Газим България

След дълга вътрешна борба дали и колко да се автоцензурирам и настояването на човекът до мен да не спестявам нищо, ето ви следната истинска история:

В Америка казват, че има само две сигурни неща, от които не можеш да избягаш – смъртта и данъчните. В България, за мен, това твърдение доби много странно изменение. Историята, която ще ви разкажа се случи в петък, 13 декември, малко след 3 ч. следобяд. Чудих се дали да я споделя с вас. Защото ме е страх! Не съм предполагала, че ще го кажа, но ме е страх. Да не ми почукат ДАНСъчните на вратата.

Съпругът ми все ми казва (с оглед на обективните обстоятелства), че някой ден, както я карам – да правя забележка на шофьорите, които не спазват правилника за движение – ще си изям боя. Но не очаквах, че действителността е толкова страшна, грозна и би ми се представила с двойната си гуша.

Вървях в петък, тринадесети, по бул. Христо Ботев. И понеже, нашите улици, поддържани с нашите данъци не позволяват да стигна до този булевард с детска количка, носех бебето си вързано до мен, в слинг. Трябваше да пресека булеварда и, като примерен гражданин, отговорен и за живота на детето си, тези неща ги върша само на пешеходна пътека.

Пресичах, колите спряха, за да мина. И точно, когато пътеката трябваше да свърши в тротоара, на пътя ми се изпречи спрял върху нея огромен черен джип. Беше толкова дълъг, че заемаше цялата широчина на пешеходната. Трябваше или да заобиколя отзад, или отпред.

Избрах да го направя отпред. Но, като винаги реших да вербализирам възмущението си спрямо водача в спрялото МПС. Чукнах на стъклото и в този момент от вътре срещнах поглед на неприятна изненаданост, гарнирана с досада.

-          Спрял сте на ПЕШЕХОДНА ПЪТЕКА! Това е пешеходна пътека! – в този момент се загледах в шофьора – очила със златисти тънки рамки, двойна гуша и волева брадичка с дупка по средата, като на супермен. Не ми бе нужно много време, за да се сетя, че тая физиономия аз я знам – господин екс.-шефът на данъчните инспектори, господин настоящият депутат от ГЕРБ Красимир Стефанов. Истински супермен, който  с депутатството вече се е приземил на джип.

Отговорът от вътре беше нещо от сорта на „Я се разкарай ма!” или поне езикът на тялото това говореше, защото отвън няма как да се чуе какво се говори в огромната машина.

-         Ама как ще спираш на пешеходната пътека, какъв си ти! – за разлика от всеки друг път, когато влизам в пререкание с някой, спрял неправилно, този път странно не вдигнах кръвно. Изумена бях от отношението на човека вътре, на който аз и вие плащаме заплатата, който е избраник на народа, за да му слугува. Поведението му беше като на същество, което изобщо не иска, не може и няма как да проумее каква е болката на човек, като мен. „Гледай си работата”, „Разкарай ми се” и каквото и да е казвал отвътре лъхаше на досада и възмутеност, че някаква от улицата мърла му държи сметка.

Все пак трябваше да си продължа по пътя. Както казах бях решила да мина пред изпречилото ми се превозно средство.

Моментът, в който правех крачка пред джипа, господин депутатът отпусна съединителя и колата мръдна напред и аха да ни подпре – мен, гражданинът, избирателят, жената, майката и бебето което носех.

За съществото зад волана аз и детето ми бяхме нещо към което той си позволи да придвижи колата си, за да ме сплаши, за да покаже силата и превъзходството си. Дали би ни сгазил?

- Ти луд ли си?! Ти не виждаш ли, че пресичам! – лелката на мястото до шофьора ме гледаше с отвращението, с което би гледа лайно, залепнало по ботуша й.

На въпросите от познати, защо не съм извадила телефона, за да снимам героя от случката, номера на колата му и местоположението, какво отговорих? В онзи момент изобщо не се сетих за никакъв телефон, никакво снимане. Аз бях микроб, който трябваше да се оттегли, за да се спаси или снимката щеше да е последното нещо в живота му…а, да, и този на детето му. В онзи момент, аз за първи път се сблъсках с някой, който можеше и да ме бутне с колата си. Защото той е „господин депутатът”. Всички знаем – година-две условно, максимум, колко му е!

