Западен парк съществува

за да докаже, че и на Запад се живее зле. Така перефразирам една поговорка, когато си помисля за Западен парк и по-специално входът му откъм квартала със същото име (последна спирка на трамвай 10 и рейсове 72 и 77).

View Larger Map

Може би малцина са софиянците, кото са ходили там през последните двадесет и повече години. Това иначе оживено и същевременно диво и гористо преди години място, с настъпването на демокрацията опустя и сякаш бе погълнато от тъмна сила. Причината беше близостта му до циганския квартал Факултета. С течение на времето единствените му посетители останаха именно жителите на тази махала, които го заупотребяваха по свое усмотрение. Архитект Дик-off също му е вдигнал мерника, за това миналата седмица помолих Емил да се престрашим и да надникнем в парка, докато все още го има.

Западен парк е може би любимият парк от детството ми. Брезовите горички и „в дън горите тилилейски“ от приказките за мен се намираха именно там. За първи път видях жива костенурка не в зоологическата градина, а свободна и хрупаща трева, на поляна в началото на парка. В стопанството по-навътре пък се гледаха сърнички. Стигането и преминаването на Ж.П. линията и сричането на табелата край нея „Спри, огледай се, ослушай се и, ако няма влак премини“ си беше цяло приключение! Беше пълно с пейки и кошчета, алеите бяха с чакъл. Нямаше друг такъв парк в София.

Какво заварихме с Емил и Дребосъчето двадесет години по-късно:

На входа, край камара огромни камъни, млада двойка се кумеше дали да влезе или не. Сетих се за статия преди време, че много проститутки ползвали парка за офис и най-вероятно камъните са, за да не влизат колите. Двойката се отказа, но ние не. Навлязохме в и стигнахме до първата голяма поляна. Кълбото-катерушка си стои, пейки няма, костенурката отдавана е на супа, а знак, че някой нещо е построил/облагородил през последните години няма.

Подминахме странно струпване на свраки на фона на няколко чувала боклук, но не се престрашихме да се отделим от пътеката и да видим какво им блести на пернатите там. Пресякохме малкото мостче над канала, който някога беше празен, а сега е пълен почти до ръба и играе ролята на отходна канализация на тези, които не би трябвало да имат и водопровод. И тогава излязохме от София…БУКВАЛНО – срещу нас се носеха две стада кози.  Водеха ги двама дядовци. Чудно, къде ли ги прибират нощем, не ги ли е страх за хайванчетата така в парка.

Дърветата сред които пасяха козите бяха бивши и настоящи. Сами можете да видите как се прави сеч а ла цигански стил – махаш с брадвата на нивото на кръста и после влачиш!

Щракнахме добитъка и нещастните дървета и продължихме към следващото ми любимо място – от ляво на пътеката някога имаше нещо като изкоп, където обичахме да търчим нагоре-надолу, а есен растяха минзухари (може би и сега, но е късно за тях). Зад вдлъбнатината се простираше представата ми за мрачна, приказна, зловещо скърцаща борова гора… е, сега тя далеч не е гъста, а слънцето прозира зад няколкото реда останали борове

После се минава край чудна гора от червен американски дъб, който вероятно заради височината си не е бил изсечен.

И хоп, ето ни на линията – табела няма, дървените трупи, служещи за пешеходна пътека между линиите също липсва, а тук таме липсват и камъни в зида край линията. Абе мъка, мъка, мъка.

След това са брезовите горички, зарязани и завзети от саморасляк, а иначе мястото е фантастично за пикник!

В тази част се забелязват и няколко опита за подобряване на положението…

От две беседки, оцеляла е само една, въпросът е докога. От другата е останала само пътечката до нея. Пътя до горското стопанство не е много, само дето стопанството вече го няма… Даже не пожелах да снимам остатъците от него – ограбени сгради, прозорци без дограма, като хора с извадени очи, покриви наполовина разграбени, наполовина оставени от кумова срама. Но, явно нещо се прави, защото имаше двама, човека, които бяха отпочнали ремонт на една от сградите, имаше и нови кошчета. Какво ли е станало със сърничките? И защо по дяволите се е стигнало до тук!

