Резултатите от стачката,

а и последствията от забатачването на образованието. Ето за това си мислех аз сутринта, идвайки на работа.

Вече трети ден стачкуват даскалите. А града, в който живея – нищо. Обичайните задръствания, няма блокади на града от таксиметрови автомобили. Трамвай No5 не се движи, но не защото лекарите от Пирогов са наизлязли, а защото се провежда обикновен ремонт по релсовия път. Вестниците са излязли както обикновено.

С думи прости – всичко си е по старо му и никой не изпитва на гърба си пряко и драматично учителската стачка. Е да, без да забравяме оная майка, дето няма кой да й гледа детето.

И потънах в размишление как, поради естеството на работа на учителите, никой не си дава сметка за дълготрайните и стратегически последствия от тяхната стачка, за състоянието на образованието и начина по който обществото възприема цялостната държавна система за възпитание, обучение и образование. (Изключвам хората тук, тук, и много други, които наистина живо се вълнуват от тези проблеми)

А резултатите в тази област ще лъснат след години – 10, 20, 30. Не че за 17 години не израсна поколение, което е било забравено. Деца и юноши, които станаха хора без да получат възпитание от родителите си, без да имат привилегията да седят пред необременени от битови тегоби учители, а и те самите натоварени с проблеми като как да се самоутвърдят в ученическия колектив: 1. Като ходят облечени и гримирани като какички; 2. Дали старците ще ги пуснат да въртят кючеци в детската дискотека; или 3. Как да ги накарам да ми купят оня gsm, дето го няма и Пешо.

Но за реалните и стряскащи резултати е рано. Те ще са налице едва когато това поколение реши да създава семейство, започне да ража и възпитава децата си. Ето тогава, и доста късно, ще осъзнаем какво престъпление сме извършили оставяйки раздрънканата каруца на образованието и настанената вътре наша отговорност да се занимаваме с децата си в калта. Защото като се замисля за тези още неродени петковци
предвиждам такъв живот,
че само си викам
дано, дано, дано,
дано, дано, дано,
не съм права в предположенията си.

Advertisements

11 responses to “Резултатите от стачката,

  1. Чудесен пост! Извинявам се, че звуча като спам-бот, но наистиа нямам какво повече да добавя! 🙂

  2. Благодаря, благодаря :-[ 🙂
    Кофтито е, че сме съгласни за нещо толкова тъжно.

  3. Не само чудесен, но и много верен и точен. Абсолютно си права! Дърпаме чергата за момента да покрием обоселите си нозе, докато някой друг не ни я изтегли окончателно и не мислим в перспектива! А тя , каквато си я отглеждаме сега е тъжна, мрачна, злокобна даже! Боже, кога ще прогледнем, най-сетне?!
    Като гледам какво става ми се струва, че идва дълга и продължителна зима,, по-страшна от оная по времето на Виденов.

  4. и какво да правим оттук нататък? хубаво е да показваме на тези, които не виждат какво става с образованието, но е още по-хубаво тези, накоито им пука, да се опитат нещо да направят. не че знам какво, но можем да започнем да мислим най-малкото, а след това да преминем и към някакви действия.

  5. Какво да правим…За съжаление сме докарани до положение, в което всеки трябва да се справя сам…
    Може би, някой ден когато имаме деца (някои вече имат) ще трябва да им отделяме повече време. Аз съм от хората, които не обвиняват толкова учителите, колкото родителите за качеството на днешната младеж.
    Как можеш да искаш от един учител да възбуди у детето ти жажда за знания и себеобогатяване, когато ти самия не показваш на детето си колко голяма ценност е познанието. Когато образованието за теб самия е нещо ненужно.
    Защото средностатистическия Жоро, Пешо, Мария когато видят детето си вечерта след работа отбиват номера с:“Научи ли си уроците?“ Толкоз. Моито родители ме изпитваха навремето, когато поотраснах дискутирахме, спорехме върху учебния материал. Питаха ме кога ще ме водят пак на театър от училище. А се е случвало, ако имаме свободен час, да ходим целия клас и без учители в галерия „Отечество“ (или „Витоша“ не се сещам точно за името – на Витошка, срещу ловно-рибарския). А в днешно време – една колежка се оплака миналата седмица, че от училище пак я крънкали за 15 лева, че щяли на театрален цикъл да водят децата. Не я попитах какво би купила друго за тия 15 лева. Нейн си избор, но знам че с тия пари и две ракии не можеш да купиш. Днешните родители мислят точно така. Днешните родители не водят децата си на театър, не не посещават с тях галерии където да им обясняват какво е „златното сечение“, не обсъждат политиката на „Великите сили“ и такива работи. И това не е заради липсата на пари! Вместо това те пускат детето си на детска дискотека, за да си пият ракийката на спокойствие, и за да гледат поредното воайорско предаване, за да избягат от оговорността, за да избягат от децата си.
    Хората си имат приоритети. И знам, че в това спасяване поединично моите деца и тяхното развитие като пълноценни индивиди ще бъде моя приоритет.