В този ден разбрах, че някой би ме сгазил, за това, че му казвам, че нарушава закона. Този някой е господин депутатът, народен представител. Той даже би сгазил дете, би сгазили бъдещето на тая държава. Грешка, пардон. Даже две грешки!

„Тая държава”?!

Не, няма тук държава. Държавата е мъртва и с трупа й се хранят господа депутатите. Не е държава нещото, в което данъчен става депутат от партия, която довчера уж е проверявал. Не е държава тази, в която „господин депутът” има пари за кола с капацитет да гази хора. Все пак със скромната си заплата от две хиляди на месец (както каза колегата му Атанасова същият този петък, по повод екскурзиите на друг депутат) и с довчерашната си заплата на данъчен… Но предполагам, той такава кола ще отрече да има. Има я някоя негова далечна, пето до десето коляно стринка. Той, господин екс.-данъчния, тия номера ги знае.

„Бъдеще”?!

Не, моето дете в тая държава няма бъдеще. Ще се погрижа за това дете бъдещето да не е тук, където слугата на народа може да си позволи дори само да си помисли да сгази гражданин. Бъдещето на това дете трябва да е другаде.

Бъдещето на всяко едно дете в тая държава трябва да е другаде. Там където за постъпка, като тази си, „господин депутатът” би си направил сепуко, би подал #оставка, би бил съден за заплаха за саморазправа.

Но какво ви занимавам, чудо голямо. Оцелях, ей! Оцеляхме!

Супершоу „Газим България” продължава и утре, на Вашата улица и във Вашия град!

About these ads

52 responses to “Газим България

  1. Не знам какво да кажа направо… без думи съм!
    Освен… затова се борим толкова време, нали? За морал в политиката, за #оставка и за промяна. Дето са депутатите от БСП, ДПС и АТАКА (нагли до безобразие!) там са и тия от ГЕРБ (също толкова нагли)…

    Тъжна картинка… Много ти съчувствам, и на твое място щях да съм вероятно ядосан, тъжен, и …щях да съжалявам, че нямам базука, вероятно… ;)

    Тия всичките ни мачкат и газят, всеки ден, позовавайки се на „имунитета“ си, „волята на народа“ („народът ме избра, ще правя сега каквото си искам!“), и това, че са просто нагли…

    И на мен ми се случва да мисля за емиграция. Напоследък, все по-сериозно…

  2. Ами аз (естествено) не съм изненадана. Поздравления за достойната постъпка да го споделиш!

  3. О, да – и да добавя. Ти наистина си смела, да споделиш в блога! Не всеки би посмял. Все пак, мафията е на власт… има защо да се страхуваме… :(

  4. Жалко,много жалко!!!

  5. Единственият начин за мен е дадем гласнот на този случай! Аз също често се сблъсквам с такива „граждани“-шофьори и също им правя забележки, под заплахата, че ще си изям боя някой път… Но въпросният случай с господин Красимир Стефанов от ГЕРБ мисля трябва да се разчуе! За да няма самозабравили се депутатти… Пък знае ли човек, някой от тях може да се сети, че има нещо такова като морал!!!!!!!!

  6. Не са само ГЕРБ, белия автобус стратегически беше заложен на площада пред НС, за да гази, защото народните представители можеха да се изнижат и без луксозните си возила, така както направиха много пъти след случката със споменатия автобус. Пламен Орешарски също побутна тук-там някой по пътя си. А КАТАСТРОФИТЕ С КОРТЕЖА НА ПРЕЗИДЕНТА ПЪРВАНОВ, КАТАСТРОФИТЕ С КОЛИ НА ВИСШИ СЛУЖИТЕЛИ ОТ МВР, НА МИНИСТРИ….Красимир Стефанов е поредният простак полислил се „БОГ“. Понеже не искам тази случка да се яхне от идиота Гейко, затова дадох горните примери. За богоизбрани се считат даже чистачките в министерствата и може да нагрубят или оскърбят редовия гражданин без повод, до там сме я докарали.

