Лъскачът на обувки

Не съм сигурна, че такова точно е названието на професията на този човек, но пък реших да ви направя едно делово понеделнишко предложение.
Съвсем случайно и неочаквано се разхождах в петък по обяд из центъра. Е, не точно разхождане, защото все пак беше обенда почивка по никое време и все трябваше да се върна на работното си място. Точно тогава на тротоара срещу църкавата Св. Неделя, току пред едновремешния Рубин, подминах един дядка, закръглен и наоблечен, за да не го нахапе студеното ноемврийско слънце.


Пред дървото дядото беше сложил една дървена кутия с четки и бои за обувки. Подминах и стигнах до светофара, където ме загриза мисълта, че трябваше да го снимам този дядо.
Не знам дали е точно този дядо, но на това място винаги е имало лъскач на обувки, от както се помня. Е понякога не точно там, а отстрани на богословския факултет, а за малко се беше преместил и в ЦУМ.
Стана ми търсене как този дядо е от последните лъскачи на обувки. Днес всеки си има четка и боя за обувки в къщи. Ако не лъсне трандафорите преди да излезе, ще го направи на автоматичната машина, която се намира във всяка административна сграда. Но няма да отиде при лъскача на обувки.
А на времето е било престижно – да седнеш с вестник, да отпочинеш и да си поговориш неангажиращо с човека, който ще придаде щипка изисканост и блясък и на най-омачкания чифт обувки.
Не може така! Иде зима и кой знае кога пак ще имам възможност! Добре че светофара на Стамболийски свети доста дълго червено, за да помисля онова горното. Оставих го в червената му светлина, а аз се върнах малко назад.
– Добър ден!
– Добър да е!
– Аз,…мога ли да Ви снимам?
– Еее, как така? Обувките трябва да лъснем.
– Нямам време, на работа трябва да се връщам.
Поговорихме си малко. Тарикат беше леко, не щеше да се снима без комисионна или лъскане на обувките ми (леле с какво съжаление ги погледна, въпреки че гледам да ги поддържам редовно). Казах, че ще му изпратя снимката, но пък той нямаше компютър, та я оставихме настрана. Тържествено обещах другия път да отида да ми лъсне кондурите. Седна на столчето да го снимам. Някак така от неудобство, че не си лъснах чепиците го попитах няма ли кой да го замести в занаята. Сам бил в цяла София, друг няма и няма и кой след него да дойде на кутията с четките. В светли и не много студени дни все тук си бил, на Св. Неделя. Ще гледам да си спазя обещанието. Никога не съм ходила на лъскач, ще ми бъде интересно.
Пробвайте и вие.
Да направим на обувките си добро, и на човечеца, пък и да се откупя за снимката 😉

3 responses to “Лъскачът на обувки

  1. ее, па уж си комшия

    не така!

    на света неделя, още откак градските кенефи бяха от страната на МО (браз.), си висят тия ваксаджии. но тогава трамваят минаваше оттатък църквата, а кенефите бяха отсам. демек – помня ги откъмто 1975г.

    нали знаеш – да падат кинти отнекъде.

    по едно време за тиа отговараше милицунера серго, после некъф мазен манго, със златен зъб и т.н., после една попрезряла мома..

    явна има смяна на Властта в Района, затуй се е появил тоя розов дядко 😉

    аз твърде рано минавам оттам, та затуй не съм го виждал сигур

  2. ВАКСАДЖИЯ!!! Да бееее! Как можах да забравя думата?! Иначе моето „откак се помня“ не може да преварва лето осемдесето, и да се пъна от ’75 спомен нямам. Но пък за трамвая дето беше от другата страна – да, даже много по-готско ми се струваше като минаваше от там 🙂

  3. Отам, отук – все тая. Те и продавачките на цигари с табли на врата са изчезнали, а са били къде, къде по-атрактивни и убави от ваксаджиите, та били те кафяви или розови 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s