Даваш ли, даваш, ти жено, своето име за чуждо?

  
Презимето и фамилията ми са еднакви. Когато бях малка, преди има няма 100 години, когато ме питаха как се казвам, аз се представях с „на квадрат“. И си мечтаех, не бях си обещала, че като порасна и се заженя, ще бъде за някой, който има същата фамилия като моята, за да си остана „на квадрат”. След години срещнах човек със същата фамилия и се усетих що за смешка би било да си осъществявам тази детска теория за името.
Случвало ми се е, а и откакто все повече и повече от приятелите ми започнаха да се женят, да споря следва ли жената да приема фамилията на съпруга или не. Дори в 99% от случаите споря по този въпрос, защото явно се оказвам от малцинството атависти, ретрогради и консерви, които смятат, че традициите са си традиции, за да се спазват.

Гледам днешните прекрасни, натокани амбиции в поли. То не бяха тирета, не беше изобщо неприемане на името на съпруга. Докато не се оказа, че вече има мъжки половинки, които приемат фамилията на съпругите си (?!?!?). До толкова ли ги смачкахме горките?
Вярно е, живеем в динамични времена. Мъжът и жената в семейството изкарват еднакви заплати, жената не се поти по цял ден в кухнята, а мъжа знае от къде се включва прахосмукачката и простира прането, което е изпрано от пералнята, а не от прекрасната му жена. И точно поради това, признавам си, не мога да разбера ожесточението, с което подхождат някои жени, защитавайки рождената си фамилия. При цялата тази равнопоставеност (е стига да не живеете с някой Гроздан, който сяда вечер по потник на масата и чака ракия и салата, а после захърква пред телевизора без дори да си вземе душ преди лягане) воя за моминското име просто увисва във въздуха. Толкова малко неща са му останали на мъжа, и толкова неща прави за нас, че едната пуста гордост – да вземем името му, му е останала, а ние и от нея го лишаваме.
При всичките ми разговори на тема „моминско име” съм забелязала изтъкването на едни и същи, повтарящи се мотиви:

1. Аз да не съм вещ?! – Ами ако ти самата така ги виждаш нещата, явно наистина си. Макар че и тогава не е точно така. На един салам като му махнеш етикета и напишеш „пастърма“ това няма да го направи по-пастърма от предишния хамбурски шпек. Няма и да погрознееш, ако вместо Петрова станеш Гинчева, Тинчева, Прошкова, Божкова.

2. Аз съм последното отроче на фамилията, не мога да оставя да загине името на дядо! – Ами защо фамилията ти се е оставила да разчита само на крехките ти плещи? Да се бяха потрудили овреме баби, дядовци, майки и бащи. Освен това колко можеш да отлагаш неизбежното? Детето по презумпция носи името на баща си, не на майка си, която да, признаваме й го, го е родила. Има си ред. Съжалявайте, но това е положението. Дори да сте Петрова-Стаматова или си останете само Петрова, детето ви ще е Стаматов/а, та ако щете да се разпорите от напразни феминистки напъни. C’est la vie точка.Освен това искайки да запазите рождената си фамилия сами признавате това срещу което се борите – вашата си фамилия е на дядо ви, не на баба ви, за каква равноправност се борите, като просто противопоставяте едно мъжко начало на друго – дядото на мъжа ви цака вашия – просто и ясно.

3. Така запазвам свободата си! – е това пък е най-неоснователното твърдение от всички, заклевам се!!! Значи живееш си ти свободна, днес свободна, утре свободна. Свободата ти харесва. Еми стой си тогава свободна, кой те кара да се омъжваш?! Като не щеш чуждо име просто не се омъжвай. Брака си е институционализиране на връзката ви. Бракуваш ли се, ти доброволно се съгласяваш да преминеш в един съюз, към който като поощрение получаваш още една социална роля, а с нея отговорности, права, задължения, лоши и слънчеви дни.

И всичко това се преживява с един човек до теб. Той е там, за да се обичате, да развивате съюза си чрез добавяне на нови, участници в него, които да отглеждате и възпитавате, а на края на жизнения си път да си помагате взаимно когато другия си изгуби чененцето (най-често ще да е в джоба!) и да си спомняте за хубавите, смислени дни прекарани заедно. Та за каква свобода говорим, когато решавате да сте заедно, да сте едно и да творите общото си бъдеще.

Има ли по-хубава свобода от свободата ви като едно семейство, под един „покрив” пък бил той и не рождения ви. 

Посвещава се на всички, на които им предстои да се омъжат и оженят!

45 responses to “Даваш ли, даваш, ти жено, своето име за чуждо?

  1. и аз съм от консервите :mrgreen:

    мога да кажа, че с гордост нося фамилията на съпружеското тяло и нямах търпение да си подновя моминската такава 😀

  2. на мене пък не ми дреме. ама ич.

    всеки да се назовава както си иска

    много повече ме притеснява факта, че хората си кръщават децата с безумни имена

    като например да кръстиш сина си генчо (от стгр. „гинека“ – жена)

    или щерка си андреа (на стгр. – „мъжествен“)

    :mrgreen:

  3. Batpep-и това за децата съм го предвидила във втори епизод 😉

  4. Чакам с нетърпение втори епизод, а медувременно си признавам, че аз съм от тези с тирето. Исках да си оставя нещо българско в името (пуста носталгия *g*)

  5. Тирето е много полезно при преодоляването на бюрократични проблеми. Ако си бях сменила фамилията сега трябваше редовно да нося нотариално заверен документ че: „аз и аз сме едно лице“. Особено когато дипломата ми е на друга фамилия.
    А с тирето такива проблеми няма. А и винаги когато се представям ползвам „семейната“ фамилия.