  7. Хора, разберете няма партии, няма идеали. Това са само паравани, зад които се крият тези жалки твари. Проказата на „кокала“ в България отдавна е прерастнала в епидемия и за жалост ляк за нея още не е открит. Спасението е като при пожар… Както на времето до 9 коляно близки на Активни Борци против Фашизма и Капитализма (АБПФК) се възползваха от привилегиите им така и до днес. Нищо не се е променило. Само гнилото е станало по-гнило. Избягах веднъж и след 17 години се върнах в името на децата си и в името на онова, за което с гордо чело казвам: I am Bulgarian. Сгреших. Опитвам се да поправя грешката и помогна на всички които търсят истината и правото на по-добър живот. Тук истина няма. Остана само измама.

  8. След като напуснахме България, за да дадем по-добър шанс на детето си, далеч от чалга, улични кучета, безнаказаност и депутати като този господин, много често се улавям в някаква носталгия. Два пъти преди това съм се връщала, но този път не намирам смисъл да се поддавам на измамната надежда, че в България има шанс да отглеждаш деца и да им обещаеш достойно бъдеще. Казвам го не без доза тъга.

  9. Дай му на селяндура власт и му гледай сеира.

  10. Да, не искам тази случка да има партиен отенък. Това беше и една от причините да се чудя, да пиша ли името на конкретния депутат или не. Наред с всички други съображения (@Michel добре знае)

    Лошото е, че се съмнявам, че мнозинството от тях, от която и да е партия, биха направили нещо по-различно в случая. Коментарите тук затвържават усещането ми, че не само аз съм на това мнение.

    Лошо е, че винаги съм си мислела, че това може да стане, ако зад волана е „мутра“. Когато зад волана е „депутат“…ами разбираш, вече от личен опит, че между някои неща има знак за равенство.

    Таня, всъщност мисля, че скоро няма да е останало нищо, за да ти е тъжно.

  11. Не ме учудва! По проста причина: партийно-политическата работа е бизнес, като всяка друга работа за осигуряване на доход. И като всяка работа, длъжност, си има „служебна“ характеристика. Кандидатите за такава професия наясно ли са? Безспорно! За какъв нов морал тогава говорите?
    Достатъчно е да ви попитам: колко от вас, безспорно наясно с морала, са готови да кандидатстват за политико-партийна кариера? Силно се съмнявам, че някой ще се пожертва. А и да опита резултатът е предопределен…
    В едно сте прави: трябва да се дава гласност. Не за някакъв резултат по конкретен случай, а за създаване на атмосфера на известен страх у „онези“. Нали интернет бил сила?! Те да имат едно на ум!
    Защото от тази история най-потискащото е:
    „След дълга вътрешна борба дали и колко да се автоцензурирам“
    „Чудих се дали да я споделя с вас. Защото ме е страх!“
    „Ти наистина си смела, да споделиш в блога! Не всеки би посмял.“
    „…има защо да се страхуваме“
    …………..

  12. Най-лошото е че така се държат не само хората от т.нар. „елит“, а всеки сульопулев взима пример от „елита“ и в подобна ситуация се държи така (хайде не всеки, но повечето). Нали сме „държава“ на „тарикати“.
    Но има и положителни примери – все по-често виждам празни местата за паркиране на инвалиди, все по-често шофьори спират на пешеходни пътеки…

  13. Няма да бягаме никъде. Ще се борим. Те точно това искат да ни изгонят всички и да ми оставим БЪЛГАРИЯ да я продадат до край.

  14. Въпрос: Идват едни младежи и ти обясняват,че им дължиш 100 хил.лв.Но ти си ербап и питаш имат ли документи за това задължение.Те с небрежна елегантност ти казват,че нямат,но „навъпреки “ това им дължиш тази сума.След това се оттеглят с достойнство.Гледаш да забравиш ,но след известно време някой те пита любезно как са децата ти(родителите или др.) е т.н. …..Та на въпроса: Знаете ли място където това може да се случи и застрашения да е напълно,ама напълно наясно,че няма кой да го защити.Най-малко полицията или държавата като такава.И допълнителния въпрос:Като какъв трябва да съм,за да съм оптимист пр това положение?

