До Киев и назад – Втора серия – За Киев, жените, архитектурата и други такива

Чудех се как да подхвана разказа си за Киев. Дали да го направя тематичен, както направих с пътуването до там и обратно или да си пусна паметта по нанадолнището и да разказвам всичко подред. В крайна сметка, след сума ти почесвания избрах втория вариант. И:

Колко Ви е часа?
Та приближаваме със самолета към Киев, където ни очакваше лек времетръс.

Преди да тръгна от България забравих да проверя в кой часови пояс се намира Украйна и направих предположението, че вероятно са с един час преди нашенско. Това се потвърди и от капитана на самолета, който обяви, че в Киев е 2 ч. на обяд. Кацаме, минаваме паспортната проверка (в самолета ни раздадоха едни формулярчета от две части, които да попълним и митничаря ни отне едната, а другата остана за навръщане – ако ходите натам да знаете, че си я искат, така че си я пазете с паспорта 😉 ) Излизаме да чакаме на лентата за багажа, а там телевизор – Euronews, само дето показва не 2 ч., а 10 ч. сутринта! След много кратко чудене реших, че  най-вероятно предават запис (на връщане отново беше същото), от гледна точка на това да не би случайно по евронюза да дадат нещо разстройващо като самолетна катастрофа и пътниците да се разпръснат в неочаквани посоки. Когато пристигнах в хотела си пък, бях хвърлена съвсем в смут, тъй като там времето беше съвсем българско! Попитах невярващо прекрасната рецепционистка за часа – та трети път, продадено! В Украйна са в нашия часови пояс.

Такситата

Докато си чаках багажа на лентата, отскочих и за една от онези безплатните карти на града, в който пътника се е озовал. Багажа пристигна и аз тръгнах за такси. В украйна всеки може да бъде такси. Явно там компаниите не са толкова разпространени и на летището е пълно с хора, които предлагат услугите си, но да знаете, че следва да се пазарите за цената, защото иначе ви удрят яко. Апарат не видях и в нормално такси, та камо ли в едно от тези „граждански” таксита.

Първа среща с украинската жена

Пътя от летището до града е доста километри, и за да не скучая разлистих картата, за да видя къде ще отседна и какво има из града за виждане. След като се осведомих за най-важното заразглеждах рекламките на картата. И първата, на която ми попадна погледа ме мацна като мокър парцал!

КартаОбяви

Нали вече имаше нетърпеливи да разберат повечко и от първа ръка за най-голямата слава на Украйна – нейните прелестни жени. И по една случайност това беше и първата ми среща с Украйна. „Натали” – само за мъже със сериозни брачни намерения, аналитично търсене, психологическо консултиране, преводачи, шофьори, луксозни апартаменти…Друга реклама предлагаше повече от 50 000 – петдесет хиляди жени! И като за завършек на процедурата имаше и бързо издаване на визи за годеницата! И това още от летището. Замислих се над числото 50 хиляди, това може би за мащабите на Украйна не е много, но въпреки всичко това са ужасно много жени. Акълът не ми го побира какво би накарало толкова много жени да искат да се омъжат за някой напълно непознат човек. Дори поставени в най-ужасни условия, безработица и мизерия (а в Украйна поне на повърхността не ми се стори да е толкова зле) пак не мога да си обясня как човек би предприел стъпката да се запише в един такъв списък и да чака да го повикат да се омъжи за някой, който кацайки е видял обявата и още от летището бърза да си свърши „работата” и да се прибира с булката.

Киевския квартал „Младост”