След стопанството се излиза на някогашната писта откъм Люлин, от където също са плъпнали къщи. Изобщо, като гледам строителството в парка, независимо от какъв етнос е то, се питам къде е тая държава и как всеки си прави каквото иска?!

Въпреки, че завръщането в парка ми донесе повече горчивина, отколкото радост, той все пак е хубав, красив! Тук таме има хора, така че не е опасен, поне през почивен ден. Това е добре, на фона на претъпканата Борисова градина, макар че заслужава да бъде огласян от детски глъч, а не от ударите на брадвите, които чухме с Емил дори посред бял ден!

Та, посетете го, той има нужда да си го върнем и съживим!

А във FB страницата на Патиланско царство можете да разгледате още малко снимки от парка

Трудно ли е да си майка в България

Миналата седмица в сайта Дневник излезе рядко едностранчива статия, манипулираща и пълна с неверни, непроверени и лъжлифи „факти”. И до момента, дори само при мисълта за статията, започвам да водя вътрешен диалог с автора й, Зорница Славова от Института за пазарна икономика. За това сега, не много накратко, ще се опитам да обясня защо за мен, материалът й е една платена бурлеска, нямаща нищо общо с действителността.

Пикасо "Клане в Корея"

Ще започна с информация за незапознатите: 45 дни преди да роди една жена, тя излиза в болничен. След раждането, уедрено казано, следва 1 година платено майчинство (което уж е, но не е точно 90% от заплатата й в определен период от време, а малко по-малко, но изчислението е толкова сложно, че не мога да го обясня), 1 година минимално заплатено майчинство (което вече не е обвързано с минималната работна заплата (МРЗ) и е 240 лв.) и 6 месеца неплатен отпуск за гледане на дете до 8 години. На бащата също се полагат такива 6 месеца, които той може да прехвърли на съпругата си при благоволение на работодателите и така да се събере цяла година неплатен.

За разлика от авторката на „одата на икономическата логика”, която е бременна в 9 месец, то аз вече година и половина работя майчинство – води ми се трудов стаж и отпуск. НО: не получавам заплащане за извънреден труд, въпреки че майчинството е с 24/7 работен ден. Не получавам бонуси или коледна надбавка. Нито вредни, въпреки че грижата за дете означава огромно време прекарано в носене на 3-15 килограмово дъмбелче (а вие как сте с кръста?).

Какви са „привилегиите”, на които се радва една бременна/майка:

Болничните

Много жени наистина излизат в болничен през бременността си. И мнозинството от тях наистина имат нужда от това. Само този, който не е бил бременен не знае как дори едно вдигане на кръвното може да доведе до кръвоизлив и усложнения. Дори самото излизане и сблъскване с хората на улицата създават стрес, та камо ли напрежението в работата, темпото и натоварването.

Ползването на болничен се отразява при изчисляването на майчинските и в повечето случаи, когато се ползва неправомерно, се прави от жени с високи заплати, за които разликата в парите е пренебрежима.

Фалшивите трудови договори и високи осигуровки

Защо, питам, авторката не се замисля и за секунда за същността на проблема? Защо не се извършват непрекъснати проверки на бизнеса по отношение на мними служители? Защо да се съкращава майчинствтото вместо да се измисли как да се хващат фалшивите трудови договори? Защото държавта няма достатъчно инспектори или просто я мързи да съблюдава спазването на закона? Защото на държавата й е по-лесно да отреже правата на хората, отколкото да накара работодателите им да спазвт закона.