  15. Тая държава няма бъдеще, точно щото всеки си мисли че бъдещето на детето му „в тая държава няма бъдеще“. Смяната на манталитета на един народ е бавен и тежък процес. Искат се 3-4 поколения. Левски и Ботев ако мислиха като вас щяхме да сме си още под турско.

  16. Boby, ние СМЕ си още под робство… Даже не съм сигурен дори дали под турско не ни е било по-добре. Прочети текста отгоре отоново. Огледай се после хубаво. За това е престъпление срещу здравия разум да остави човек децата си да израстнат в тази държава.

  17. Ами какво да кажа,последния напуснал летище София да изгаси осветлението,имаше такъв пост във фейсбук.Хора изнасяйте се!Оставете ги да си живеят сами,да се ширят на 111000 кв.км,белким им стигне,да си паркират където си искат,да си правят заменките както си искат,да си живеят както си искат.На мен лично България изобщо не ми липсва .И всеки ден си казвам- добре ,че съм се изнесла,не страдам от излишен патриотизъм.Някой може и да ме заклейми за това,но животът,моя и на децата ми е един и повярвайте ми е много по ценен.Нямам нито нерви ,нито излишно време,животът е много кратък и само един.Бъдете здрави.Поздравявам младата дама за смелостта и.

  18. Не можахте ли да разберете,че единственото желание на Тези,е да ни изгонят от Родината ни (България)!!!!

  19. Единственото желание на „ТЕЗИ“ , го разбрах , но не разбрах какво се прави вече 24 години в тази държава от онези дето са разбрали желанието на „ТЕЗИ“…… „ПРАВИ СЕ ЕДНО ГОЛЯМО НИЩО“ …:(

  20. аз като случайно попаднал тук … започнах да чета … история случила се на „бул. Христо Ботев“ …. в града в който живея също има голям и важен бул.Христо Ботев … първо предположих че за него става въпрос …. после продължих да чета и разбрах че по този булевард с детска количка трудно се минава и се усъмних … явно не е нашия Христо Ботев ……
    не знам
    все си мисля че всеки блогър би трябвало да предполага че няма само приятелите му да го следят
    от друга страна е дразнещата практика на медиите и изобщо на жителите на нашата столица да си мислят че живота в България съществува само в София и такива пояснения като град в който се развива действието е ненужно да се хабят да правят
    ясно че като кажеш Христо Ботев става дума за София ….
    едва ли някой извън София би могъл да го напише изобщо това …..

    да
    това е просто препоръка
    все още не знам за кой град става въпрос
    така и не дочетох историята

  21. Иван Радунчев

    Хммм, добро списване. Но поредната сълзливо-гневна история, в стил „Tuka e mnogo zle. 6te vzema da emigriram“. Не че оправдавам депутата или какъвто е там още. Но се учудвам на проявената наивност, съчетана с копнеж по утопията неречена „цивилизована държава“. Такова нещо няма! За разлика от това простаци има навсякъде! Дори и в Америка ;), дори и в Англия, дори (можете ли да си представите…) и в Германия, Испания, Франция, Белгия, Австрия…
    Не мога да разбера как от 10 (примерно) спрели коли ПРЕД пешеходната пътека, авторката не взе да напише за доброто отношение на хората в тях. За сметка на това – много гняв, много възмущение, много чернилка колко зле било в България. Заради една кола. На фона на 10.

