До Киев и назад – трета серия, която можеше да се случи навсякъде по света, но ми се случи точно в Киев

Много впечатления, много чудо събрах от този първи ден. Уморих се и, за това със задоволство се отправих към хотела. Той беше една симпатична малка сграда, представител на по-стария тип архитектура в жилищното строителство на градската околна среда. Противно на огромните блокове, които описах по-рано, тази тук е била построена доста по-отдавна. Този тип сгради се отличават с доста изчистена линия на фасадата, малки балкончета и много характерната за тези географски ширини облицовка – бели плочки. Не разбрах дали са от теракота, но поне я имитират. Та имаше три такива сгради една до друга, като нашата от жилищна е била преструктурирана в хотел.
Взех си ключа от рецепцията и си се качих в приветливата стаичка. Беше някъде към 9.30 ч. – въпреки умората, много рано, за да си легна и заспя. С влизането ми направи впечатление, че в съседната стая са надънили телевизора почти до дупка и се носеше някаква музика равнозначна на украинските Руши, Мария Илиева и тем подобните. Казах си:“Няма лошо, хората са меломани. Ще залягат и ще намалят.“
Отворих компа и записах пътуването и първите си впечатления от Киев. Пуснах и телевизора – все музикални канали като този отвъд стената и накрая се примирих с BBC World.
С толкова неща за писане даже не усетих как стана 11 ч. и реших, че все пак е време да се спи. Изгасих компа и се изтегнах. Да ама онези отвъд изобщо не помисляха да намаляват музиката, а поради разположението на стаите телевизора им дънеше точно на главата ми.
Повъртях се малко, чудейки се какво да правя. Ако си бях на родна територия сигурно щях да издумкам по стената, но порядките тук ми бяха абсолютно непознати. Да речем им потропам на стената…няма ли да ми почукат пък те на вратата?! Аз руски се оказа, че си спомням и разбирам перфектно, обаче, ако трябва да се обяснявам си гълтам езика и и едно изречение не мога да вържа.
„Ще се обадя на рецепцията! Това си е тяхна работа.“
А там, в Украйна, не знам защо, но много милиционери имаше. Дори в хотела, освен рецепция имашеи гише с полицай. За това реших, че красивата ми рецепционистка ще го повика него. Вдигам слушалката и набирам. Отсерща ми се обаждат любезно. Аз пък се пробвах да формулирам молбата си на руски, но след като си оплетох езика, а отсреща срещнах неразбиране, превключих на английски. Описах й всичкия терибъл нойз, който е ънберъръбъл и не ми алаува да спя. Любезната девойка кача, че ще се обади в стаята да им каже да намалят и се извини за неприятната ситуация. Затворих слушалката и на минутата чух в съседната стая да звъни телефона.
Звъни обаче те не вдигат и даже засилиха, за да не пречи на музиката им. Маамустараужас! Тръшнах си възглавницата на главата и си викам „Спокойствие и само спокойствие! Изчакай 5 минути, може да пратят някой, понеже нали не вдигнаха слушалката. Ако няма резултат, след малко пак ще звънна.“
Почнах да се въртя и да мърморя като мЪрмот по адрес на всички украинци отседнали в хотели тази вечер.
Удържах някак чак до 11.30 ч. и скочих пак към телефона.
– Вижте госпожице, звъннахте…
– Ама те не вдигнаха.
– Не вдигнаха и шума продължава. Съжалявам, че Ви безпокоя, но е доста късно и данданията ми пречи да си чуя мислите, та камо ли да спя!
– Ами ще им се обадя пак, и ако нищо не стане ще пратя човек. Извинете ни за неприятната ситуация.
На секундата пак се звънна в съседната стая. Мисля че и някой се качи. Но резултат имаше – музиката беше намалена и почти можеше да не я забелязвам, ако се унеса. Протегнах се, изгасих телевизора и тръгнах да заспивам.

– Ъхъъъъ, ъъъъъхъ,ъъъъъъ…аааааааааааааахххххх – Е поне вече знаех какви хора има в съседната стая! И ушеслушно беше, че девочката започнаха да я „колят“.
Ще спиш ли? Тя така силно се пънеше (или по-точно я пънеха), че първоначално си помислих, че това е някаква инсинуация, за да се отмъсти на човека, който се е оплакал от тях. Скочих и започнах да мисля:
Сега и к’во? Тия ме прецакаха,надцакаха! Вече какво мога да кажа на рецепционистката:“Извинявайте, обаче тези започнаха да правят секс! Моля Ви се кажете им да престанат!“. Абсурд! А и сигурно те ще ми кажат да изчакам 10ина минути и хората сами ще си млъкнат. Егаси късмета, на мен ли трябваше точно?
Цялата ситуация беше доста идиотска.
На свой ред аз надъних телевизора, обаче пак се чуваше, като да съм под леглото на тези хора. Възглавницата почти замаза нещата и макар и с работещ телевизор, и нея на главата, положението вече не ми се струваше толкова отчайващо.
Какво пък, след малко ще свършат.
Точно в момента, в който изпитах покой, усетих какво наистина е то
КОМУНАЛКА
Толкова филми съм изгледала, чела и т.н. за този тип съжителство, но разбрах какво е то в действителност тогава когато заглуших долитащите гласни и съгласни от съседната стая. В тази почти тишина усетих нещото, което нямаше заглушаване – стената, паркета, леглото ми започнаха да се движат в такт!

***

На сутринта погледнах през скромното ми балконче. От другата страна на улицата имаше „Клуб за джентълмени“, което предполагам имаше нещо общо с отседнаталата двойка в съседната стая. Ама той хииич не беше джентълмен!

***
Остана още едно мъничко епизодче, в което да ви разкажа за най-голямата красота на Киев, или поне от тези, които аз видях, как се кльопа по украински и как прекрасно ме изпратиха преди да си замина. За финал и една малка изненада ще поместя, така че до после!
___________________________________
Всички епизоди за Киев: първи, втори, трети и четвърти

Advertisements

7 responses to “До Киев и назад – трета серия, която можеше да се случи навсякъде по света, но ми се случи точно в Киев

  1. хахах

    уби ма!

  2. То и тук понякога се чуват различни занимания на съседите. За щастие поне стените и пода не треперят.Възможно е девчонката да енатрупала много пара, нали знаете колко нервен е днес живота и после тутуууууууууууууу и няма напрежение 🙂

  3. очаквам с нетърпение продължението 😀

  4. Pingback: До Киев и назад - Втора серия - За Киев, жените, архитектурата и други такива « Патиланско царство

  5. Pingback: Завръщане в Рая « Патиланско царство

  6. Pingback: Hippie Thessaloniki - до Солун с една риза на гърба (втора част) « Патиланско царство

  7. Pingback: До Солун с една риза на гърба | Пътуване до...

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s