Оставих картата и размишленията, за да видя града, в който вече влизахме. Шосето странно ми напомняше на Цариградско и квартал „Младост”, може би заради бензиностанциите на Лукойл, Макдоналдса и Била. И въпреки ужасната мъгла успях да се впечатля от блоковете в тази киевска младост – огромни мастодонти, на по 30 – 30-и-етажа, високи и дълги стени с квадратни прозорци и тук таме балкони. Много от тях още в процес на строеж. В един такъв блок могат да се поберат по 4-5 наши, а като се загледаш може и да са повече, защото прозорчетата не навяваха на мисълта, че това са 3-5 стайни апартаменти и мезонети. Зачудих се какво ли е да живееш в такъв блок, с толкова много хора. Тук като сме по 40-50 апартамента не се познаваме и не можеш да звъннеш на Марчето за чаша брашно, а какво ли би било в този небостъргачест блок?! Цялата гледка с тези блокове е някак си подтискаща, но и странна за моето несвикнало на небостъргачи съзнание.
Пристигнахме в хотела. Метнах багажа и бегом към центъра. А в Украйна, въпреки че са в нашето време, се стъмва в 4 следнобяд. Така че в три вече се смрачаваше и на бегом. Спирката на метрото се оказа доста далече, което ми отне от времето. По пътя се почувствах като във филм на Хичкок – като се огледаш навсякъде врани. Започнаха да прииждат от всякъде и да поръбват сградите в строен кордон. А като се огледаш в небесата – прииждат от всякъде. Много странно, явно някакъв конгрес са имали, мдам. И тъкмо когато трябва да ти стане студено, усещаш че тук е доста по-топло от България. Хем е около 0-та, не усещаш студ.

Стигнах накрая и до метрото.

За което преди да ви кажа, ще отбележа, че паричната единица на Украйна е гривната. Една гривна е 25 наши стотинки. Метрото в Киев, поне от това колко хора го ползват, явно е едно от най-използваните средства за придвижване из града. За него не трябва билет, отиваш на киоска, даваш половин гривна, т.е. 50 копейки и в замяна получаваш едно зелено, пластмасово жетонче. Това в наши пари прави 12 стотинки и половина!!! Вярно че в София метрото и градския транспорт не могат и да се надяват на толкова много клиенти, но представете си 12.5 стотинки за сума ти спирки и километри!!! Мисля че при тази цена няма нужда от контрольори и хайки за гратисчии. След като се върнах пък дочух, че са създали и професията „тъпкач в метрото”, за да се побират хората.
След покупката на жетон го пускаш в автомата преди ескалаторите и започваш спускането надолу. Чели ли сте „Среща с Рама” на Артър Кларк. А онзи космически кораб, свят-цилиндър, обърнат навътре ? Доста метра съм видяла, в московското не съм била, но според мен киевското само на него може да отстъпи по дълбочина. Започваш да се спускаш с ескалатора надолу в един цилиндър и аха се надигнеш на пръсти – загубваш ориентация кое е горе и кое е долу и сякаш сега ще литнеш в безтегловност из цилиндъра. Когато стигнеш долу те поглъща едно оживление, един народ, а вагончето пристига след секунди – синьо, отвътре с бежово кафява ламперия и хоп – дежа вю! Нашето метро, само малко по-зацапанко, сделано 1968 г.
Метрото ме изплю

В центъра

на главната вулиця „Крешчатник”. Първото нещо което ти прави впечатление са отново сградите. Огромни! Има такива от сталиниския период, но и много стари създавани преди това – огромни и красиви, в стил арт модерн. Карсота, неочаквана красота. Минаваш покрай ЦУМ, вървиш още малко и се озоваваш на площада на Независимостта – Майдан Незалежності, където през 2004 г. се състоя „Украинската грамаданска оранжева революция”. От нея днес е останала една издраскана колона с надписи оставени от революционери като Киса и Ося, Таня и Игор. Целия площад е страхотен, сградите, двете статуи – на пазителя на града архангел Михаил и на богинята Берегиня, на чийто фон се издига огромния соц-хотел Украйна (от Уикипедия разбрах, че предстои унищожаването му и замяната със съвременен небостъргач, вие съдете кое ви харесва повече. На мен ми напомня на нашия случай с хотел България).
Изобщо архитектурата на площада в старата й част ми хареса. И през цялото време си мислех, че декораторите на батмановия Готам сити трябва да плащат авторски права за заемките.
След това се изкачих до прочутата катедрала Св. София – невороятно красива катедрала, в която за съжаление не успях да вляза, тъй като вече беше затворена. През 20-те години на 20 век е била нарочена за разрушаване от комунистическия режим – „Религия есть опиум для народа!” . Но от това не се е спасил разположеният от другата страна на площада Михайлівський золотоверхий монастир, който през 30-те е бил бастисан – нещо което разбрах пост фактум (за тъжната му история – Уикипедия ). След разпада на СССР и малко по-нататък, разрушаването на манастира било осъдено като престъпрелие и украинците се захванали да го възстановяват, което станало чак през 2000 г. Голяма красота наистина, трябва да се види.