  22. Детелина Синчец Владимирова

    Инстинктът за самосъхранение у човека е мого силен, чувството за справедливост -също. Доброто прегивяване все ни се струва, че трае кратко и бързо отлита, а лошото тежи и трудно си отива. В България кото че трупаме доста лоши преживявания. Животът се обезцени, а това боли. Ще разкажа една случка. Случи се някъде 1997 или 1998година, не помня точно. Сутринта след нощна смяна пресичах бул. България точно на подлеза една спирка преди ул. Димитър Несторов. Като се пресече алеята, там е Болница ( или Институт) по белодробни болести. Излизам от подлеза и виждам млад човек може би към четиредесет години да лежи на тревата на три метра от спирката. На спирката сояха интелигентни, хубаво облечени хора и чакаха своите автобуси. Никой не отиваше да помогне на този мъж все едно че не съществуваше. Аз веднага тръгнах към него.Попитах го какво му е, а той каза, че е взел валидол, но не му помага. Казах, че отивам за лекар и хукнах да тичам към болницата. Щом видях санитарка, попитах къде има лекарски кабинет, защото един млад мъж леги до спирката. Тя ми показа вратата и аз нахлух вътре. Набързо казах, че леги болен мъж до спирката. Тя взе слушалката си итръгна, а след нас тръгна и санитарката с инвалидна количка. Стигнахме и една млада жена разговаряше с мъжа. Лекарката премери кръвното му и се оказа, че е събрал горната и долната граница много близо. Това обективно е много тежко състояние за болния. Щом мъжът се опита да се надигне, за да седне в количката, лицето му стана бяло на платно и той отново легна. Санитарката забърза обратно, за да докара носилка. След това мъже помогнаха да го сложат на носилката. Закараха го в белодробната болница и там са му помогнали, макар че това не беше пряка тяхна отговорност. Още нося топли чувства за тази лекарка и санитарка, а се поболях, че БЪЛГАРИТЕ на спирката бяха това, което видях с очите си. Не се трогнаха от страданието на мъж, лежащ на три метра зад тях.

  23. Първо, похвално е, че пишеш за случката. Но аз мисля, че не трябваше да споменаваш, че този индивид е депутат. Много се политизира така разказа. По-малък ли щеше да е греха му, ако беше лекар или адвокат. Дори и мутра да беше, дори да беше престъпник, лежал в затвора за умишлено блъскане на пешеходец с кола, нищо не може да омаловажи това престъпление, което е извършил този. Не бива да приемаме такова поведение, да го “оправдаваме“, да смятаме, че защото е господин-някой или господин-никой е повече или по-малко виновен.
    Разбирам шока, който си преживяла. Аз сигурно щях да си глътна езика, да ми се подкосят краката, да ми падне пердето и да му строша прозореца (която щеше да ме принизи на неговото ниво). Най-добре би било да извикаш полиция, но го казвам от позицията на удобно седяща зад компютъра си и пиеща кафе.
    Огледай се следващия път като минаваш от там. Има ли камери около пешеходната пътека. Ако има, подай оплакване в полицията, пиши до Народното събрание, до Премиера, до Президента…
    Единствената ми утеха е, че всичко в живота се връща. Ще се върне и на този ненормалник.
    И вярно е, че ненормалници има навсякъде, но наистина в БГ наглостта и посредствеността са приемани като нещо нормално, а престъпленията си остават ненаказуеми… Жалко наистина за децата ни, жалко и за нас самите.

  24. Този „човек“ – сигурен съм, наистина е бил способен да те сгази! И още нещо – в съвсем друга посока. Чета много хора, които споделят подобни случки и след това убедено твърдят, че децата им няма да живеят в България. Само че това, дали ще отрекат България като своя родина, е нещо, което самите им деца трябва да решат. Въпросът е многопластов. Познавам мнозина изселници от България, чиито деца са родени в чужбина или отрасли там, и тези деца компенсаторно изпитват носталгия към България и идват да живеят в България… Щеше ми се да споделя това съображение с вас… ВЕСЕЛА КОЛЕДА!!!

  25. Поздравления за публикуването на информацията и по принцип за стремежа да накарате такива като този господин да спазват правилата!!! Аз се стремя да правя същото, макар и не винаги.
    Само Ви моля – каквото и да става, не напускайте с детето си България!! България ще се оправи едва когато качествените хора като Вас надделеят над останалите като този „господин“ и стоят ТУК и СЕГА и защитават позициите си, и убеждават и пасивните да постъпват като тях!
    С Вашата постъпка само ми давате още повече смелост да проявявам по-често инициативност, за да наруша поне за мъничко високомерното спокойствие на такива „хора“ като този.

  26. Pingback: Газим България | Random

  27. В Америка и друго казват: Държавата това сме ние. Всеки от нас е едакво отговорен за общият просперитет под върховенството на законът.
    Кой ги избира тези депутати? Сами ли се избират. Избирате ги вие, които гласувате и вие които не гласувате.
    Промяната в БГ започва от теб. Бъди пример за другите да те следват.

