За едната идея

Може да сте забелязали, че най-накрая си лепнах и аз един Криейтив Комънс лиценз. Мислех да го направя в момента, в който научих, че съществува подобно нещо и още преди да прочета историите на Нож и виличка и Еленко. Историите им са много интересни и поучителни, а Еленко (чийто блог чета отскоро) дори води дело срещу в. 24 часа.
Моята история, която ще разкажа е малко по-различна и недоказуема. И тя е причината да си сложа лиценза. Не защото съм скръндза и скруджарка, но и аз като всеки нормален човек имам някакво чувство за справедливост. Ето защо:

Към края на 2005-та бях доста изгладняла. Пролетта бях напуснала работата в една фондация, където уж щях да съм координатор на проекти, а всъщност за шест месеца ми взеха душата като секретарка и хамалка. След кратката творческа почивка се захванах да търся препитание, но тук работа, там работа, навсякъде се оказваше, че си имат човек, въпреки обявите.
Междувременно се записах и на френски - да си повишавам квалификацията един вид. И се запознах там с една жена много симпатична. Тя, бидейки наясно с търсенията ми, един ден, октомври 2005-та беше, ми каза, за някакъв конкурс. Имена няма да споменавам, но конкурса беше в една голяма, планетарна организация. Търсели си човек за връзки с обществеността, за един от проектите си. А проекта - бонбон, в социалната сфера и всичко, като за мен!

Изпратих им аз автобиографията и искрено мотивираното си писмо. Поканата за интервю не закъсня. Госпожата с демонична фамилия, с която общувах по мейл ме осведоми, че по телефон ще получа задачите си за подготовка. Така и стана. Едната от тях беше много интересна: предстоеше голям юбилей на организацията и аз, за да демонстрирам творчество - да дам няколко идеи за честване. Написах си домашните и зачаках деня на интервюто.

В уречения ден се явих в сградата на евентуалните ми бъдещи работодатели. Бяха извикали няколко човека и зачакахме. Когато дойде ред ме повикаха в стая с голяма маса и комисия - съставена от хората на организацията и представители на партньорите по проекта. Интервюто си беше като по книжка: каква съм, що съм, какво съм учила и работила, какво знам за организацията и работата връзки с обществеността.
Дойде ред да си кажа и домашното. По юбилейната задача аз имах две решения:

1. Филм с кадри от вчера и днес за дейността на организацията. Бях разкритикувана, че идеята е много скъпа. Е скъпа, ама и юбилея Ви е голям, казах.

2. Втората идея беше такава, че ми се струваше плоска и се чудех как не са я осъществили преди: Вие сте планетарна организация, имате си посланици, все известни личности. Боно или Пеле не могат да дойдат тук, но защо не направите някои българи посланици за страната? Дайте пимер - дадох първия пример, който изникна в съзнанието ми - млад и известен, преуспяващ в чужд отбор, български футболист. И тази ми идея беше посрещната със скептицизъм.
Интервюто свърши. Не ми се обадиха и не ме избраха за ПР на проекта.

Мина време и не се интересувах как е преминало честването на годишнината на организацията в България. Не си спомням какво точно стана, май обявиха по телевизията въвеждането на длъжността посланик за България…

Факта е, че след това се появи и рекламата и вече нямаше съмнение - организацията си беше направила първия посланик за България.

Същият футболист, който назовах там, между четирите стени в офиса им.

Няма как да опиша потреса си, последвалия го гняв и размахване на юмруци във въздуха, несрещащи нещо, което да бъде ударено.
Нямах и нямам нищо с което да докажа, че това е МОЯТА идея - Малко след интервюто изхвърлих бележките с нахвърляните си идеи. А и да не беше така, дори да си бях заверила при нотариус идеите и щуротии от този род, как да докажа, че идеята ми не е била замислена в организацията точно преди аз да се явя на интервюто и да им предложа нещо, което те вече са замислили?!

Въпреки че е вероятно идеите ни да са съвпаднали и въпреки невъзможността да докажа авторството на идеята си, у мен си остана гадното усещане, че са ме ограбили.

И наистина е гадно. Защото нямаше да имам нищо против да вземат идеята ми, стига да ми бяха казали. Все пак са уважавана организация, с прекрасни цели и идеали. Вместо това аз си мисля, как това интервю е имало две задачи: да си намерят ПР за проекта и съвсем не между другото са си събирали идеики за развитието си… Колко по нашенски…

А сега, всеки път като видя посланика и си викам:”Ей те това е благодарение на мен!” Току виж някой ден и нечий ПР съм станала.

За това тук слагам един лиценз: за да не подскачам като петле друг път; да знам какво съм споделила и как; и другите да могат да го споделят, което пък би билио чудесно, споделянето демек

ГАДОСТ И ЗАРАЗА

Тук трябваше да се кипри плода на днешния ми труд и списване.

