Самореклама

Да вметна, че днес може да ме чуете по радио Deutsche Welle на честота 95.7 И не се плашете, на живо не боботя така

Стига вече!

Време настана да прибера шейната, да изтупам ботушките от снега и да седна пред компютъра и да изръся някои и други неща тук! Стига вече почивала!
Такава дълга ваканция отдавна не си бях позволявала, дори лятото. А тя неминуемо доведе до голямо разложение и прескачане от маса на маса, от роднини до роднини, от рождени на именни дни и така до почти пълното ми разпадане от ядене.
Макар че и в това няма лошо! Обожавам този период от годината когато на масата има изобилие от всичко и най-вече туршии, сланинка и кисело зеле…
Киселото зеле и вторичните ефекти от него ме подсещат за газовата криза. Много не ме касае тази работа (не само заради киселото зеле), за сега поне. Не знам кой крив и кой прав, но си мисля, че ако някой ми викаше:

„Ти си гъз, ти си гъз, ти си гъзззз! Дай с’а газ!”

Е, нямаше да му дам, та каквото ще да става…или поне докато не си ми върне 2-тa милиарда парички (те са само за газ, без да броим остатъка до 8 милиарда за други дреболии).

Първата спомената дума с „г” пък ме подсеща да ви споделя и как започна работната 2009-та. Спомняте ли си оная случка с чайчето? Много време мина от нея, но въпросния образ продължава да е все така неотразимо неуместен.
Седим си днес и си работим, все жени. Нахлува той, ама така сякаш самият той е най-големият мъж и сам себе си пише с главно„м”. След един куп бисери, които не мога да си спомня, защото бях прекалено заета да се хиля с гръб към него, уж гледайки през прозореца, доживях да чуя и следното:
- Ама не стой така, почерпи се! – предложи една колежка в отчаян опит да не се покажем като крайно нелюбезни. Нелюбезни, защото бяхме заети да се мъчим да не се смеем.
- Ееее, колко време ви чакам, да предложите! Мислех, че ще пропуснете! – их, че скромност! – Яяяя виж ти, солетки!
- Да, даже два вида! – реших да добавя и аз
- Аууу, да. Тънки и дебели…ама гледам тънките си стоят така, ха-ха-ха! – как самодоволно си се изхили, май само той си знае.
Весело започва новата година, да видим как ще е нататък.

От нашите съм!!!

Гугъла нещо се смахна и не ми дава да търся из него! Как да го убедя, че съм от нашите?!

Гугъл не ме ще

Ни съм вирус, ни съм шпионин (само къртичка ) !!!

Няма така да се обиждаме!!!

Кафенце?

Рядко пускам разни клипчета и дивотийки тук, но тази днес така ме развесели, че цял ден си тананикам. И, въпреки че не съм привърженик на кафето, днес ви черпя! Кафе?!:

А за тези които не са франкофони тук е и клипчето с български надписи което си заслужава, за да разберете цялата драма на лирическия герой

__________
Ако ви е свежо, натиснете тук, моля

Език мой, на какво си ти подложен?!

Като отпочнах за работа да говоря, казах си:
„Нека ги питам какво мислят за следното изречение:

„Ако по време на изпита Ви потрябват допълнителни листи, помолете квестора.“

Нещо нередно? Все по-често срещам думата „листи“ вместо „ЛИСТОВЕ“. И за това държа да го напиша и кажа, за да съм сигурна за себе си, че си го знам (а и се надявам мнозинството от вас също да са на мнението ми)
1. лист – листОВЕ – хартия оформена в правоъгълник, на която да се пише.
2. лист – лисТА – зеленки неща, които поникват на пролет по клоните на дърветата и опадат по време на листопада (не лиситипада“). Понякога се наричат листи – в поезията за благозвучие.
3. листа – лисТИ – списък с имена на хора, цени и подобни – кандидатски листи, ценовите листи на услугите в различни фирми.
Поне така седяха нещата последния път когато разтворих правописния речник, издаден през 2003 г. Предстои издаването на нов. Искрено се надявам невежествто да не е довело до замяната на листОВЕ с неграмотната форма листи, брррррр!
Иначе в конкретния случай потърсих колегата, който беше написал думата така и се оказа, че всички освен мен са убедени в правилността на „хартиен лист“ -> „хартиени листи“, майка плаче!
Хайде стига съм хабила листовете!