  28. Златин Тодоров

    Стига сме били културни, стига сме били цивилозвани..този парламент с цялата тази паплач вътре трябва да изгори до последния чиновник – живи !!!! Стига сме търсели сред нас „провокатори“! Слепи ли сме, да виждаме как едни прасета ни серът на главите, а ние ги молим да си тръгнат!!! КОлкото стотин, хиляди сме, толкова полицаи няма пред тази пропита с пари сграда…избутваме полицайчетата, влизаме вътре, мачкаме, палим и тръгваме… Българите, колкото и да сме прости, имаме една много точна поговорка – Мъжко дупе 1 път се е*бе..нашето вече е ганг банг, съграждани!!! Съжалявам, че съм толкова простоват в изказа си, но истината е проста!!! Да уточня – БЕЗПАРТИЕН съм!!

  29. А какво става с всички не-дебилни хора в България, които са умни, възпитани и добри? Заради тях не може да останеш, но заради един дебил с аспирации да е мутра ще емигрираш?

    Защо само в България има поговорка „по-умният отстъпва“? Та тази „поговорка“ е унищожаваща!

  30. Да чукнеш на стъклото на черен джип в България (и изобщо където и да е) и да очакваш, че оттам ще ти се покаже сконфузен джентълмен, който веднага ще ти се извини за неудобството; да си изненадан, че депутат е родена от ДС мутра… Това е, меко казано, наивно. Това е „виж-ма-ква-съм-жертва-имам-нужда-от-твойто-съжаление“. Какво е като героична родителка да се пъчиш с детето си в първите редове на сополивата си история, в която откровено споделяш как умишлено си го поставила в риск?!

  31. Поведението на авторката спрямо „шофьорите“ ми е много познато. Аз карам колело из София и никак не си сдържам „хвалбите“. Истински побеснях като прочетох материала….Усещам и едно безсилие, тъга….

  32. Госпожо на тия двамата дирекно вадите пищова и им пръскате тъпите тикви

  33. Проблемът изобщо не е кой седи зад волана, а че средностатистическият шофьор в БГ (че дори и по-скоро почти 90%) би реагирал дори много по-лошо от това. И сме били свидетели на такива случки. Чувството за безнаказаност е поголовно и потопява всичко дето се е хванало да покълне на тази земя

  34. …скоро ставам на 50…и много искам да имам внуци….но нямам…..не виждам дали и ще имам….защото “ прегазиха „тази хубава страна , сгазиха хората и духа им, сгазиха и продадоха бъдещете ни, на децата ни и на внуците ни, като смачкана консервна кутия за вторични суровини….парите отидоха в „боклуците“….и бъдещето ни е в тях….докато мълчим и търпим….

  35. Според мен шофьорът ви е послушал и е започнал бавно да мести колата си напред, а не да ви гази.

  36. Сега, нали, трябва да се объркам до кой Радунчев пиша. До кой Радунчев? Единият познавам, симпатичен човек. Та, до трола! Иване бре, и ний сме одили по света, ама чак таквиз простаци не сме видели. Или, може би имаш предвид, че тинейджърите в Ротердам се държат като господари на свтета, то тва е хормон – не е от депуДетството. На нашите депутати от де им иди хормонят, идея си нямам. А за списването – иронията ти е плоска :)

  37. За за се оправят нещата първата крачка е мажоритарна система на гласуване. А още по добре ще е, ако наистина хората от народа предлагат кои искат, а не сами да се предлагат разни вълци захапали вече кокала и решили да довършат и останалото малко.

  38. Весела Банова

    Това е нашето всекидневие, на това сме подложени и го търпим като овце или си фантазираме и се самозаблуждаваме, и се правим, че уж не е така. Написаното трябва да се преведе на няколко чужди езика, които се четат от хората по света и да се разпространява. Щом нищо друго не можем да направим заедно и по отделно, поне нека да се знае за какво става дума тук, където мнозина от нас все още живеят. Не искам единствената мисъл, която ни завладява да бъде как да махнем децата си от България.