  6. За българското във фамилията, както и представянето с новата похвално.
    Обаче това за нотариално заверения документ не е толкова философийско или поне така ми се струва. Нещо като това, че си нося една жълта бланка, за да доказвам, че живея на „настоящ“, а не на „постоянен“ адрес, което ми се случва често, но не ми тежи много:)

  7. Всъщност е малко по-досадно, защото освен хартията която ти трябва, самата процедура дори за теглене на пари, ако са ти на моминското име става х пъти по сложна. И те бавят повече за глупости. Същото е и при назначаване на работа и при трудов стаж и т.н.

    Зависи на кой колко му се разправя с институции.

  8. Разбирам, разбирам. Ами мисля, че каузата и разправията си струват. А и започне ли човек веднъж под новия занменател рано или късно нещата се събират под него 🙂

  9. Pingback: О неразумни и юроде! Защо се срамиш от името българско? (тема с продължение) « Патиланско царство

  10. Най-добре са си испаноезичните, всяко дете получава по едно фамилно име от майката и от бащата. Но пък бащиното име е това, което впоследствие предава на своето дете.

    Само не ми стана ясно на какво мнение си ако ще е едно и също фамилното име, защо да не е това на съпругата? Аз познавам доста хора тук (в Щатите) които като се женят всеки от двамата си добавят към фамилията името на партньора си.

  11. За испанците знам, че поради това, че не спазват стриктно реда, за който споменаваш, много често се случва да имат документни проблеми и най-вече с нотариалните документи е гооолям проблем.

    на какво мнение си ако ще е едно и също фамилното име, защо да не е това на съпругата

    Е мисля, че го написах! И освен всичко написано, това е безсмислица, защото на детето ти все ще му се налага да обяснява аджеба, що има различно име от това на родителите си, и че не е осиновено или нещо такова.
    А за последния вариант признавам – не бях чувала! Явен пропуск в тезата ми. Ама ми звучи като „Аз на теб, ти на мен, за да няма сърдити.“ И смешното иде при един евентуален развод, когато плочата се обръща и запява:“На ти си куклите, дай си ми парцалите!“ 🙂

  12. Задължително фамилия с тире!!! Защото , ако останеш с моминската си фамилия само, децата ти ще имат различно име от твоето! И ако визуално не приличат на теб, а на баща си (както е при нас), какво ще показва, че това са твоите деца? Аз не бих си причинила това- децата ми да имат различна фамилия от мен и съм с тире!
    Закона изисква децата да носят фамилията на баща си? Защо? Майката по-малко усилия ли влага за да се появят те на бял свят и за тяхното отглеждане? Нека не забравяме, че в „правенето на деца“ на бащата му отнема минути, ако не и по-малко. А майката ходи 9 месеца „2 в 1“, деформира се, амортизира се,не прилича на себе си! Да не говорим, че преживява пълната палитра екстри на бременноста: от гадене и повръщане, та до всякакви там депресии и други дивотии.И за финал си „дере оная работа“ да ги ражда- както казва една приятелка, и после седмици не можеш да си седнеш на трите букви, щото ти дърпат шевове или имаш др.неудобства!
    А какво прави таткото в това време? Ми като му се роди дете, първо събира тайфата да се напият юнашки! А теб или те няма там, или ако си, едва седиш на стола и ни ти се пие, ни ти се яде.(или ако се храниш, не ти отива на място). Щото кърмиш на 3 часа, преспиваш, къпеш, гушкаш и се чудиш как въобще намираш време и ти да поспиш?!?Да не говорим, че в някой момент, вече незнаеш на кой свят си от изтощение!
    А какво прави гордия татко? Много ви се радва – на теб и на децата, и много ви обича, ама само до там! Нито кърми, нито къпе(щото е непохватен), нито преспива бебето и става през ноща, щото утре е на работа. И всичко си го отнасяш ти – майката!
    За капак ти трябва и различна фамилия от тази на собствените ти деца – в никакъв случай!
    И цял живот се грижиш за тях: не спиш, когато са болни; притесняваш се , когато са на изпити;възпитаваш ги; учиш ги на „добро и зло“; изграждаш характери; правиш ги завършени стойностни хора и………..?
    В един момент дъщеря ти вземе ,че се влюби в някой симпатяга, готова е да живее с него цял живот: да му слугува, да му роди деца и да му ги гледа, твърдят, че много се обичат и немогат да живеят един без друг и вземат, че се оженят! И какво става?!?!?! Някоя си фамилия, дето не си я и чувала, придобива като трофей твоето дете, без изобщо да има и капка принос за това, което е то в момента! Ама Закона изисквал така! Аз не съм съгласна! Но ако трябва децата да са с друго име, различно от моето, съм склонна да приема фамилия с тире.Само заради децата и закона, а не защото съм убедена, че е правилно!
    Неможе мъжете да искат от жените си да си сменят фамилиите!То е все едно да ти сложат табелка на врата с надпис: „Кучето на Иванов“ или „Жената на Иванов“ – все едакво тъпо ми звучи.
    И не стига, че им слугуваме цял живот,( щото те са били на работа и са мн. изморени, сякаш ние не ходим на работа и не сме изморени) проверяваш домашни, приготвяш вечеря, да я сервираш, да я отсервираш, чениите да измиеш, перална да пуснеш, да сложиш децата да спят(не обезателно в този ред)и то станало 11-12 часа вечерта. Тук някои ще кажат, че мъжът също може да се включи в тези неща! Е, да ама, докато едно нещо не го свърша аз, немога да съм сигурна, че е свършено както трябва! А аз съм перфекционист! И да не се заблуждаваме – всяка жена е слугиня на семейството си, от където и да го погледнем този въпрос!
    И с тези фамилии на мъжа, още сме в 19 век, когато жените са били“ буля Ивановица“(на Иван жена му), „буля Пенчовица“(на Пенчо жена му) и т.н.Ожениш ли се за някой, и вече си жена му на този, че и етикет ти слагат в документите – трябва да приемеш неговата фамилия!
    Аз пък искам да съм омъжена, харесва ми да живея с брак, но неразбирам, защо трябва да си сменя фамилията – нали съм равностоен партньор в този брак?