Така премина първият ми ден в Киев. Отправих се обратно към хотела, уморена и доволна. Прибрах се и седнах да нахвърлям бележките от преживяното, мислейки си, че денят вече е приключил и няма какво повече да се случи. Но имаше 🙂
Което пък ще стане в трета серия.
_______________________________
Всички епизоди за Киев: първи, втори, трети и четвърти

Advertisements

10 responses to “До Киев и назад – Втора серия – За Киев, жените, архитектурата и други такива

  1. хе, да зема да те запозная с димката – мой старъй друг!

    бая има да ти разправя за величавата и доста тъжна (ха! какво съвпадение) история на великия украински народ

  2. Не се чуди за жените. Украйна е в същото положение, в което беше България през ’94, с бедността, мутрите… само дето там е така от двайсет години без промяна. Отгоре на всичко, руският алкохолизъм отдавна е нападнал мъжете. Украинските жени са хубави и масово гледат да се махнат от там – като не подбират начини.

  3. От това което видях в Киев не ми се стори толкова зле, че да мигрират на ята жените им. Но все пак е и столица, което изобщо не изчерпва страната. Каквато и да е причината факта е много тъжен, още повече, че жените им наистина са си красиви и не заслужават.

  4. жените им наистина са си красиви и не заслужават.

    кво не заслужават, бре :-о

    заслужават си, и още как! 😀

  5. Pingback: До Киев и назад - трета серия, която можеше да се случи навсякъде по света, но ми се случи точно в Киев « Патиланско царство

  6. Много хубав пътепис. Аз самият не съм бил там, но си го представих много образно. Браво Пипи, ще ти дам списък с местата, на които не съм бил, за да ми ги опишеш!:)

  7. 🙂 Трябва субсидия да се намери обаче!

  8. Пипи
    Благодаря за интересните описания
    Заминавам втората седмица на новата 2008 в Киев/Одеса на Работа и информацията ти от първа ръка беше страшно полезна.
    Преди 2 седмици се върнах от Алмати ( Алма-ата) Казахстан. Трябва да отидеш там и да опишеш кави чудеса се творят там с пари , с МХОГО , МНОГО пари. Там ( в Казахстан) се изсипал рпгът на изобилието . в Аламти сигурно има най много Дйипове и офроуд автомобили на глава от населението в цял свят. Хукнали са да се правят на втори Дбай и още малко им остава да ги стигнат. Впечатляващо. Понякога си мислех дали не е било по-добре наще пра-пра родители да са си стояли в степта ( ако наистина някъде от там сме дошли ) та сега да се радваме на земните блага . Там е в наличност цялата Менделеева таблица и то в огромни количества . Струва си да се види и новата им столица Астана грандиозен празен административен център, Надяват се да се оживи някога.
    Който може да иде и да види каво правят братовчедите казахи.

    На добър път.

  9. Работил съм 6 години в Украйна по времето когато се разпадаше СССР. Това бяха много трудни години на търкания и преразпределяне на всичко между отделните републики. Положението беше военно, създаваха се нови граници и институции. Ние българите се справяхме добре и нямахме трудности защото бяхме с близък до тяхния манталитет и се уважавахме взаимно. Минавахме за по-цивилизована европейска нация. Украйнките са може би най-красивите жени на света като се отчита, че това е голяма страна и в някои нейни части са по-красиви отколкото в други. Не бях ходил по тия места почти десет години, но ми се наложи да посетя страната служебно наскоро. Останах очарован от хубавите промени за този къс период от време. Нямаше да го го повярвам, ако не го бях видял лично.Земята се обработва изцяло с нова мощна техника. Стремят се да произвеждет всичко сами, а не да го внасят. Новите материали са там. В строителството работят понякога само женски бригади и дават перфектно качество. Бензина, газта и хляба спрямо заплатите са евтини / макар, че украйнците ги внасят повечето енергоресурси /. Магазините са пълни с много и качествена стока собствено производство, по-рано нямаха стоки, а малкото което имаше, бе с ниско качество. Приятелите с които съм работил не бяха ме забравили и досега си спомням с добри чувства за Украйна и този период от живота ми.

  10. Pingback: До Киев и назад - Първа серия - Пътуването « Патиланско царство

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s