Ами сега!

Да ти разправям какво чудене ми е дошло до главата днес!
Тоя студ как ме изненада! И сняг, и виелица, и грип ме застигнаха. Няма как летните дрешки, трябваше да бъдат заменени със зимните си събратя. И ровейки между тях си открих един панталон, който съвсем бях забравила – бежово-кафяво-зелено пепитче. Много си го обичам и реших, че днес ще тръгна с него на работа. В бързината сутринта изгладих и обух панталона и единствения пуловер, който си пасва с него.
Вървя си аз, а ми е някак странно на краката, а на ръцете перкалено топло.
Стигнах в работата, разтоварих дисагите и беж към тоалетната, където си имаме врата с огледало. Поглеждам и, о ужас, какво виждат очите ми?!
Ръкавите на идеално пасващия ми пуловер вече покриват пръстите ми, които се не виждат. Подкарвам поглед надолу – аууууу, крачолите на панталона ми се покатерили над глезена и разкриват свенливите ми раирани чорапки!
Е как така за едно лято ръцете ми са се скъсили, а краката удължили! Леле, ами сега как ще си стигам пръстите на тия дъъъълги крака?!
shrunk3.jpg

3 responses to “Ами сега!

  1. хахахаха :))))))

    то на тебе хич и не ти е било смешно, ама… :mrgreen:

  2. начи захапваш си пръстите. на ръцете.
    напиняш.

    ако поддадат, продължаваш да напиняш.

    ако не – отиваш и си купуваш друга блузка.

    а после с наточено манарче отсичаш ненужното от краците

    PS
    ако остане фира – има тука един дзвер, няма да откаже:mrgreen:

    не е скъпо :mrgreen:

  3. Смейте се виеееее! С тоя вид на щъркел направо пощръклях! 😀

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s