  39. Дамата да подаде оплакване в полицията. Това, че са на някаква си позиция в държавата, не означава че не можем да се оплакваме от тях. А дали ще има ефект, е друга тема. Поне като се оплачеш, са длъжни да предприемат нещо, защото иначе можеш да ги съдиш. Ако няма никакъв ефект – да отиде в медиите. Защото ако в нормалните държави има справедливост, това се дължи и на факта, че хората там са я извоювали с твърдата си гражданска позиция.

  40. Te затова ликвидираха армията,ликвидираха ДС,но не политическата, доносническа такава,а тази,която действително работеше за проспе ритета на България.Затова се чувстват безнаказани,защото както пее,леейки обилна пот В.Маринов тяхната полиция ги пази.

  41. До предпоследния анонимен – лесно е да се каже „подайте оплакване“; много лесно е и да се направи, макар и малко да го правят; Аз съм подавала оплакване – http://pippilotamentolka.wordpress.com/2012/12/20/officers-can-pay-too/ срещу неправилно паркирал полицай. Сами можете да прочетете какво се случи – едно нищо. Това за обикновен полицай… сами помислете, какво би му се случило на този депутат, ако подам оплакване.
    Госпожо Банова, благодаря за коментара Ви, както и на всички други. Моите бележки до тук са, че каквото и да правим нямаме критична маса, която да би могла да промени нещо. Просто нямаме. Каузата ни е загубена. Животът на децата ни още не е.

  42. Поздравления за смелостта. Разказ за една от многото причини, поради които напуснах наскоро България. Тъй като самият аз много съм се ядосвал на „хора“, спрели на пешеходни пътеки и подходът ми е близък, съм имал много подобни проблеми през годините. Често съм бил на косъм да си изям боя. Защото просто искам ред и законност – нещо, с което с България сме напълно несъвместими.

    Обществото в малката ни злощастна родина не е стигнало до ниво, което да отговаря на елементарни изисквания за нормална среда на живот. Истината е, че това няма да се промени в рамките на оставащия ни живот. Лично за мен всеки, който иска да направи семейство и деца, които да водят нормален живот, е длъжен да търси щастието си извън България.

    Много хора си заравят главата в пясъка и започват – имаме страхотна природа, климат, родители, приятели, не знам какво си. Това ли са извиненията човек да остане, при положение, че нямаме абсолютно нищо друго? Аз съм млад човек, искам да се развивам, искам да градя и искам хората около мен да са качествени, устремени напред, позитивни, умни! В България това просто-не-се-случва. Вярно, от малко време съм в чужбина, но тук поне привидно всичко е подредено, спокойно, средата е градивна, няма ядене на ближния, няма я цялата тази тягостност, сивота и безнаказаност, в която тъне България.

    Всеки ден срещам усмихнати, позитивни хора, със страхотни планове за бъдещето и най-важното – които живят пълноценно настоящето си. Без абсурдите в България, без негативизма, без цялата тази отблъскваща атмосфера, която е навсякъде около теб.

    Не, не приемам „тази“ действителност в родината и не мога да си позволя да загубя останалата част от живота си там. Нека всеки прецени за себе си може и иска ли да търпи или е по-добре да направи нещо за своето бъдеще и това на децата си.

  43. Трябваше наистина да го снимаш този плужек!

  44. Аз съм бивш служител на НАП, т. е. „държавен служител“, назначен практически, поне формално, от това… същество, нищо… или и аз не знам как да го нарека… Хора, представяте ли си какво правят тези „власт имащи“ с подчинените си!!! С тези „плужаци-служители“, които считат за лични слуги… Трябва най-накрая да се разбере, че нещото (или пак „нищото“) наречено държава и нейните институции се управляват от подобни хора, чиято единстена „задача“ да смачкат… напърво място и почти буквално… своите колеги-слуги, на които не плащат дори и половин стотинка… Заплатите на личните им слуги (за разлика от подлежащите на безусловно, в противоречие на закона, изпълнение заповеди) са от държавния бюджет…

  45. „…каквото и да правим нямаме критична маса, която да би могла да промени нещо.“ Благодаря Пипилота – единственият коментар, който описва реалността ни, другото е просто информация, която си я знаем. И си я лаем. Ламята е с милион глави и тежи, защото си я храним ние, щото сме тъпи и въпреки, че я овикваме. И така е по целия свят. Ама навън ни се вижда добре, защото се надяваме да сме онези – Критичната маса, на която са опаковали хомота с кадифе, та да не прижулва и да не мрънка, щото може да се превърне в критична маса. И да промени….всичко. Останалото е мечтание.