    Съжалявам за дългия коментар! Може да е и прекалено емоционален, но АЗ ТАКА МИСЛЯ !

  13. Уважаема Радост,

    Не обсъждам в тази статия майчинството, но ще кажа няколко думи по засегнатия въпрос. Никой тук не отрича ролята на жената, на майката. Струва ми се обаче, че отричаш правото на всеки мъж да е баща. Докато ти си две години майчинство и правиш всичко, за да отгледаш добре детенцето не мислищ ли, че и мъжа до теб допринася с нещичко? Нима не ходи на работа, за да имате достатчъно пари за памперси, играчки, кашички…или според теб той не изтрезнява след купона за раждането на детето му? Седи си пиян в кръчмата дорде чавето стане на 18 ли? Вместо да слуша следродилните ти скандали, заради това, че той изобщо не се грижи за теб и детето и само си ходи (на работа де, ама не е като да е вкъщи с детето).

    Ако някой иска да се изживява като жертва („Само заради децата и закона“ – не майка, а икона), това си е негов проблем. Но не може да твърди, че партньора му е шапка на тояга.

    Изпуснала си края на поста ми – не продължаваш неговото или твоето семейство – ти създаваш нещо ново, когато се омъжваш – създавате си ВАШ дом, ВАШЕ семейство!
    Ти не си ничий трофей, защото вие двамата сте заедно и сте равностойни. Да вземеш фамилията значи вие двамата да си направите ваша партия (не ЦСКА – Септемврийско знаме), да сте З-А-Е-Д-Н-О до края на дните си.

  14. Миглена Каменова

    Авторката ___________ ли е?!
    (Авторът: Коментарът Ви бе цензуриран поради липса на изразено становище относно дискусията, конструктивност към диалога и неуместност на избраните изразните средства)

  15. пуканка

    Голямо сладурче е тази Пипилотка!По голяма щуротия не бях чувала-взимаш името на мъжа си и хоп ставате отборче,ВАШ СИ ОТБОР И ВАШ СИ ДОМ-леле леле не знаех, а то било лесно едното име ще ги свърши тези неща.Закона НЕ ме задължава да си сменям името и дава възможност на мъжа ми да вземе моето-ако иска.А от къде тръгва историята с фамилията на детето….имам идея,но не е предмет на този разговор.Версията да си разменим взаимно имената ми се видя симпатична,но в БГ това не се практикува.Най-много ме потресе/та се активизирах тук/ тоталното анти еманципаторско настроение, с което написаното ме остави.Това поне е новаторско след толкова много феминистки простотии, бълващи от всякъде.Няма да е зле обаче авторката да си погледне каледнара-2009г-сме!!! и да си спомни,че всяка крайност е грешка-Конфуций го е казал не аз

  16. Пуканке, от липса на еманципация не страдам. Точно това е смешното на тиретата и невзимането на фамилия – Пънат се тия жени да си запазят името или най-много с тире и се бият в гърдите колко са еманципирани. После обаче се прибират вкъщи и правят салатата вместо мъжа им да го направи. А в едно семейство (отбора) партньорите си делят задълженията – всеки може да нареже салатата или да завие бушон. Е със заваряването е малко по-друга работата, предполагам всяка жена ще предпочете салатата докато мъжа й го прави. (феминистките да не ги споменавам, че веднъж вече спорихме с тях 🙂 )
    Да 2009та сме и не ми пречи чуждо име, пречи ми това, че има жени, които подхождат късогледо към истинските си проблеми.

    Относно крайностите – направила съм този блог, за да излагам своята гледна точка за нещата. Не крайности, а какво мисля аз. Чужди мнения и светогледи са добре дошли, но ако някой търси обективност да се обърне към енциклопедията 🙂

  17. Радост, от това което си написала могата да се направят много интересни изводи. Бих казал , че на теб мъжете повече ти пречат. Може би за теб е най-добре да се осемениш от някой семенна банка и да си гледаш сама децата. За какво ти е мъж ? Само да ти се пречка и да ти създава грижи ? Тогава и с фамилното име няма да имаш проблеми , ще си запазиш и моминското име изцяло и децата ще носят твоята фамилия.

  18. няма спор, че мъжете сме по-космати от жените (е, поне повечето от поне повечето..), също и сме по-облагодетелствани при раждането и гледането на децата (е те това е баси простотията!), освен това пърдим, миришем и ни мързи (айнщайн ли беше измислил теорията за относителността?), а и сме си тъпи по природа.

