Силата на знанието и техническия напредък

“Кен лий” та “Кен лий” всеки това пее!
Пфуууу! Гледай какво чудо, чудо голямо!
А никой не е чувал… всъщност всички сте чували…
Хайде от начало!

Беше 1990-та, тъкмо бяха “случили” палежа на Партийния дом, “Града на истината” си беше вдигнал палатките, лятната ваканция беше свършила и пак тръгнахме на училище. А една песен се чуваше от всяко дворско кафене, надънена на купената от битака уредба - “Ламбада”!

Идея си нямах коя е групата, а езика не ми говореше нищо, нито на мен, нито на съучениците ми. Португалски ли, испански ли, някой предположи, че е “бразилски”. Един ден моята приятелка каза, че са й дали текста на песента. Отиваме след училище в тях - уж да пишем домашни, пък то да си препишем текста, че той е ценен и трябва да бъде върнат на собственика. Преписваме ние като монаси в средновековен манастир и внимаваме във всяка буква, че той португалския е език сложен и непонятен, току виж не препишем както трябва и отишъл коня в реката! Пишем, на португалски с кирилица:

“Шоооо ран ду сифой, кеюнджи а сони фешорааа
Шоооо ран ду сифой, кеюнджи а сони фешорааа

Шора куестара аулембрачи мамор
Ке юндижи нанонсоби куйда
Шоран дестара ау лембрачи ду мамор
Ке юндижи нанонсоби куйда

Аегор пасан паиста прасемпре унджипор…”

Нататък не си спомням, но тия няколко ги помня и до ден днешен! Текста беше разпръснат сред всички в училище, предаваше се от ръка на ръка като апокриф. Преди година на една сватба един приятел даже я пя със същите думи, които ви цитирах А истинския текст ли?:

“Chorando se foi quem um dia so me fez chorar
Chorando se foi quem um dia so me fez chorar

Chorando estara ao lembrar de um amor
Que um dia nao soube cuidar
Chorando estara ao lembrar de um amor
Que um dia nao soube cuidar

A recordacao vai estar com ele aonde for…”

Така става като не знае някой езика, пее си каквото си иска. Ако се беше случил “Кен лий” тогава - никой нямаше да се смее. Английския се знаеше колкото и португалския.
Навремето всички пеехме “Шоранду сифой” и никой не стана известен от това.
Никой нямаше и да разбере! Някъде из нас трябва да се въргаля една касета - с детските ми записи - май нямам и касетофон, на който да пусна хоровото изпълнение от един рожден ден на “Ламбада”. Колко е максималния брой хора, който щеше да я чуе тогава?!
Голямо нещо е знаието на езици ще знаете! А техниката и нета пък колко са големи…
Та в ония години “Кен лий” просто нямаше да се състои, струва ми се. Техниката ни води към прогрес, ама не си ли мултиплицираме регреса чрез тоя прогрес - е те това не ми е много ясно!

Език мой, на какво си ти подложен?!

Като отпочнах за работа да говоря, казах си:
“Нека ги питам какво мислят за следното изречение:

“Ако по време на изпита Ви потрябват допълнителни листи, помолете квестора.”

Нещо нередно? Все по-често срещам думата “листи” вместо “ЛИСТОВЕ”. И за това държа да го напиша и кажа, за да съм сигурна за себе си, че си го знам (а и се надявам мнозинството от вас също да са на мнението ми)
1. лист - листОВЕ - хартия оформена в правоъгълник, на която да се пише.
2. лист - лисТА - зеленки неща, които поникват на пролет по клоните на дърветата и опадат по време на листопада (не лиситипада”). Понякога се наричат листи - в поезията за благозвучие.
3. листа - лисТИ - списък с имена на хора, цени и подобни - кандидатски листи, ценовите листи на услугите в различни фирми.
Поне така седяха нещата последния път когато разтворих правописния речник, издаден през 2003 г. Предстои издаването на нов. Искрено се надявам невежествто да не е довело до замяната на листОВЕ с неграмотната форма листи, брррррр!
Иначе в конкретния случай потърсих колегата, който беше написал думата така и се оказа, че всички освен мен са убедени в правилността на “хартиен лист” -> “хартиени листи”, майка плаче!
Хайде стига съм хабила листовете!