтори:
– Крошка енот.
В този момент на ескалатора за надолу се разминахме с мъжа с флейтата, който изсвирваше края на песничката. Спонтанно всички на ескалаторите изръкопляскахме. Стана ми толкова хубаво и топло!
Ето така ме изпратиха Киев и Украйна – с усмивка.
Аз на вас също искам да ви подаря една усмивка, и за това я издирих цялата!

______________________________________________
Всички епизоди за Киев: първи, втори, трети и четвърти

Advertisements

16 responses to “До Киев и назад – четвърта, последна серия, в която се сбогувах с Киев

  1. усмихна ме 🙂

    Благодаря за страхотния разказ :-*

  2. пипилотками, а на каковаго язЬком гаварилис с девчиням? 😀 😀

  3. Добро. Забавно беше. Само искам да кажа, че Кирил и Методий са братя гърци. Император Михаил , виждайки домогванията на католическата църква към славянските земи помолил вече утвърдените философи и филолози да съставят азбука за славяните, за да могат те да пишат Божиите книги на техния си език, който им се дава в дар от Великия и преветъл Василевс на Византия. Много е дълго, но като исторически факт само искам да кажа,че Михаил ги изпраща при младия Ростислав, краля на Бохемя и Моравия, който се обръща кум него с молба: „Госпогарю, премъдри дарете ни букви да облечем словото си и учители, които да ни учат на писмо.“ Та отиват там Светите братя и за първи път се появява славянската глаголица. На молбата на Ростислав за учители ,Михаил изпраща точно 100 ученика на Кирил и Методий. Уплашен от Православянизирането на Чехи, Словаки, Поляци, Мазури, Мазовети, Словени и т.н. Папата римски испраща шпиони в двра на Ростислав, които внушават на 28 годишния крал, че тези ученици са платени убийци на Константинипол. Ростислав ги арестува и продава в робство на евреи роботърговци. Успяват, обаче да избягат 5ма: Наум, Сава, Горазд, Климент и Ангеларий. Немският крал Лудовик ги пленява, но по настояване на Борис Първи, ги съпровожда под силна охрана до БЪЛГАРСКАТА суперкрепост Белград. За съдбата на петимата е ясно. След 2 години на пазара на роби във Венеция, Делегация от Константинопол вижда момчета с много „умни и дълбоки“ очи. Откупуват тези стотина момци, разбират кои са те и ги пращат в Константинопол при император Михаил. А той, премъдрия, заедно с учителя на Симеон бъдещият Велик, патриарх Фотийй, изпращат тези момци в дар на Княза български „кръщелникът Наш, Борис-Михаил.“ Та Свети Светии Кирил и Методий не само не са българи, но не са и само български. Както ми каза веднъж в Охрид един тамошен на един 24 май: Те своето дело са го свършили, дали са ни безсмъртие. Светите Братя са на 500 милиона славяни.
    Константин Философ бил човек ненавиждащ физическите упражнения. Видели го обаче един ден силно зачервен и много потен. Попитали го: Кажи, философе, защо си така разгорещен? А той отвърнал: Цял ден споря с едного, прочел само една книга в живота си!!!

  4. Благодаря ти Нико за коментара. Аз например това не го написах, защото го знам – произхода, родителите, работодателите на Кирил и Методий, за глаголицата, за учениците им и тяхната съдба, за кирилицата. Всичко това, разказано много хубаво и синтезирано от теб тук го знам, както го знаят и почти всички българи. В историйката си, между другото, изобщо не съм казала, че братята са българи.
    Това, което мен ме терзае, е че за хората на територията на бившия СССР историята, която ти вкратце написа не е известна. За тях тя звучи като фантасмагория.
    Те никога и никъде не са учили за глаголицата, мисиите на светите брати и учениците им. В крайна сметка, какво и колко щеше да остане от тяхното дело, ако учениците им не бяха стигнали България? Ако не беше тук нашия принос – едно, ако не единственото, от малкото неща, с които само можем да се гордеем, че сме дали на Света. Ако баба ми беше мъжка…
    Та за хората от Русия и бившите съветски републики кирилицата е нещо като непорочното зачатие, място за въпроси „кой, кога, как, къде и защо“ няма. Още повече, самите съветски и настоящи руски учени изобщо не бръснат тази история. Учениците в училище учат, че Кирил и Методий са написали кирилицата, точка. Нищо повече. ТОЧКА