  46. Избрахме да отгледаме 3-те си деца извън България. Не финансова нужда ни подгони. Морал, ценности, честност, почтеност, взаимопомощ, скромност – няма ги вече. Децата ни трябваше да озвереят, за да оцелеят в България. Силите ни да въздействаме и променяме, вярата ни в доброто, опитите да се правим, че не ни засяга, се изчерпаха.
    Живеем сега. Децата си отглеждаме и възпитаваме сега. Щастлива съм, че можем сами да изберем къде да направим това. Избрахме да не е в България.

  47. Кака Дора

    „Не, моето дете в тая държава няма бъдеще.“
    това отдавна го разбрахме, и отдавна децата ни са деца на друга държава, а на 3тото родено тук даже и не извадих бг гражданство…

  48. Do tozi moment ot 12 pravitelstva,upravliavali Balgaria,v 8 e u4astvala BSP/bez slugebnite /.Tova e otgovora na vsi4kite vi vaprosi priiateli!!!Vsi4ki tezi debeloserzi sa otgledani ot tazi partia.Te im razdadadoha kufarite s dolarite/saotvetno i te gi izbivat/,te gi vkarvat v parlamenta,za da im slugat kakto triabva.naistina triabva da se izbiiat do posledno koliano,za da moge da zapo4ne pone malko Balgaria da se opravia!Zatova sme na tova pologenie i 6te badem o6te neznaino kolko godini taka!!!!!

  49. Анонимен

    ТОЧНО ПРЕДИ ДА ПРОЧЕТА БЛОГА ВИ,ПРОЧЕТОХ ТОВА…. http://www.beu.bg/%D0%B8%D0%B7%D0%BF%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%B4%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD-%D1%81%D0%B2%D1%80%D1%8A%D1%85%D1%87%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BA-news6424.html
    … И МИ СТАНА ТОЛКОВА ТОЛКОВА ТЪЖНО…..ТОЛКОВА СЪМ ПРОТИВ ДА НАПУСНЕМ БЪЛГАРИЯ,НО С ВСЕКИ ДЕН УСЕЩАМ КОЛКО МАЛКО НЕЩА МЕ МОТИВИРАТ ДА ОСТАНЕМ….

  50. „Не, моето дете в тая държава няма бъдеще. Ще се погрижа за това дете бъдещето да не е тук, където слугата на народа може да си позволи дори само да си помисли да сгази гражданин. Бъдещето на това дете трябва да е другаде.“
    Това е оправдание,а не изход!То пък защото в чужбина водачите на коли спират на пешеходната пътека,слизат от колата и ви се покланят с жест да минете по пътеката.Където и да съм бил по Европата,навсякъде летят с бясна скорост,а в Барселона,за да се спасят от безотговорното поведение на водачите,на всяка пешеходна пътека има светофар.Ще похваля всеки,който сподели какво е направил за промяна в положителна посока,а не този,който като види зор,веднага е готов да хукне с децата си на Запад,където го чака живот в задния двор.

  51. Състоянието на народа в държавата значително ще се подобри, когато всеки спазва общочовешки норми, правила, морал, да слуша гласа са съвестта си. Без значение на позиция в обществото. В държавите, които много хора харесват и дават за пример строго спазват закона без значение дали е милионер или клошар и плащат за своите грешки дали ще е с глоба или обществен труд. Мисля, че част от причините в голяма степен са невъзпитани от детството хора по времето на тоталитаризма, някои идващи от малки градове със „неузрели“ ценности, мислещи черното за бяло и обратно. Безнаказаност, неморалност и безотговорност се шири като рак пораждаща корупция и нездрави връзки в обществото. Както при една диагноза на тежко болен човек, така е нашата България – на тежко легло. Разбира се има рецепта за справяне на болестта. Трябва да се вземат драстични мерки, но кой може да посмее да започне да прилага лечението?

  52. Pingback: Хубавите неща се случват | Патиланско царство

Вашият коментар

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s