„Може ли един автограф?“

Учех по сендовската система. В 6 и 7 клас. Голямо недоразумение беше тази система. Но пък в учебника по „Природа“ за 6ти клас, обединил между страниците си биология, физика и химия, имахме страхотни илюстрации, на Доньо Донев. Тези толкова скучни явления във физиката, законите на природата и взаимодействието на разните елементи беше представено чрез героите на Доньо Донев. От тези учебници обаче, бяха отпечатали малка бройка и моя, съответно беше ксерокопиран и в насипно състояние.

Една вечер след училище бях с мама и тати в Зорница (ако не я помните – това беше единствения „супермаркет“ в София по онова време, на Витошка беше). Мотаех се с тях из разните щандове и изведнъж баща ми ме викна.

– Знаеш ли кой е този човек там? Доньо Донев.
– На тримата глупаци?!

По това време с възхита разлиствах и онази зелена книжка с приключенията на тримата глупаци. Голям почитател му бях. Започнах да ровя за химикал в чантата. Извадих един лист от учебника, с картинка на глупаците. Много срамежливо дете бях тогава, отидох с треперещ глас.

– Добър вечер. Извинявайте може ли един автограф. – изстрелях набързо и подадох картинката и химикала.
– Е, нямаш ли някой бял лист? – Аз направо пламнах от смущение. Мислех си, че даже ще му стане хубаво как така едно дете има негова картинка в училищната си чанта.
– Аммми, нямам – запелтечих. И сега даже се приеснявам като се сетя. Доньо Донев хвана листа, обърна го от бялата страна и вместо да се разпише, ми нарисува лично мои си глупак, глупачка и две кокошки.
Благодарих и се втурнах летяща от щастие, да покажа на родителите си какво ми беше нарисувал Доньо Донев. Бях наистина щастлива, по детски.

Advertisements

4 responses to “„Може ли един автограф?“

  1. 🙂 Мило ми стана, като прочетох думите ти. И аз учех по тази система – бях в 119-то, което тогава беше ЕСПУ „Владимир Башев“. Предметите бяха направени така, че на малки дози да ти дадат от неща, които се учат на различна възраст и в различни дисциплини. Помня учебниците по ЧПС /“Чета, пиша, смятам“/ от 1 до 4 отделение, всичките с картинките на Доньо. И човекът го няма, и ние не сме вече същите, и целият ни свят се преобърна оттогава.

  2. страхотно пишеш, сълза претърколих, наистина 🙂

    доньо донев познавам покрай една мома, дето учеше анимация във витиз, в неговия клас.
    пък аз тогава изучавах момите във витиз. и така.

    но – въпреки че бях твърде млад, въпреки, че „нищо не разбирах“, ясно виждах, че глупаците са… ъъ.. схеми на „бай тошовците“.

    голем човек.

    рядкост

  3. оххх – аз така се радвах, като получих пожелание от Георги Струмски 🙂
    Пазиш ли си още автографа?

  4. Бил е пич, дума да няма.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s