    ето защо предлагам: която жена не иска мъж – да си намери жена. вече не е срамно, даже е модерно. и обратното.

    пък ние, старовремците, ще си се сгушим с половинките си и децата си под одеалото и ще се забавляваме.

    става ли?

  19. Бих си сменила името с това на съпруга САМО ако ИМЕТО ми харесва. Но хайде да няма становища като „ние сме традиционалисти“, не е мъжествено мъжа да ми вземе фамилното име на жената(и че защо не, ако целта е „да сме едно“, а ако аз съм известна личност??) или пък, че тиретата не се признавали, щото били половинчати…
    И аз съм „на квадрат“ като авторката, ама за разлика от нея порастнах и поумнях, че повтарящото се име не е приемущество и не е чак толкоз атрактивно, а и ми омръзна в чужбина (където пребивавам) все да ме питат, Вие в България с едно фамилно име ли сте? (щото си мислят, че в документа повтарят 2-то име поради липса на 3-то име)
    А за децата: вземете една Испания, жената тук като се омъжи НЕ взима фамилията на мъжа си и това е ТРАДИЦИЯ, а децата носят 2 фамилни имена (не презиме и фамилия, наричат се 1-ва фамилия и 2-ра фамилия!!) и тези фамилни имена са: 1) фамилията на бащата 2) фамилията на майката. Така в името на една личност е закодирано: това е Хосе, от родовете на Домингез и Васкес, напр.
    Не ми харесва някой да си крие пристрастията зад „традиции“ и да заклеймява „инакомислещите“, мисля че живеем в свободни времена и всеки може да направи свой личен избор.
    И между другото АЗ ще си сменя фамилията, но не защото така съм решила или че съм се „закотвила“ на тази теза, а защото мъжа, когото обичам, има хубаво име и би ми подхождало чудесно, а и е време да изтрия онова объркващо „на квадрат“!

  20. Често казано съм се примирил, че жена ми може и да не носи името ми, но децата ще го носят задължително. Тук няма спор. Ако бъдещата ми жена реши да си го запази – нейно право е. Не го одобрявам, но го приемам.

  21. Пипилотке, да съм ти казвал, че си пич? И то – голям?

    („пич“ в софийския, а не в номиналния смисъл на думата)

  22. Батееее 🙂
    Ева извинявай, но няма да коментирам бележките ти, защото от тях личи, че си чела първия абзац, тук таме от последващото, а хората направили си труда да коментират си ги пропуснала (това за Испания например е вече казано).
    И както казах в предпоследния си коментар – в моя блог затвърждавам своята позиция, не съм инквизиция и не правя гонения на инакомислещите, спорим, обсъждаме и такива неща 🙂 Хубаво е, че си намерила човек с хубава фамилия, пожелавам ти да си я ползваш с щастие! 🙂 Смятам и аз така да направя (поради ред други причини, защото и Сульов да беше пак ще я взема).
    Бояне, по-оптимистично гледай бе 🙂 Тия дето приемаме фамилийте не сме изчезващи като динозаврите 🙂
    Стойчоооо хахахахахахах. Усмихна ми сутринта! 🙂

  23. Не знам дали да си лепя етикети като традиционалистка, не-феминистка, или просто патка, искам да кажа че и без тях съм съгласна с авторката.
    Така както самата сватба се прави 100% като жест към жената и мъжът няма нищо против да участва в играене на хора, обсъждане, чупене на питки и ритане на менчета, така и жената не би трябвало да има против и да уважи съпруга си с подобен труден жест за смяна на фамилията и последиците от това. Не ми се разглежда темата за децата, защото много ще се отплеснем.
    Когато се омъжвах съпругът ми ме попита дали искам да си остана с моята фамилия, аз бях тази, която попълни документа с новото си име и доволна го връчи на служителката. В моите представи бракът е именно това – да даваш и да се радваш на половинката си, без да пресмяташ дали тук той ти е длъжник защото си му направила торта, или ти на него си му длъжница, защото той е дошъл да те вземе от работа, пък не е бил „длъжен“. Почнат ли сметките, по-добре да не сте се женили. Иначе и двамата изкарваме почти еднакво количество пари, работим по 10 часа и не се избиваме за прахосмукачката, всеки прави каквото му е по силите за да се чувства другия щастлив.
    А това пък задето жената изнасяла големия товар на майчинството са хм…недомислици. Препоръчвам на въпросната дама да осъди Господ за болезнената менструация, за големите гърди, които изкривяват гръбнака и за остеопорозата. Някои неща просто са си така, винаги са работели така и е по-лесно да ги приемеш, отколкото да се бориш с тях. А ако го направиш и с усмивка, печелиш двойно – хем ти не се тормозиш, хем и човекът до теб е доволен, че правиш жест.
    И моето мнение стана доста дълго, дано не и отегчително.

  24. Някак жалко е някой да ме квалифицира заради това, че не съм си сменила името. Имам право на избор и съм го направила, което не дава право на никого да ме критикува. А това, че името не прави човека, го знаем всички и то от доста дълго време. Патриархалните порядки си заминават, остава само да се огледаме и да не се занимаваме с глупости. Било еманципирано да не си смениш името – не не е. Това е личностен избор и макар че понякога предизвиква криза в отношенията, всеки трябва да го направи според мирогледа си.
    Колкото до това, че мъжът правел жест към жена си със сватбата – смехория, но нагарча. Еманципацията не се изразява в това да една жена да се прави на мъж, а да умее да поема повече отговорности и да се справя с тях. Съпругът ми се е енил за мен, не защото ще му взема фамилията, не заради „сватбения жест“, нито дори защото ще му родя деца, а от едната любов и желание да сподели живота си с мен.