А високите осигуровки за определения период преди раждането? Къде е държавата да гони всеки бизнесмен и всеки нарушител (тук визирам не само майките)? Ако трябва всяка родилка, подбудила съмнение да бъде разследвана, но наравно с работодателя й, всичките му служители и цялата му документация за тях, до последната чистачка! Редовна е практиката, всички служители да са на МРЗ и само когато се разбере, че някой е бременен да започва да се осигурява на по-висока заплата – къде е държатата и контролните й органи в случая? Държавата губи не от тази една жена, държавата губи от шефа й и още 20-30-50^те човека, работещи в тази фирма и получаващи заплати в пликче. Да бъде така добра държавата да се напъне и да снесе нещо повече от запъртък!

Тези са двата фактора, поради които се стига до малоумното непрекъснато увеличаване на периода от време, вземан за изчисляването на майчинството. Предлаганите 24 месеца са поредната глупост – заплатата е динамична във времето, върви нагоре и надолу, по няколко пъти в годината, да не говорим за несигурността на работното място – в резултат дори да сме непрекъснато на работа 24 месеца (не всички работят хубва работа в НПО), сумата която ще получаваме винаги ще е в наш ущърб – през големия период със сигурност ще е имало време, в което сме взимали по-малка заплата, което автоматично ще намалява сумата за майчинството, т.е. дори съвестно осигуряващите се ще са губещи.

Борба с демографския срив или стимулиране на нераждане?

И още един аспект на предлагания 24-месечен период – държавата насилствено се меси в семейното планиране и влияе на демографския прираст, който уж все трагично е отрицателен. Какво имам предвид?: след раждане на едно дете и гледането му, държавата насилствено принуждава семействата да отлагат воторото си дете с поне 2 години след връщането на майката на работа. Държавта налага на семействата възрастова разлика между двете им деца от порядъка на 3-4 години, освен ако не искат да са наказани материално (защото ще се взима и периода с по-ниско платеното майчинство). За много двойки този период е голям и постепенно губят „инерция” от първото дете, а така биват обезкуражени в желанието им за второ. Вземете предвид и сравнително късното появяване на пръво дете и физическата невъзможност за зачеване на второ поради възрастови факрои. Излиза, че чрез тази мярка, в краткосрочен план може да има някакви икономии за бюджета, но в дългосрочен стратегически аспект държавата се обрича на недостиг на трудова ръка и нови бъдещи данъкоплатци! Краткосрочните икономии не са дългосрочно икономически обосновани!

Малко преди раждането идва ред на

45 дневния болничен,

който според авторката не може да бъде избегнат. Напротив, може! (чл. 30, ал.2 от Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността). Стига жената да се чувства добре и да не желае да го ползва, никой не може да я спре да седи дори и с контракции на работното си място. Познавам жени, направили този избор. Та нека не се дезинформираме.

Стимулите да (не)се върнеш на работа

Могат да са както външни, така и вътрешни: необходимост от пари, кариерно развитие, личностно развитие и откриване на нова социална роля, желание да отгледаш и дадеш начални знания, умения и възпитание на един нов индивид. Никой не спира жадните за професионално развитие жени да се върнат на работа, въпреки необходимостта на новороденото им от тях и жизненоважния постоянен достъп до кърма. Но хората не са еднакви и доста от тях, къде поради различен светоглед, ценностна система и приоритизиране, избират да останат с детето си.

Първата година дори само от гледна точка на кърмене и емоционален и физически комфорт за новороденото, трябва да бъде прекарвана с него. Много жени остават с детето си и през втората година, като тук мотивите могат да се обогатят с липсата на места в яслите; липсата на пенсионирана баба, която да гледа внучето – постоянно се увеличава възрастта за пенсиониране на въпросните баби; финансовата невъзможност на семейството да отделя огромни суми за гледачка/частна детска градина – дори най-евтините градини са от порядъка на 300 лв. месечно, а за човек със средна за страната заплата това е непосилно; или пък майката държи да продължи да гледа бебето си (всяко дете от 0 до 3 години се класифицира като бебе).

