Пластични работи

Загубих се тия дни, признавам. Подхвана ме под ръка циганското лято и ме отнесе.
С него и Емил ходихме на гости на едни приятели. Пък те си имат детенце – една голяма малка сладурка. А  при такива симпатични създания не се ходи без подарък – взехме едно блокче и едни пастели и хоп на гостито. Мъничето се израдва много и започна да рисува, пък в замяна извади едни страхотни пластелини. А те – искрящи цветове, окото радват, меки и нецапащи ръцете. Сетих се като бях малка какъв беше пластелина, който ми купуваше майка ми – нищо общо с тая красота сега. Навремето, ако човек смесеше два цвята се получаваше невъобразимо ужасен нещо между кафяво и лилаво…

Както и да е де. Загледах се какво пише на тоя съвременен пластелин, от какво е направен, че не оставя лепкаво по ръцете. Зачитам и какво виждам?:
„ПЛАСТИЛИН“
ама написано така, „пластИлин“. Бре! От кога така се пише. Зарових в черепната кутия и не можах да се сетя друго освен, че пластелин открай време се пише с „е“ – пластЕлин. Сетих се и как преди време в едно телевизионно предаване един баща се беше оплакал, че второкласника му се върнал от училище с двойка по диктовка. „Представяте ли си, – вайкаше се той – тая госпожа е поправила „пластелин“ на „пластилин“ и е задраскала още куп вярни думи в диктовката на детето ми“. Искрено се възмутих тогава какви хора стават учители вече. Само дето надписа на тая кутия сега ме хвърли в оркестъра. Възможно ли е да греша и да съм забравила нещо елементарно, учено в училище?!

Прибрахме се вкъщи. От вратата погледнах какво може да ме убеди в правотата ми. Чакаше ме правописния и правоговорен речник за 2-3 клас, по който съм учила като малка. Сещате ли се за него? Отварям там и:

пластелин!
Права съм значи!!! Речника е от 1985та година. Хубави времена бяха и БАН разполагаше винаги с единно становище по такива въпроси, за това в речника няма дублетна форма „пластилин“. Доволна се успокоих, че не ми е изпила чавка мозъка. Отворих обаче и гугъла и се оказа, че се появяват много повече резултати на грешното според мен, отколкото правилното. В един форум даже се караха на една майка, че пишела думата с „е“.
Добре, рекох си, тогава ще отворя най-новия правописен речник, който имам – подарих преди време на Емил изданието на Хейзел от 2002 г. Изготвен от БАН, разбира се. Още след като го купих се разочаровах, защото в правописните правила в началото на речника изобилстваше от нововъведени изключения. Отварям сега и почвам да търся. И излиза:

А! Не може да бъде, трябва поне да са дублетни! Не! За мой ужас единственото правилно е с „и“!!!
След още ровене установих, че „пластилин“ се пише така на руски… и на съвременен български…Аз причина да минем към руски правопис не виждам. За това си мисля, че в БАН вече съвсем са я подкарали през просото в осъвременяването на езика. Не виждам никаква логика, защо едно нещо трябва да сменя правописа си, освен масовата неграмотност! Настръхвам като си помисля, че ако се следва тази логика, в следващото издание на речника по същата причина ще имаме „пИпИруда“ и „пИчелиш“ – просто защото всички така казват!
Освен това си мисля, че ще пострадат и „скулптор“ и „скулптура“ – защо едното да е с „о“, а другото с „у“, защо да се мъчим, а?

П.П. Лека им пръст на „Пластелинчетата“

„Експертиза“

Нищо политическо няма да последва в това кратко разсъждение. Само искам да отбележа, че почти всяка власт си има любим набор от неразбираеми за народа думи. Имаме си бенефициенти, реимбурсации, кохезии и още какво ли не в езика, въведени там, поради нежелание електората да разбере какво казва политика или поради неграмотност на експертите, пишещи словата му.