  25. Виждам, че не съм разбрана правилно и се надявам това да е поради голямата доза емоция в коментара ми.:)
    Бързам да успокоя всички и първо ще уточня, че аз харесвам мъжете, те не ми пречат и не „ми се пречкат“.Обичам съпруга си и ми харесва да се „гушкаме “ с него, пък и не страдам от липса на мъжко внимание и не смятам да прибягвам до услугите на „някоя семенна банка“, ако реша да имам и други деца, а съпругът ми „ми откаже“:). Нищо лично към никого, просто уточнявам.:)
    ПИПИЛОТА, права си ,че „залитнах“ към темата за майчинството, а не нея обсъждаме тук.
    Но не съм пропуснала да прочета края на поста ти. Просто пропуснах да го коментирам.
    ЦИТАТ: „Изпуснала си края на поста ми – не продължаваш неговото или твоето семейство – ти създаваш нещо ново, когато се омъжваш – създавате си ВАШ дом, ВАШЕ семейство!
    Ти не си ничий трофей, защото вие двамата сте заедно и сте равностойни. Да вземеш фамилията значи вие двамата да си направите ваша партия (не ЦСКА – Септемврийско знаме), да сте З-А-Е-Д-Н-О до края на дните си.“
    Ами тогава, като създаваме нещо НОВО и НАШЕ, що да не си изберем и такова ИМЕ – НОВО и НАШЕ? Такова, което и двамата да харесваме, но да не е нито на един от двамата, щото сме РАВНОСТОЙНИ! Това ми се струва НАЙ-СПРАВЕДЛИВИЯ вариант. Или единият ( без значение кой – пожелание, щото сме РАВНОСТОЙНИ) да вземе името на другия с тире, щото СМЕ РАВНОСТОЙНИ!
    Говориш за :“З-А-Е-Д-Н-О до края на дните си“. Но това е ИДЕАЛНИЯ случай! А в живота, за съжаление, не винаги става така!
    Представи си, че когато едно момиче се омъжи веднъж (тя, разбира се, очаква да е за цял живот),но по някаква причина стане наложително да се разведе или съпругът й почине (не дай Боже). В един момент, тя ще срещне друг човек и е възможно да реши да се омъжи повторно. Ако й харесат сватбените церемонии, може да потрети и така …колкото пъти реши. В Закона май, няма ограничения за броя на браковете.И ако тя всеки път сменя фамилното си име, без да запазва и своето, т.е. с така презираното, от много от вас „ТИРЕ“, ще дойде момент, когато ще й е нужен нашийник на врата, или някакво колие, със сегашното й фамилно име, защото самата тя вече няма да знае кое е актуалното й фамилно име, а да не говорим за приятелите й – те как ще са оправят с имената. Аз имам приятелка, омъжена за 4-ти път(и всички се надяваме да е последен, щото много си я обичаме, ама вече здраво се охарчихме за сватбени подаръци :)). Когато говорим за нея или с нея, се обръщаме с моминската й фамилия (т.е. НЕЙНАТА ЛИЧНА), ако се налага да се използва фамилия.Защото колкото и мъже (съответно „фамилии“) да смениш, си имаш една фамилия, с която ще те отъждествяват винаги и ще си е лично твоя винаги- т.е. не зависи от съпруга.
    А относно „харесването“ или „не-харесването“ на имената:
    Всички ние получаваме по едно име с раждането си! И точно то е нашето, избрано от хората, на които „им пука“ най-много за нас – нашите родители. Но ако не ни харесва, можем да си го сменим по всяко време (мисля, но не съм сигурна, че Закона позволява това).Защо трябва да чакаме да се „бракуваме“, че да си сменим името.И защо бракът трябва да е повода за това? Ами аз, като не си харесвам обувките, отивам и си купувам други. Но не чакам да се скъсат или да ми „убият“. Правя го защото АЗ така съм решила, а не по необходимост или ,защото някой/нещо ми го налага. Давам пример точно с обувки, защото, както е тръгнало, да не си уважаваме достатъчно (лично мнение) бащините фамилни имена, май ще вземем да ги сменяме толкова често ,като обувките (да не казвам „носни кърпички“).
    И като се смятаме за РАВНОСТОЙНИ партньори в брака(и в нашето семейство наистина сме),ЗАЩО единия(обикновено жената), трябва да уважава фамилията на другия повече от своята собствена и да я приеме НА МЯСТОТО на своята собствена??!?!?! И ако се омъжваме повече от един пъти, то излиза, че КОЯ-ДА-Е(на практика това значи „всяка“) ЧУЖДА ФАМИЛИЯ уважаваме повече от СВОЯТА СОБСТВЕНА!?!! Не е ли парадокс?
    Затова за мен, СПРАВЕДЛИВИТЕ варианти са два (не говоря за това, дали вторият е реално възможен):
    1. Двете фамилии с тире!
    2. „НОВА“, „НАША“,“ОБЩА“ фамилия!(тук, обаче, ме избива на смях :))

    Аз имам две фамилии с тире! И се гордея с това! Уважавам съпруга си , и той уважава мен!И с това се гордея! Но никога ,никой от нас, не е поискал от другия да замести бащината си фамилия с неговата! Защото сме РАВНОСТОЙНИ и защото уважаваме фамилиите си и личностите си ВЗАИМНО и РАВНОСТОЙНО!Така е повече от 15 години! И с това се гордея!