Тук отново имаме държава, която си чопли в носа и не съблюдава плащането на данъци от всички, не създава добър бизнесклимат, за да получават хората по-добри заплати, не отваря ясли и детски градини, а си играе на електронно тото с местата в детските заведения. Изобщо не ми давайте примери със западни страни! Да, там платеното майчинство може да е много кратко, но заплащането на труда е такова, че семейството може да си позволи майката да напусне работа за периода на гледане на децата и да живее със заплатата на партньора; може да си позволи да заплаща небивали за нашия стандарт суми за частна детска градина, които тук само единици, като г-жа Славова могат да си позволят; съществуват редица помощи и данъчни облекчения. В настоящата икономическа обстановка и поради изброените по-горе мотиви, към сегашния момент не може да става дума за абсолютно никакво „намаление на периода на платено майчинство поне до средното за ЕС” просто защото сме далече от който и да е усреднен за ЕС показател.

 „Много работодатели са предпазливи при наемането на млади жени, особено омъжени без деца.” – авторката официализира и оправдава проявата на полова дискирминация или само на мен така ми се стурва?

Предлагането за отпадане на

отпуска, натрупан през време на двете години майчинство

и мотивите за това ме карат да изпадам в неистов, невъздържан смях. „Ако една жена е била в майчинство 2 или 3 години, когато се върне на работа, ще има поне 40 или 60 дни отпуска.” Отпускът е само за две години, защото през шестте месеца неплатен отпуск се трупат много по малко дни и в началото на писанието ми изяснихме как се получава трета година неплатен отпуск и възможността да не се получи изобщо. Много жени се възползват от отпуска вместо шестте месеца неплатен и често изобщо не прибягват до неплатения или го ползват в краен случай. Така че не се създава проблем на работодателя с прекомерни отпуски.

Освен това, майчинстовото наистина е от най-трудните работи, и е може би най-отговорната – не мисля че има човек, който ще възрази, че все пак става въпрос за възпитаването на личности, а не гледане на мушката. Този отпуск идва като добавено ценно време, прекарано със същество, с което за остатъка от живота ти, след майчинството остава да се виждате за по 3-4 часа през седмицата и в двата почивни дни – ако се замислите прекарвате повече време с колегите си отколкото с децата си! Какво са тук 40 дни допълнителен отпуск! От това ли ще се направи голямата икономия в НОИ?!

Настоящата система била насърчавала жените да си стоят вкъщи и така се трупали пропуснати ползи за семейството под формата на възможности и бъдещи перспективи – извинете, няколко пачки ли са по-важни от възможността да отгледам личност, която да допринесе за развитието на обществото?

Като цяло целият текст противопоставя отглеждането на дете на професионалното развитие на майката, което няма как да не ме смущава, поради две причини:

• първо се отрича ролята на родителя като определящ и основополагащ за развитието на човека;
• второ твърди се, че ролята на родител възпрепятства и прекратява социалното и професионално развитие на жената.

За първото не мисля, че има нужда дори да си губя времето да го коментирам. Но за второто – всяка жена, може да използва малкото свободно време, по време на майчинството си за личностно развитие – да посещава курсове, да чете новостите от професионалната си сфера и т.н. и т.н. Познавам майка, изкарала дори магистратура по време на майчинството си, та закакво изобщо спорим, особено след като на г-жа Славова й предстои раждане и не е видяла двете страни на медала?

Това е виждането ми по тези наболели напоследък въпроси, свързани с майчинството. Не съм завършила икономика, но знам че икономията е майка на мизерията, а тези предложения ни водят именно към по-голяма мизерия. Стоя твърдо на позицията, че държавата може да си позволи настоящата система на майчинство при положение, че си върши работа по съблюдаването на закона и преследването на нарушителите. Длъжна е да създава благотворен климат, както за бизнеса, така и за добруването на гражданите, благодарение на които съществува.