  5. Благодаря Ви за отговора Пипи. Бих ли могъл да Ви наричам така? Съгласен съм с казаното, но то е въпрос на народопсихология, национално самосъзнание, имперски интереси и още няколко стратегически аспекта. Между другото Владимир В. Путин направи 24 май официален празник и в учебниците по история подробно се обяснява заслугата на княз Борис, не само за писмеността, но и за покръстването.
    Пожелавам успешна 2008 на всички славяни. Не забравяйте, от бреговете на Егейско до бреговете на Балтийско море, се говори на един език. Честит имен ден на именниците!
    На Вас Пипи, здраве, късмет и успех!

  6. Благодаря Ви и аз Нико. Точно защото е въпрос на гореказаните от Вас неща („национално самосъзнание, имперски интереси и още няколко стратегически аспекта“), и разгледани в светлината на нашите интереси, смятам че трябва да отстояваме и приноса си в историята, без който както казах – я камилата, я камиларя. Няма какво да се опитваме да си представим какво би станало със славянския свят без приютяването на учениците кирило-методиеви, защото всичко би било просто едни предположения.
    Но това което се е случило, поне в тази част на историята, е неоспоримо и мисля, че имаме право – ние българите, да се гордеем с него 🙂
    Края на горния ми коментар, а именно „ТОЧКА“, моля да не се смята за точка на дискусията, която не съм смятала да прекратя така грубиянски, ами представата на „руснаците“(общо и ограничено казано) за кирилицата.
    Много благодаря за информацията относно намирането на място в руските учебници на историята на създаване на кирилицата 🙂 Аз нямам канали за разбиране на тази хубава новина, която надявам се в обозримо бъдеще ще роди плодове (в смисъл – когато внуците ми говорят с внуците на познатата ми – и едните и другите да познават историята (защото както се е отпочнало май за нашенчетата може и да не е възможно- Вчера едно хлапе каза, по случай рождението на Ботев, че той бил известен с това, че се е бил с Левски и е загинал пронизан от стрела в главата…))
    И последно Нико, радвам се че се срещнахме в блога и се надявам и друг път да наминавате, а и на „ти“ може да си проговорим! Благодаря за пожеланията и да Ви се връща 🙂

    Пепи, улисах се и забравих и на теб да отговоря – Много странно, бате, ама много се старах и мъчих отново да проговоря на руски, но не стана – девойките по моя молба говореха на руски, пък аз им говорех на английски. И не е от моя някаква прищявка. Просто като му се заключи на човек езика и много мъчно става после! Те ми викаха:“Пробвай се, ние няма да те притесняваме.“ Ама пусто – скалъпя аз изречение, пресрамя се да го артикулирам и те от добро все ме поправяха и мен ме хващаше срам! Та така…чувала съм, че „Портокал с часовников механизъм“ била на такъв смешкан език написана, ще трябва да я прочета може би 🙂