Само че нещо се прецака, и след като натиснах запис и редактиране системата ме отсвири!

Аррррггхххххх!

Но утре ще се пробвам пак!

Площад Македония - какъвто е, за последно

 В неделния следобед минах през площад “Македония” и ми направи впечатление, че на трамвайната спирка на 5та, точно преди площада, са разкарали някои от павильончетата. Продължавайки видях, че и оранжевото фото е закрито, а след като вдигнах поглед към цялата сива сграда на ъгъла се убедих, в това което вече беше започнало да ме гризе -
Сградата беше опразнена,
прозорците зеят, магазините са изпразнени… Тази сграда на ъгъла никак не е забележителна от архитектурна гледна точка, но сърцето ми се сви.
Значи още една част от София предстои да си отиде.
От една страна наистина остарявам, явно, щом мърморя само и милея за стари неща, които принадлежат на миналото. Но по дяволите, няма ли да остане нещо в този град, което да не бъде съборено, пипнато и доизкусорено?!
Не знам какво ще има на мястото на старата къща, но току що написах в интернет “площад македония” и изникна това:
Не знам на вас как ви се струва. Като гледам, новата сграда изцяло ще доминира площада, тази на синдикатите ще й бъде като дрипавата сестра. То това е един проект от 2005 г., който може и изобщо да не е това, което ще се строи на площада, но най-вероятно каквото и да бъде, ще нещо подобно.
Уфффф просто не знам какво повече да кажа! Писна ми да гледам как града ми се превръща в някакъв архитектурен урод, който мога само да мразя! :’-(

Реалността? Баклава:Осама

Гледах рекламата на тая “Баклава”. Филма не съм.
Рекламното филмче показва брутални и порнографски кадри, самоцелно според мен (особено, ако тези неща липсват във филма).
Няма да давам оценка за “Баклава”, защото не съм го гледала.
Но пък снощи гледах един филм, за една действителност - много по-свирепа и жестока от нашата - Афганистан по време на талибанския режим. Филмът се казва “Осама” и е рекламиран като първия, създаден след отстраняване на талибаните от власт.
Трябва да кажа, че наистина ме впечатли, разтъси, потресе… което искате прилагателно сложете. Филм, в който нямаше нито един брутален кадър, въпреки че можеше да е наблъскан с колкото си иска сцени на насилие спрямо афганистанките, убийства и престъпления, които са действителността в държавата Афганистан. След края на филма се заинтересувах какво действително е ставало и става там с жените. Дори няколкото истории, които прочетох описват несъизмеримо по-ужасна от нашата действителност, изобразена в рекламното филмче на “Баклава”. Филм, в който думите на моллата:”измиваме го първо три пъти отляво, после три пъти от дясно”, имаха по-голям ефект от купища снимки на полови членове и актове. Катинара, който трябваше да си избере героинята беше хиляди пъти по-силно послание от всички кадри на изнасилвания, повръщания и друсания на чалга съпровод.
Не мога да разбера, как за 18 години не се намери някой, който да покаже реалността ни (която явно от всички режисьори на демокрацията се изчерпва с мутрите и проститутките) без да я принизява до животински натурализъм? А в изтерзан Афганистан (простете клишето) го правят от раз.

П.П. И защо този филм се казва баклава, а не баница? Защо на самия сайт е написан с някакво ударение на “а”, което да прави препратки само към ориеталистичната ни “действителност”? И защо страницата се казва Lost vulgaros (гръцката дума за българи). Ефффффффффтиния за сметка на Родината.

Дядо Мраз е жив! - Потвърждение!

Както ви казах преди няколко дни, добрият старец е жив и това беше потвърдено на двадесет и шестого декемврия. На новината попаднах във вестник Класа и след като се поразрових открих следното:
Руска верига за техника направила реклама, даже и втора, в които се твърди, че дядо Мраз не съществува. Това довело до острата реакция на хиляди родители, които се видяли в чудо какво да обяснят на децата си по този въпрос.
Цялата история стигнала до Федералната антимонополна служба и нейния експертен съвет по реклама, които разгледали случая и взели решение да препоръчат спирането на скандалната реклама, тъй като тя изкарва родителите лъжци в очите на децата им. Това води до формирането на едно изцяло негативно отношение на децата към техните майки и бащи, което попада под ударите на руския закон за реклама, забраняващ дискредитацията на родителите.
Съвета се изправил и пред огромния въпрос какво все пак да се обясни на децата, които получават подаръците си в Новогодишната нощ и следва ли да бъде ограбено тяхното детство. В крайна сметка рекламата се спряна и по един или друг начин дядо Мраз е бил защитен от цяла една държава в лицето на нейна служба. Накратко:
Спете спокойно деца! Утре вечер дядо Мраз ще дойде и подаръци ще има за всички от сърце, така че за Новата година тропнете вий хорце!