    П.С.:Смятах да бъда пределно кратка този път, обаче нещо не ми се получи! :)Сорри за дългия коментар! Ако има следващ път, тържествено обещавам да не съм така многословна!:)
    Към Боян ЮРУКОВ: Стискам ти ръката, пич! Не те познавам, но ми допадаш! Пример за съвременен стилен мъж с джентълменско поведение!Браво! Такъв зет си търся!:)

  26. добър ден. аз съм ернесто-силвестър де чернаев-караиванов. приятелите ми викат цръци.

    ако щерка ви е над 23 годишна и хубавичка, с прилично телосложение – бих искал да се кандидатирам за зет. имам си титлите, освен това мога много хубаво да пея под балкони (ако ме почерпят). не държа на нищо друго, освен гащите на момата да са изпрани, да ми платите дълговете от покера и да можете на пианото в хола си да изсвирите „лунната соната“.

    ваш:

    цръци

  27. аа – щях да забравя – трябва освен другите неща и да има къде да ни подслоните първите ..ъъ.. месеци.. ъъъ. абее.. години. аа – и да ни храните 🙂

  28. batpep, ами да взема да те осиновя направо?
    Ама не можем се разбра за имената 🙂

  29. Pet,

    по кой начин сватбата ти гарантира „едната любов и желание да сподели живота си с мен“? Смесваш ябълки и портокали – говорим за процедурата „граждански брак“, при която процедура се дава опцията да си смениш името и се поражда ситуацията, която дискутираме. Любовта и споделянето на живота може да се случат съвсем спокойно и без наличието на брак, като бракът по никакъв начин не гарантира че това споделяне и таз любов ще е завинаги, ще свърши утре, или като цяло – не уточнява краен срок.
    Нека не обръщаме спорът в мерене на пишки кой кого обича повече – моето мнение беше, че след като съпругът ти е решил да заяви пред света че те обича и да ти предложи да изтърпи така лелеяната от всички жени сватба, без да дочака въпросите „ма кога ще се оженим“ или да бъде принуден заради детето, което е на път, то това е жест. Няма лошо и ти да направиш хубав жест, който да го зарадва, или поне да не го кара да се срамува пред патриархално възпитаните роднини.
    И за да пресека поредното отклонение в зародиш – смятам предложението за брак като жест към жената, защото в сегашно време бракът (или по-точно разтрогването му) в преобладаващата част от случаите е неизгоден за мъжа и изгоден за жената. Да не се отплесваме и по отношението на мъжете към личната им свобода и клишето „брачни окови“. Това в чисто прагматичен аспект.

  30. Този спор е малко смешен, нещо като да има ли традиции или не! Да се спазват ли традиции или да си спазваме само това което ни е изгодно? Моето мнение че традициите са за това да се спазват.Те, в голяма степен определят националната идентичност и те приобщават към общността, нацията , народа, рода! Само се огледайте, в България един от основните проблеми на мисленето е че всеки си мисли че всичко започва от него… Еманципация, европейски норми, 21-век и т.н. заблуди , дезорентират хората и ги вкарват в матрицата на нищото (на бройлерите и потребителите)! Като не искате да си давате фамилията просто не се женете, живейте си на семейни начала!!! Но искате хем да сте обвързани законово, материално и т.н. хем да сте свободни и независими – няма принципност!Ако някоя дама от „недаващите си фамилията“ се жени за някой Рокфелер, Родшилд, Хилтън и т.н. дали ще продължи да си отстоява фамилията от село, и тя със самочувствието на първа гражданка ще поставя услови – ЕДВА ЛИ – защо ли? Колко от Вас, които не си дават фамилията са си правили труда да си проследят семейната и родова история, колко от вас имат родословно дърво по-дълго от баба ви и дядо ви – в най-добрия случай прадядо…? Така е защото нито вашите родители, нито вашите баби и дядовци са ви научили на традиции – откъде вие да знаете за традициите , камо ли да ги спазвате ! И се замислете, по вашата логика утре вашето дете може да реши да кръсти внучето ви Обама…. И за последно искам да кажа на всички че в Гърция, Армения и други съизмерими като население и религия държави с България, ВСЯКА фамилия(95%) е единствена и неповторима, и всички с тази фамилия са роднини, и родовото име носи статус, респект , произход и т.н., ха сега се сетете колко хора в България са Иванов, Георгиев и … и каква огромна част от Българите през последните 2-3 поколения са си въобразили че света започва от тях…. Липсата на ред значи – Анархия, а традициите са символ на свободата…

  31. Не бих си сменила фамилията с тази на евентуалния ми бъдещ съпруг. Не разбирам статията ти, звучи ми като някакъв жалък опит да ни покажеш какво е правилното. Аз съм родена и живея вече 22 години с една и съща фамилия. Дай ми един смислен аргумент да я сменя 🙂
    Любов? / Тя не се доказва чрез смяна на фамилята/
    Семейство? /То се гради на разбирателство, любов, доверие/

    Няма как да стане да си сменя фамилията заради някой друг. Аз никого не карам да си променя нищо нали?

