Това да не ти е “Трамвай “Желание”

Можело ли да отворя! Я погледни какво пише тук и не ме занимавай повече:

Снимката е правена в автобус 60

Сутрешна дедукция или Шерлочка в метрото

Чакам метрото тази сутрин. Насреща ми се задава двойка - момиче и момче (но на около 30 години). Сутрин рано е, държат се под ръка. Тя е висока и с едър кокал, руса, той - с очила и черна коса, кепе някакво и изглежда по-интелигентен от нея. Тя дава вид като в бъдеще да стане мощна леля и майка орлица, а той - леко подтиснат от живота работач на бюро (абе в метрото е, но не е метросексуален).
Викам си: щом са толкова рано сутринта заедно, значи снощи са прекарали вечерта заедно, следователно са и гаджета. Не са женени, защто много любовно се гледат.
Но щом изкарват неделя вечер заедно и в понеделник отиват заедно на работа, следва че са гаджета от по-отдавна, защото тя (по-вероятния вариант) си има четка за зъби в тях и дрехи, и отива от неговия апартамент на работа…
В този момент младежа изпусна единия от билетите за метрото, които държеше. Билетчето фиуууу и право в краката на девойката. Съвсем логично щеше да бъде тя да клекне нежно и с усмивка да вземе билета и да го подаде на кавалера си. Наместо това, тя кокетно и нагло заби поглед в далечната далечина, давайки така време на младежа почти незабелязано от нея да я заобиколи от единия й до другия й край и да вдигне билета.
Пууууу, ууууу! Не е за него тая, след като след толкова време заедно още му кокетничи така елементарно! Утре като я помоли да му донесе чаша вода със сигурност тя ще му откаже, фръцлата му с фръцла!

Не (се) бъркай!

Вчера сутринта закъснявах за работа.
Хванах претъпкания трамвай в 9 ч. без 20 мин. След няколко спирки се поосвободи място и реших да си извадя книжката. Обичам да чета в градския транспорт, защото иначе така и не намирам време да чета, а и по този начин бягам от хората в трамвая които не винаги са толкова забавни.
Чета си аз, с едната ръка вися по павиански, защто дръжките не са предназначени за ниски като мен, и току поглеждам какви хора се качват от спирките. Видях, че и един колега се качи от съседната врата.
Вече почти беше дошло време за моята спирка, когато с периферното си зрение съзрях до мен ниска жена, облечена с пухенка. Тя някак си се притискаше в едно момиче, бута й се отзад и с едната ръка, я е прегърнала през кръста… и й бърка в джоба! Аз действах автоматично, ала “Чавдарчето труда обича, на помощ първо се притича”. Така де, не може да видиш как бъркат в джоба на някой и да не кажеш нищо!
- Хей! Какво правиш! - рязко бутнах ръката на жената с пухенката. Адреналина нахлу и се почувствах окрилена като една пауър-пъфф-гърл, готова да разпарчетосам злосторника.
- Спокойно, спокойно, държа се!
В този момент осъзнах, че това са майка и дъщеря и майката, която също като мен беше ниска, се опитвала да хване през кръста високата си дъщеря, която е успяла да стигне “корниза” горе. А в джоба бъркала, за да си захване по-добре ръката.
Ъъъъъъ, аааааа, бляк! Гадост и зараза!
За милисекунда всичката кръв се качи в засрамените ми бузи и пламнах като…и аз не знам като какво, защото от срам забравих ума и дума.
- Извинете! - Срам!
“Ама, че си тъпа! Егаси! И хората как ме гледат, като извънземно! Че и колегата и той май видя сценката. Лелелелелелееее!”
- Още веднъж, моля да ме извините! - жената кимна и се усмихна, дъщерята май нямаше много мозък, защто даваше вид като да не е била част от случката.
“Е добре де! Какво пък толкова ме е срам, като исках да предотвратя нещо лошо! Да извърша едно добро дело като Незнайко! Пък тооооо.”
Ей, че започнах деня! Той такъв кофти си и остана.
Е, другия път няма да прибързвам със заключенията и май ще обработвам по-дълго, зрително постъпилата, информация преди да обявявам някого за крадец!
…ама че тъпо се почувстваааааах!