Като гледам, се очертава на ГЕРБ любимата дума да бъде „експертиза“. И на Бойко Борисов и на Цветан Цветанов само тя им е в устата! Този трябвало да има нужната експертиза, онзи да бил натрупал експертиза в областта на…

Сега, аз чужди езици съм учила, а претендирам и нашия език да поназнайвам. Та ми се струва, че:

- „експертиза“ на български се е наложила със смисъла на нещо, което е оценка/професионално заключение от специалист. А като народен човек, най-често се сещам за медицинската експертиза, ако някой е зле, или съдебна експертиза, в случай, че някой е сгазил лука.
- „expertise“ на английски по принцип ще рече професионално познание или умение в дадена област.

Та стигам до заключението, че някой, като пише и брише речи, не си отваря речника и преписва дочути думи сменяйки латиницата с кирилица. Само дето така изкарва ексепертите, на които ще се гласува доверие в следващите четири години, носители на съдебни и медицински експертизи, а не притежатели на професионални знания, умения и качества. Мда.

Четенето на път

Имам един въпрос, чийто отговор живо ме вълнува:

Пробвате ли се да четете в градския транспорт? И по-точно -

Пречи ли ви се да четете в него?

Аз, например, нямам много време за четене вкъщи и, за това го правя най-често на път за някъде. И тогава имам чувството, че хората като видят човек с книга и обезумяват! Или пък четящите се превръщат в магнити за олигофрени…

Когато отворя книга в рейса всякакви баби с торби, чичовци с бохчи, работници, влачещи тръби и темп подобни, започват да се блъскат в мен и всячески да ми пречат да прехвърля и една страница.

Веднъж ми се случи една двойка -  леля и чичо – да ме настъпват и бутат в полупразен трамвай две спирки. На третата им направих забележка да не се бутат, а крясъците, които получих в отговор бяха:

„Бе на тебеее градския транспорт да не ти е библиотека!”

Не проумявам какво е това озлобление, което се появява у хората, когато видят човек с книга в ръка. Ревност ли е, презрение ли е, що ли?

Може ли да избираш кого да дискриминираш?

Комай не остана блогър който да не разбра за бурята в чаша вода относно политическата коректност, расизма и дискриминацията. Тръгна се от много хубавото заключение на Антония, отговора на Размисли по въпроса, ре-контрата на Никодил и кратката добавка от Петя.

По същото това време аз си дочитах стария брой на The Economist (има го онлайн, но като ми попадне реалния обичам да си го чета със седмици и да ми шумка приятно в ръцете) и се спрях на една много интересна статия и конкретна случка от американско. И макар и не точно свързано с думите, с които обличаме нещата случката пак ме върна на размишления относно горния спор.

Става въпрос за едно много спорно дело, гледащо се в момента от върховния съд на САЩ – Ричи срещу ДиСтефано. Всичко започва през 2003 г. в Ню Хейвън, щата Кънектикът. Решила местната пожарна там да направи изпит за повишение, имало 15 нови места за капитани и лейтенанти.

В деня на изпита се явили 118 човека, като 27 от тях били негри. Попълнили си те тестовете и зачакали резултатите. За изготвянето на този тест градската управа била наела консултант, който да го направи така, че да бъде избегната възможността от дискриминационно обвинение от страна на неиздържалите го.

И какво се оказало след всички тези приготовления?! Сред издържалите теста нямало нито един черен, който да бил изкарал достатъчно точки, за да бъде разгледан наравно с другите и евентуално да бъде повишен. Консултанта посъветвал управата да одобри резултатите от теста и да повиши пожарникарите, издържали теста, независимо от цвета им, акó и да са бембени. Така де, то хубост на сила не става!

Но законите в демократична Америка са такива, че поставили градската управа пред интересната дилема:
- или да повишат 15 сред класиралите се (както посъветвал консултанта), но пък така да бъдат съдени от черните за дискриминация или
- да анулират изпита и да не повишат никой от изкаралите и така да бъдат съдени от изкаралите, пак за дискриминация…

И градската управа избрала – не повишила никой.

И кой кого съди сега?

