Тъй като съм голяма забравана, днес пропуснах да си взема под мишка „Блок”-а и да ви върна отново в 1942 г.
Но, за да компенсирам, ще ви покажа как се е чувствало, точно по онова време детето, което неочаквано, точно когато било на възраст да чете „Блок”, станало цар. Откъсчето, което ще ви покажа е част от интервюто на г-н Сакскобургготски по повод на това как е разбрал, че баща му е умрял.
Как понякога разбираш за смъртта на баща си
Извадката е от бордното списание на Бългериаеър за месец ноември. Явно че едни страдат и изпадат в отчаяние, а други успяват да запазят самообладание дори в този тежък момент, така че да им направи впечатление, малката разлика между височеството и величието. За жалост или радост това състояние не е пожизнено!
Ако пък ви развесели мисленето на господина гласувайте на сайта на Свежо тук 🙂