  6. Всички днешни родители ли?
    А тези на които им пука и се стараят какво получават в замяна от другата страна? Уважение ли? Признание ли? Адекватна информация за детето си и неговото състояние в училище?
    Тъжно е. Истина е. Но ако може без генерални изводи че всички сме такива или онакива, ще е малко по-добре.

  7. @Гергана Берберска
    Както съм споменала в поста си хората тук правят рядко изключение на фона на това, с което се сблъсквам всеки божи ден говорейки за средностатистически родител (на идване за работа се наслаждавах на майка с дъщеря, която разказваше, че няма сега на кой да я „остави“, и за това я взима на работа с нея). За това говоря и обобщено.
    Иначе за праизнанието – родителите ми не са го чакали от никой, получават го от мен – направили са ме човек.
    А за това какво вземане-даване имат родителите с училището: Какво стана с родитело-учителските съвети, настоятелствата? Защо не се възползват от тях родителите, които се интересуват какво става с детето им в училище? Защо не ги възродят и не обсъждат там проблемите, които ги вълнуват – образованието на детето им, материалната база, в която то се развива, че дори и изработване на механизъм за подбор на нови учители, щото било пълно с новоназначена плява, дето не й е мястото там. Ето едно добре забравено старо и работещо нещо. Защо никой не се възползва от него? Било ли е предложено на директора и учителския колектив и отхвърлено ли е от тях?

  8. Ами има ги и работят в нашето училище например. Имаме преставител на класа в настоятелството. Правихме благотворителен концерт, средствата от който се използват за подменяне на чинове столове и други належащи неща. Но въпреки това трябва да кажа, че това което аз се опитвам да направя и да помогна, не получава адекватно отношение от другата страна. Смятам че връзката е двустранна и че винаги трябва да бъде. В подбора на учители родителският актив за съжаление място няма. Но пък аз като родител например имам лично отношение и при сблъсък с проблем не го подминавам, а веднага сигнализирам за него.

    За това искам просто да не казваме с лека ръка: родителите са безразлични и за това образованието е такова. Както не може да се каже всички учители са некомпетентни. Във всяка група били те родители или учители има и от едните и от другите.

    Моите отговорности са да си възпитам детето, да го науча на уважение към учителите и труда им. Да го подготвя у дома и да проверя домашните. Да помогна за ученето на уроците. Да не го оставям да ходи като просяк, а да е прилично облечен, показвайки с това че уважава институцията.

    Отговорност на учителя е да му преподаде урока, да провери знанията му. И ако смята че има проблем да ме уведоми. Да ми каже къде да наблегна и от какво има нужда детето ми.

    Според горенаписаното аз моите задължения си ги изпълнявам. И очаквам в замяна само адекватна оценка на знанията и проблемите на детето си за да мога да му помогна в къщи.
    И бога ми не я получавам.

    Така че монетата винаги има две страни.

  9. Изключително много се радвам да чуя, че родителските настоятелства съществуват още!!! Наистина мога само да те поздравя за това, че вземаш участие доколкото можеш в управлението на училището на детето ти 🙂 И колкото и пречки да срещаш, не ги оставяй така, защото и най-буйната река е тръгнала от една малка струйка вода, която е тръгнала да си проправя път към морето.
    Това към което исках да привлека вниманието е точно това, което и ти казваш: монетата има две страни!
    Но при коментирането на стачката в средствата за осведомяване се повтаря само колко са черни учителите. И за съжаление това се повтаря и набива в общественото съзнание. За това реших малко да я пообърна тая монета, да вземе и тя малко да блесне в очите!

  10. много добре написано, много…

  11. Pingback: Стачки разни « Шарки

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s