Има ме, ама ме няма

Драги ми Смехурко,

Не знам дали се сещаш как изглеждат селските порти – такива дървени и се затварят с едно метално нещо. На самата врата има нещо като забита великанска игла с ухото навън, а на касата на вратника има друго такова, което се промушва през „иглата“, и накрая в ухото се промушва катинар, така че да се заключи портата. Малко сложно стана обяснението, но с малко въображение, надявам се ще си го представиш 😉
Та това заключване се прави когато тръгваш нанякъде и няма да те има дълго време.
Когато обаче няма да те има за малко време, отишъл си например до комшийката за брашно за витата баница, само двете метални неща се прехвърлят едно през друго, без да слагаш катинара. Така, ако междувременно някой дойде да те търси пък теб, ще знае че не си си вкъщи, но пък може да те почака докато се върнеш след десетина – петнадесет минути. На тоя пиниз му се казва:
„Тук съм, но ме няма“ 🙂
Това го казвам във връзка с това, че и аз тази седмица ще бъда тук, но няма да ме има и няма да мога да пиша. Но пък като се върна от „съседката“ ще има много клюки да разказвам, така че няма да е напразно отсъствието ми.

На теб Смехурко, весела седмица и до следващата!

Твой приятел вечен,

Pippilota Mentolka

Портата

2 responses to “Има ме, ама ме няма

  1. ти хлопна портата, па не рече де ше одиш

    как ше си тука, като те няма :-Р

  2. тука била, айде не на мене тия!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s