    РАЗБЕРИ, че затова има варианти за смяна или запазване на фамилята, варианти с тирета и така нататък. Всеки си избира сам. Просто не ме кефи идеята ти да пропагандираш. Никого не убеждаваш да си промени вижданията.

  32. Жижи това е моят блог и в него правя каквото си искам. Ако аргументите ми не ти се струват смислени фащай си клавиатурката и бегай от тук 😉
    С твоите цели 22 години ти пожелавам да срещнеш човек достоен за разбирателството, любовта и доверието, за които говориш. Тогава струва ми се поне ще се доближиш до това да разбереш за какво говоря. Защото ми е непонятно за какво разбирателство ми говориш при положение, че мислиш единствено за себе си и твоето собствено благо и комфорт –
    „Няма как да стане да си сменя фамилията заради някой друг. Аз никого не карам да си променя нищо нали?“ – тоя „друг“ за който говориш е човекът, за който (поне в момента, в който се жените) е единствения. И вие двамата променяте животите си в момента на подписването.

    А ако толкова държиш да си си със своята фамилия за какво омъжване ми говориш?! Отивате по терлици в общината и се разписвате в една книга, че съжителствате съвместно и толкова 🙂 Или ти искаш да си булка – по традицията?! И това в онова и душата в рая, а?! Хахахаха

  33. пуканка

    Даааа,а бях се зарекла да не пиша по такива форуми,ама на тази Пипилотка трудно може човек да й издържи на напъна-името та името.Името е важно когато си кръщаваш собственото дете-тука да внимава Стойчо,че Аполон Стойчев еди-кой си леко олеква.
    Тотално съм съгласна с Жижи 100% вярно,точно и кратко,ама Пипилотка пак не е съгласна.Та 1-во да попитам какво е общото м/у свадбената церемония и смяната на името?
    2-ро взел си решение-взел си, ама защо го навираш като нещо аксиоматично в носа на другите без право на коментар.Ако някои жени си мислят,че като вземат мъжовата си фамилия и всичко ще тече по мед и масло,проблема си е техен.
    3-то ТЕ ТОВА Е НАЙ-ИНФАНТИЛНОТО направила съм си блог-това „фащай си клавиатурката и бегай от тук“,ами то се предполага бе моме че това е дикусия!? Що ги вадиш тия колосални изводи от мнението на Жижи.Само защото момичето си казва че не би си сменила името и айдеее..не била срещнала човека, че егоитска…боже упази да има човек собствено мислене.Абе що не вземе всеки от нас да си направи СОБСТВЕН блог и да си кисне там-кви са тия глезотии-всеки със собствено мнение!!Иначе:клавиатурката и айде друм.
    А на тебе Пипилотке какта явно разбирам си направила голям жест като си приела мъжовата фамилия ти пожелавам-дано това ти донесе очакваните любов,доверие и разбирателство.
    Прав е един приятел който каза,че себелюбието и чувството за правота са по-страшни и от глупостта.

  34. „Та 1-во да попитам какво е общото м/у свадбената церемония и смяната на името?“:
    Някога на времето си със сватбата си ставала станчовица, ивановица, т.е. жената на станчо, на иван и т.н. Това нещо колкото и патриархално да ви се види е така от сума ти векове и е от времето на институционализирането на брака. Ако сте напредничави за какво ви е да се омъжвате, подчинявайки се по този начин на толкова ненапредничава и патриархална традиция като встъпването в брак. Нищо не ми каза за съвместното съжителство.

    „2-ро взел си решение-взел си, ама защо го навираш като нещо аксиоматично в носа на другите без право на коментар.Ако някои жени си мислят,че като вземат мъжовата си фамилия и всичко ще тече по мед и масло,проблема си е техен.“:
    Да съм ти почукала на вратата да ти навирам каквото и да е под носа?! Изказвания има достатъчно тук, и ти също използва правото да изкажеш гледната си точка или не е така? Още не съм се омъжила, но и без да го правя всичко ми тече по мед и масло, а проблем си нямам 😉

    „3-то ТЕ ТОВА Е НАЙ-ИНФАНТИЛНОТО направила съм си блог-това “фащай си клавиатурката и бегай от тук”,ами то се предполага бе моме че това е дикусия!? Що ги вадиш тия колосални изводи от мнението на Жижи. Само защото момичето си казва че не би си сменила името и айдеее..не била срещнала човека, че егоитска…боже упази да има човек собствено мислене.Абе що не вземе всеки от нас да си направи СОБСТВЕН блог и да си кисне там-кви са тия глезотии-всеки със собствено мнение!!Иначе:клавиатурката и айде друм.“:
    Като цяло въпроса се повтаря се 2ри.

    „А на тебе Пипилотке какта явно разбирам си направила голям жест като си приела мъжовата фамилия ти пожелавам-дано това ти донесе очакваните любов,доверие и разбирателство.“ – това също вече го отбелязах.

    „Прав е един приятел който каза,че себелюбието и чувството за правота са по-страшни и от глупостта.“ – Аааа, моля, моля, обичам много хора, за да се ограничавам, само със собствената си личност. Чувството ми за правота по въпроса е изказано тук, както и е предоставена възможност на хора с друго мнение да посочат доводите си, което не е гаранция, че биха променили мнението ми. Въпреки всичко, струва ми се, че не можеш да се оплачеш от липса на трибуна, за да спечелиш някой от четящите за твоята позиция.