Естествено неповишените, които също са доста интересна група: 18 човека, решили да поведат неравна битка –
бели, един латинос и един с дислексия (за тези, които случайно не знаят какво е – най-често срещаната е невъзможността да възприемаш писмен текст – виждаш буквите, но не можеш да ги събереш в дума, бъркане на една буква с друга и т.н.).
Последният – г-н Франк Ричи – се подготвял много сериозно за изпита, платил да му запишат лекциите на диктофон, за да може така да ги научи и какво ли още не. Не му стигнало това, а ми дори напуснал втората работа, която практикувал, само и само да се представи добре. В крайна сметка, с многото положен труд г-н Ричи се класирал 6-ти сред 77-те явили се за лейтенантския тест. И накрая…

Струва ми е напълно естествено да е ядосан.

Та групичката съди града начело с кмета за расова дискриминация.

Аз пък мисля да не философствам много.
Просто си се чудя що за общество е това и до къде я е докарало, щом се колебае и избира между това да дискриминира бели, латино-американци и дислектици накуп или черни. Дали след век няма да му се наложи на това общество да се извинява на първата група, както направи това в четвъртък, когато американският сенат се извини на „афро-американците” за робството.
За какво е нужно такова извинение и разните „политически коректни” думички когато за 50 години израстваш от сегрегация до избирането на черен президент! Защо си мисля, че наваксването на тая несправедливост започва да става за сметка на други хора. Струва ми се, че колкото повече се опитваш да регулираш със закони чисто човешки неща и да даваш предимство на едни пред други, уж за да няма сърдити, толкова повече ще ти се сърдят, ще те съдят и чисто и просто ще затъваш като пате в кълчища.

Добавка 30 юни 2009 г. – Вчера Върховният съд се е произнесъл по неочакван начин. Не мога да не призная, че съм доволна от развръзката!:
Обратно на развитието до момента и негативните резултати от обжалванията до момента, финалът е щастлив. Съдът е постановил с 5 срещу 4 гласа, че пожарникарите са станали жертва на обратна дискриминация и управата на Ню Хейвън не е имала достатъчно основания да отмени теста и да не повиши успелите! Повече четете в The Economist или където пожелаете из новините

Земята и овцата

Да, в деня на Земята аз ще ви разкажа за овцата.
Овцата (Ovis) е животно – чифтокопитно и тревопасно.
Домашната овца (Ovis aries) – е почти същата. За мен разликата е само в името и местожителството, но това е,  защото вече не гледам Нешънъл джиографик.
Предполагам, че тази, за която аз искам да ви кажа ще да е Ovis citizenius. Тя е като горните две, но не се задоволява само с пасането на трева.
Тя може и да тъпче тревата, като след себе си оставя трамбована почва, от която нищо вече не изниква. Речеш ли да ѝ направиш пътечка, за да не гази в кал, тя прави нещо, на пръв поглед , много неочаквано – излиза от хубавата алея, направена с плочки/асфалт/чакъл, и скача в петдесетте съседни сантиметра трева. С изключително рядко заблудени изключения тя не се връща в правата пътека.

Така вече няма само овча пътечка, но истинска алея и овчи пътечки от двете ѝ страни.
Още по-интересно става, когато се рече произведената алея да се разшири до размерите на отъпканите край нея пътечки. От това упражнение произхожда или една огромна пътека с отново отъпкани пътеки около нея или две официални пътеки с… да, познахте, новоотъпкани пътеки!

Тази овца вършее навсякъде из градското пространство и подозирам, че е заразна. Делата ѝ могат да се наблюдават с просто око във всички паркове и градинки (особено красиви примери има в Градската градинка, Докторската и градинката зад Художествената галерия), зелени островчета и пояси край пътищата, дворове и междублокови пространства.

А някой ми обясняваше, че хипопотамите били смотани, че сами унищожавали жизнената си среда!

От планетата не можем да се махнем. За да спасим нея и природата можем да започнем с опазването на зеленото в града, за да го ценим и извън него.

(П.С. по отношение на конкретния пример – алеята край Хилтън и музея „Земята и хората“ – Първоначално беше направена една алея за велосипедистите. Превземането ѝ от пешеходци доведе до направата на втора; третата, предполагам, очаква повишаване в клас)