„Нямам да Ви върна“, а?!

Е аман! Не мога да разбера това търговците търговци ли са или само се правят.

Стотинки или банкноти?
Капризи. Не мога да разбера как да угодя на човека зад щанда и това си е! Дали ще купувам дъвка или обувки, винаги се мусят на парите ми, ама винаги и независимо под каква форма са.

Стотинките.
Наскоро видях в трамвай 5-ицата следващия надпис, който не успях да снимам, но запомних (запазвам правописа!):

„Ватмана не приема 1, 2, 5 стотинки“

Един друг път ватманката ми се разкрещя, за това, че й дадох 10 стотинки под формата на монети от 5 и 1, и две монети от по 2 стотинки. Изля се върху мен една тирада от сорта на:
– Аааа, какви са тия тука? Аз да не съм касичка? Какво да ги правя, на мен никой не ми ги приема! – един куп от тия работи.
Аз, нали се имам за културен човек, обясних на госпожата, че стотинките са официално платежно средство в България и трябва да си отстоява правата когато някой не иска да й ги приеме. Случката завърши със закупен билет, но и кръвното леко ми се вдигна, защото по принцип съм холерик човек и вдигам повече кръвно когато трябва да обясня нещо спокойно, отколкото когато се понавикам.
И други пъти са ми се случвали случки като тази и всеки път изнасям слово в защита на стотинката. Работата е там, че човекът зад щанда е този, който трябва да ми благодари за покупката, независимо как е заплатена!

Банкнотите
Ако не са стотинките, ще са те! Голям проблем са. Ей сега излязох да си взема нещо за обяд. В магазинчето сметката ми не надхвърляше два лева, а аз имах само банкнота от двадесет, нова емисия. Бас ловя, че ако бях със стотинки щяха да ми направят забележка, но аз бях с банкнота. И храс:
– Аууууууу, нямате ли дребни? Ей сега си дадох всичките дребни! Не мога да Ви върна.
Наум:“Да бе, пък на мен тъкмо ми мърмориха за стотинките!“
– Еми нямам.
– Аз ей тук ще ви оставя нещата, да Ви чакат, пък вие идете да си ги развалите.
Да бе да, ‘наеш ли кога ще стане т’ва. Навън има хиляда магазина, аз ще отида в един от тях, ще разваля и ще се върна, за да ти окажа високата чест да закупя нещо от теб!!! Ти времето ми ще ми го платиш ли? Няма да я бъде тази! Естествено, че си напазарувах от съседното магазинче, където не протестираха срещу парите ми. Ама хич даже.

1-та стотинка!
Дюнер – 1.99 лв.
Списание – 3.99 лв.
Панталони – 85.99 лв.
Телевизор – 999.99 лв.
Къде ми е рестото? Може да ви се стори дребнаво и скръндзаво или както там пожелаете да го наречете, но на етикета пише „и 99 стотинки“. Следователно АЗ си искам стотинката! Ако искаха от мен 4 лева, да не бяха казвали 3.99, сори Майкъл.
Ето в МакДоналдс – винаги връщат стотинката, аз преценявам дали да я сложа в касичката, което и винаги правя. Обаче това си е моят избор. Докато ония в сандвичийницата са решили, че съм задължена да подпомагам личния им фонд „1 стотинка“, като да са изпаднали повече от бедните сомалийски деца.
Една касиерка в дюнерджийница веднъж избухна в следствие на претенцията за благотворителната ми стотинка.
– Да, понеже ще забогатеем от твоята стотинка! Ето ти повече и за другия път, че тогава може да нямам.
– Аааа, имали сте значи! Аз моята си искам и нищо повече. И като няма да забогатеете от стотинката ми, защо пък не ми я връщате? Що се отнася до другия път, такъв просто няма да има госпожо.
И наистина не стъпих повече там. Не знам какво мислите, но аз смятам, че съм в правото си. Особено когато знам, че никъде другаде по света не ме държат отговорна за дарител, независимо какво купувам и каква класа е магазина (естествено, че ако е по-скъпо тия тъпи номера изобщо не са им в арсенала на хората).

И като за финал един съвет:
На „Славянска“ и „6-ти септември“ има едно хранително магазинче, с жълта дограма. Никога не ходете там! Не познавам човек, на който продавачът да не е крещял я за голяма банкнота, я за стотинки. Последния път с него си дърпахме една двадесетолевка, защото му казах, че като не я ще, няма да пазарувам от него, а той реши, че все пак иска да си купя нещо от него. Обаче аз отидох при истински търговец.

10 responses to “„Нямам да Ви върна“, а?!

  1. хахааххахахахахахахахаха – много ми харесваш, Трансперантке! Аз дълго време събирах моентки от по 1 и 2 стотинки, щото правих парашутчетата късметчета за една сватба. И хората много много се чудеха като настоявах да ми връщат рестото възможно най-дребно и особено като почнех и да го броя…

  2. 🙂 Колко хубаво занимание си имала! Аз тези много ги обичам, но напоследък сватбарите никак не ги правят в изобилие. Явно са им кът стотинките 😉

  3. Мда, много ама много си права. А за едната стотинка – ами много просто – това е маркетингов трик – доакзано е че на потребителя цена от 9.99 му се струва по-изгодна от цена от 10 лв. Нищо че те пак ти земат 10 🙂
    Апропо – магазинерът на „Славянска“ и „6ти септември“ е пословичен с ъс своята нелюбезност. Там никой от познатите които живеят в района и колегите не пазарува.

  4. ами, едно такова нещенце в булчински магазин струва 25 стотинки, а малко са маниаците като мен, които имат нервите сами да си ги правят…

  5. сприхаво дете 🙂

  6. Абе грозна, мръсна, зла съм направо 😀
    А иначе Pippi, тоя номера с едиколкоси.99 минаваше едно време, сега си вика човек: „Тоя да не мисли, че ги рупаме доматите с колците?“

  7. Pingback: Hippie Thessaloniki - до Солун с една риза на гърба (втора част) « Патиланско царство

  8. Pingback: До Солун с една риза на гърба | Пътуване до...

  9. Бях го чул, но останах много изненадан че е истина, в щатите рестото винаги е точно до цент. Независимо от триковете при представяне на цената. А ние не ценим стотинката. При това стотинката е доста по-скъпа от цента. Ами да, помислете колко време работи българина за 1 стотинка и колко време работи американеца за 1 цент?

  10. Аз пък лично се вбесявам, като в банка ме попитат „Ама нямате ли дребни, я потърсете, че ми свършват стотинките!“ На банката със сигурност нищо не й свършва, ама касиерката я мързи да си мръдне д.-то и да донесе от съседния шкаф /най-често на не повече от метър и половина разстояние/ пакет с монети.
    А в интерес на истината, мой Пешо (понеже си е гад мръсна) всеки път си иска стотинката и му я връщат, няма къде да ходят.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s