  7. Привет, Пипи. Да, гордостта от собствената история е нещо много важно и хубаво. За тези, които могат да си позволят лукса на знанието. Не на образованието, а именно на знанието. Знанието се заражда в семейната среда. Истински знаещ, е този, който е добре възпитан. После идва и образованието. За историята: в новите помагала по история за деца / в България /, пише, че България дължи свободата си на дипломатическата намеса на САЩ. Това е цинизъм! Исторически цинизъм пред паметта на близо 500 години гнет и жертви, пред паметта на 199 998 руси, румънци, финландци и черногорци и близо 7000 опълченци, спящи вечния си сън на тзи препатила земя. И това го учат децата ни!!!
    Одрин е превзет от българската армия на щурм на 13-15. 03. 1913г. Операция, изучавана до ден днешен и в Сандхърст, уест пойнт, Жуковски, Френса военна академия и т.н. Според новите помагала българите 3 месеца безжалостно са изтребвали жените и децата и гарнизонът на Одрин се предал!!! Позор!!! И тази лъжа стига до децата ни! И примери безбрий. За това ЛЕВСКИ се е бил с БОТЕВ и е умрял от стрела. Стрелата, която убива България, стрелата описвана от Алеко, от Ботев…
    По-горните текстове прочетох в кратката енциклопедия на история на България на издателство егмонт. Изписването без кавички и главни букви е умишлено.
    Нека не гледаме, какво учат другите, а да видим, какво не учим ние.
    От къде тръгнахме…Е наминах, Пипи, приех поканата Ви. С Ваше позволение, се оттеглям. До скоро.

  8. Абе спокойно, според мен ще ни удари метеорит и всичко ще приключи. Край на историята и без това тя е донесла на хората само тъга и болни амбиции. Вече 6000 години някой се родее с фараони, царе, крале и прочие, без да се замисля, че те от своя страна са чеда на голите космати мамуни 🙂

  9. Pingback: До Киев и назад - трета серия, която можеше да се случи навсякъде по света, но ми се случи точно в Киев « Патиланско царство

  10. Pingback: До Киев и назад - Втора серия - За Киев, жените, архитектурата и други такива « Патиланско царство

  11. Страхотно, тази част ми хареса най-много. Ех, ама хубаво е по широкия свят, а :)А това с бирата наистина е странно, още повече като се има предвид цената на водката, явно обложена с някакъв мижав акциз…

  12. Здравейте Пипи,
    Смях се през сълзи на комунално-хотелската Ви историйка, киевская !
    Хубава „чалга“ танцуваща в такт с стените ,тавана, паркета…
    като в мултик от „Ну,погоди!“
    Хареса ми също Вашето прозрение за българските жени и попкултурните им нюанси
    на фона на „експортиращите се“ украинки.
    Гвоздеят в пътеписа Ви е, разбира се, коментарът на Нико.
    С уважение към труда му да поясни историческите детайли за широката маса Ваши читатели.
    Разбирам,Вашата добронамереност и развито чувство за нацоинално съмосъзнание.
    Все пак би било добре да се вмествате с рамките на Вашата подготовка.
    Имате чудесно чувство за хумор и имппровизация.
    И търпи развите.
    Успех.

  13. Драги ми Бисере,

    Смях прес сълзи на Вашите коментари.
    За съжаление, колкото и да са смешни, не им е мястото тук. Ще е добре, ако имате какво да кажете, дори и критика, но градивна. Ако ли пък не, ще ценя високо Вашето решение да не коментирате тук – в рамките на моя блог и подготовка.
    Успех и на Вас

  14. Браво,много добре(весело) е написано,но едно не ми хареса,отиваш на посещение в чужда държава(град) и не знаеш почти нищо за него(не знаеш какво е борш,квас и пелмени ,хммм),а и още нещо,ми то и много българи не си знаят историяа това правили нацията ни тъпа,ограничена и тем подобни,как можа да кажеш че в Русия и соц.държавите не знаят кои са Кирил и Методий.Пребързано съдиш за цял народ и държава 🙂

  15. Павеле, аз съм турист тип:“музейно-забележителностен“, което ще рече, че когато отивам някъде се информирам за забележителностити и музеите, а яденето го установявам на място 😉 Не съм в категорията на горметата ще рече, но се старая да прихващам от всичко. Гинес например не бях пила докато не отидох в Лондон – ей така да имам стимул.
    По отношение на Кирил и Методий – Миналия век, по времето на СССР тяхната наука е „доказала“, че от руския произлизат всички славянски езици и това и до ден днешен е така, макар че има тласъци в разбиване на тази „псевдонаучна теория“. За да не говоря напразно ще си отворя читанките и обещавам да поясня името на учения и теорията му.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s