  35. може да Удебелиш и „д“-то от „сваДбената“ в първото цитирано изречение :mrgreen:

  36. Вярно бе! То да не би това да е проблема – ние говорим за сватби, а те за свади? 🙂

  37. Единственият ми проблем е, че всичките ми профили в социалните мрежи носят моминското ми име. Ами ако един ден се окаже, че @petrova е заета? Това само в рамките на шегата, разбира се :).

    От пламенните дискусии става ясно едно – въпросът е наистина много личен. Но е странно, че се влага такава страст в него. Винаги ми се е струвало, че ако имаме мъж и жена, градящи семейство с любов и в хармония, такива въпроси ще намират своето естествено решение. Лично аз нямам отношение към брака като цяло. Бих се омъжила, единствено ако половинката държи на институционалното обвързване. Ще го направя, без да се замисля, ако вече съм решила да прекарам живота си с този човек. Същото се отнася и до смяната на името. Защото това е един вид ново начало. Вече не си само ти. Вече сте двама, но едно цяло. И еднаквата фамилия е символ на това.

  38. А, е точно, в последните ти 3 изречения е есенцията на разсъжденията ми:) Или правите градите общото под един символ или просто не се женете и си спазвайте принципите, другото са половинчати работи 🙂
    А за социалните мрежи то и с първото име е сложно (Pippilota само беше заета :-D)

  39. слабички мотиви(традиция хаха, традиция е било жената да е под ботуша на мъжа си) и голяма гавра с еманципацията на жената е този пост

  40. Voxy, който иска да разбере какво искам да кажа го е направил – виж коментара над твоя от @tsanova.
    Ако не иска вижда само „традициите“.
    Не, този пост не е гавра с еманципацията на жената. Жени има много и те не са винаги и изцяло на мнението на войнстващите феминистки.
    Постът идва да покаже, че освен еманципация има и взаимност между жената и мъжа, споделяне, компромиси и от двете страни (!) и един куп други неща. Иде да каже, че когато някой НЕ иска да си променя фамилията, което е „символ“ на общото ново начало, по-добре да не встъпва в брак изобщо, защото обратното е като това да запаля свещ в църква, аз – атеистът.

  41. предлагам ти добре да преосмислиш позициите си :), като начало започни от индивидуалност и равенство. Равни ли са мъжът и жената, трябва ли всеки да си запази индивидуалността заради която другия го е обикнал, или да вземе да се слеят, и от цветни един за друг, да потънат в сивота. И какви са тези компромиси хахаха все едно слушам баба си, никакви компромиси мацко, винаги следваш своя личен интерес – претегляш добрите и лошите моменти с гаджето ти и ако те устройва сте заедно, няма нужда от компромиси, а от едно просто уравнение.

  42. Наистина ме развесели! Личи си, че не си се женил 🙂
    Уважавам мнението ти, наистина. Но! 🙂
    Но, семейството, което градиш с човека до теб, не мачка индивидуалността ти, напротив, дори ти помага да откриваш неподозирани нейни измерения. Като индивид ти спомагаш това семейство да е наистина желаното от теб; ти си опора, когато другият има трудности и обратното; той е там, за да ти напомня кой си, когато мислиш, че си се изгубил;
    Нищо от това не значи сливане и сивота (освен когато, както споменах, единият седи на дивана и чака да му донесат салатата и ракията).
    И не е зле да слушаш баба си 😉 Научени сме да мислим за компромиса само в едно измерение. Но той не винаги е лошо нещо. В семеен аспект, когато индивидите се уважават, той е градивен. Просто казано – компромис е да не мрънкам на мъжа ми да не пуши, защото знам колко безсмислено и досадно е; и компромис е той да избере да пуши на балкона – и двамата се съобразяваме един с друг, запазвайки индивидуалните си изисквания. А когато имам някакви проблеми, той ще ме подкрепи независимо, че зъзне зимно време на балкона пушейки фас 😉
    Това е брака – не си фащаш просто ей така шапката, щото ти е писнало или не те кефи нещо, а се опитваш да намериш винаги печелившия вариант за всички! (всичко това е в пълна сила, както за брака, така и за „съвместното съжителство“, което така и не беше сложено в Семейния кодекс, а трябва, и което е варианта за хората, които не искат да се женят и да си менкат фамилиите ;))

  43. Аз съм с тире, т.е. старата и новат фамилия. По три причини. Първо – вече доста служебни ангажименти бях натрупала с бащиното име. По-лесно и практично ми беше да ползам тирето, а не да се обяснявам, че съм старата Х, а не нова Y. Второ – вярвам в брака. Също както майка ми е вярвала двата пъти като се е женила. Това с фамилиите – досада си е. Тъй че, надявам се, никога да не се разведа, но няма лошо да ми е по-лесно. Трето – мило ми е, харесва ми бащиното име. То си е повече част от мен, отколкото фамилията на мъжът ми. Така че избрах компромиса. С тирето си реших и документните галимации и обяснения, които – факт – има ги.

  44. Анонимен

    Какво име да носиш е лично решение, на което всеки има право, в случая – всяка омъжена жена. Не мисля, че трябва да се осъжда. Дали решенията са емоционални, от носталгия, от трудност да приеме новата си роля в брака, от желание да отстоява свободата или независимостта си- всеки има право да отстоява себи си по начина, по който го разбира. Впрочем авторката прави същото.

  45. Добър пост, малко са такива в мрежата.
    За съжаление.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s