Приятели

Понеже времето рязко се смръщи, бих искала да ви развеселя с една „усмивка“. Изпрати ми я капитан Стария Чорап от неговия остров, където явно всичко е възможно, включително и стари врагове да се прегърнат и да станат приятели:

Че дори и в една посока да гледат:

Чистота

Рядко пия кафе, и за това ми се мяркат и онези глуповати късметчета, свити на рулце. Но тази сутрин реших да си взема едно в комплект в пакетчето 3в1. Вървейки към работа тръгнах да го отварям:

„Огледайте се наоколо. Това, което търсите е пред очите Ви”

Вдигнах поглед и първото нещо, което видях беше една голяма кофа на „Чистота”. Да, чистота ми трябва, вярно е.

А пък снощи ми направи впечатление, че по целия булевард Дондуков кофите на „Чистота” бяха гътнати. До тях изправени блестяха кофите на новата фирма „AS…” (не запомних цялото име).

„Чистота” умря! Да живее чистотата! Или кой знае?

Земята и овцата

Да, в деня на Земята аз ще ви разкажа за овцата.
Овцата (Ovis) е животно – чифтокопитно и тревопасно.
Домашната овца (Ovis aries) – е почти същата. За мен разликата е само в името и местожителството, но това е,  защото вече не гледам Нешънъл джиографик.
Предполагам, че тази, за която аз искам да ви кажа ще да е Ovis citizenius. Тя е като горните две, но не се задоволява само с пасането на трева.
Тя може и да тъпче тревата, като след себе си оставя трамбована почва, от която нищо вече не изниква. Речеш ли да ѝ направиш пътечка, за да не гази в кал, тя прави нещо, на пръв поглед , много неочаквано – излиза от хубавата алея, направена с плочки/асфалт/чакъл, и скача в петдесетте съседни сантиметра трева. С изключително рядко заблудени изключения тя не се връща в правата пътека.

Така вече няма само овча пътечка, но истинска алея и овчи пътечки от двете ѝ страни.
Още по-интересно става, когато се рече произведената алея да се разшири до размерите на отъпканите край нея пътечки. От това упражнение произхожда или една огромна пътека с отново отъпкани пътеки около нея или две официални пътеки с… да, познахте, новоотъпкани пътеки!

Тази овца вършее навсякъде из градското пространство и подозирам, че е заразна. Делата ѝ могат да се наблюдават с просто око във всички паркове и градинки (особено красиви примери има в Градската градинка, Докторската и градинката зад Художествената галерия), зелени островчета и пояси край пътищата, дворове и междублокови пространства.

А някой ми обясняваше, че хипопотамите били смотани, че сами унищожавали жизнената си среда!

От планетата не можем да се махнем. За да спасим нея и природата можем да започнем с опазването на зеленото в града, за да го ценим и извън него.

(П.С. по отношение на конкретния пример – алеята край Хилтън и музея „Земята и хората“ – Първоначално беше направена една алея за велосипедистите. Превземането ѝ от пешеходци доведе до направата на втора; третата, предполагам, очаква повишаване в клас)

Какво дирите тук?

Явно, понеже се разболявам и сутринта времето беше отвратително, настроението ми беше по-навъсено от небето. И за това, на път за работа много се възмутих като минах покрай НАТФИЗ. Отпред две момченца – студентчета, се кикотеха и маниерничаха, когато една жена се приближи до тях и запита за някаква улица. Отговора, който получи:

- Ми не знаем. Ние сме тук от 6 години.

Добре де! Очевидно е, че бабата не е поискала местонахождението на улица в кв. Триъгълника, например. Обяснете ми, как е възможно някой да живее в едно населено място повече от година и да не е научил поне улиците в центъра?! Та това ти е дом вече! Как после да не се възмущавам от хора с претенции, от които всички са на гости и за малко…

Софийските потайности

Много неща крие София в пазвата си и никога не можеш да си сигурен на какво ще се натъкнеш докато си се разхождаш. Още по-силно това важи за късните часове на денонощието. Мяркат се всякакви типове и нощни пеперуди, причудливи призраци и сенки. И като нищо може да се натъкнете на…

Айфеловата кула!

Била в Париж ли?
Неее, не сте познали, срещнах я точно насред София  преди няколко вечери!
Леко се беше килнала, но я изправих и тя ми позира за няколко снимки. Не са правени откъм Трокадеро или Марсови полета, но какво пък – цяла Айфелова кула ми се явява, а аз да имам други претенции! Не можа да обясни как така е попаднала тук и я оставих да се оправя сама из тъмната София, за което сега малко съжалявам…май трябваше да се погрижа по-добре за нея. Ако е още тук и я мернете, моля да ми кажете