П.П. Говоря от името на средностатистическата майка, получаваща средна заплата, изплатила и, която ще изплаща до пенсионирането си, всички изисквани осигуровки. Това е личното ми мнение и не обвързвам никого с него, нито е обвързано с някоя „неправителствена” организация. Ако искате да изразите несъгласие с твърденията ми, правете го културно. Ще се радвам да коментирате, макар да не давам гаранция, че ще сметна за необходимо да отговарям на враждебни изказвания. Благодаря.

 

Как да избегнем заробващия жилищен кредит

Потръпвам при мисълта, че, за да имаш жилище, в най-общия случай трябва да су му роб 30 години и в оптимистичния вариант, в който все пак успяваш да го изплатиш, когато си на 60-70 години, купчината тухли ще са твои.

Вероятно мисълта отвращава мнозинството от нас, за това се чудим как да ни се размине. Имаше преди време едни репортажи за това как народа бори жилищната криза, строейки си апартамент на тавана/покрива.  Е, случва се поне на щастливците, живеещи на иначе прецакания последен етаж. Случвало ми се е и да виждам такива жилища. Чудя се как се заобикаля закона в такива случаи, как прецакваш държавата-кучка, жадна за данъци и още данъци. Плащаш ли парцел, право на строеж, какво пишеш в данъчната декларация на края на годината – „Къща на сем Петрови, които жевеят на покрива“?

Такива надстройки съм виждала доста, но ей този палат направо ме изуми, а на снимката се губи размаха и пищността на градежа и малкото забелязващ се интериор.

А и какво ли са платили на съседите, затова, че ползват общия покрив?

Винени работи

Магазинчетата за алкохол и цигари често са безименни и ги назоваваме по местоположението им („онова в подлеза/на пресечката с Гурко“), нещата от които са изработени (дървеното, тенекиеното…) и подобни, улесняващи ни в намирането им при разговор.  За това се засмях на начина, по който собствениците на този магазин са подходили към кръщенето му:

Vinarka

Табелата, също, е подобаващо изографисана! Макар и правена най-вероятно от някой графитър, малко ми напомни за големите кино платна на фасадите на кината някога; рисуваха ги в ателие в един двор на Солунска).  Трите винарчици са особено достоверни

А, ако се чудите къде се намира Винарка – срещу денонощното на Шишман, има и бира И, странно, от толкова време минавам и пазарувам от това магазинче, а за първи път видях табелата – минаването на отсрещния тротоар върши чудеса

Резервирано за Резервата

Много се написа за специалната Резерва на Загорка. Някои дори успяха да я пробват на официалното й представяне.

И понеже, малко или много, в медийното пространство я показват, като нещо изключително рядко, останах с впечатлението, че въпросната бира няма да огрее простосмъртния купувач като мен и ще остана само с разказите за това каква е на вкус.

 За това, приятно се изненадах, като видях тъмната посестрима на може би най-любимата ми българска бира в хладилната витрина на кварталното магазинче. „Брей, ще опита и плебса!”

Та веднаха посегнах, и извадих едно шише…

…я, капачката й е истинска! Не мога да скрия разочарованието си от практиката всички пивовари да затварят стоката си с някак евтинджоско изглеждащите (поне за мен) пиджи капачки. Тази тук си беше истинска, но – стандартна зелена загорска капачка…

…бутилката също – зелена! Хм, смръщих се и отново погледнах към другите резерви на рафта с надеждата сред тях да съзра кафяво шише, но напразно.

И капачката и бутилката бяха стандартно за Загорка зелено. Ей тук, поне в моите очи от Загорка се издъниха. „Резерва”, „само тази година”, „лимитираната”, „специалната”…и т.н. и т.н. Е добре де, толкова ли не можахте да заделите някой и друг лев за кафяви бутилки и капачка?! Тъмна бира в зелена бутилка, тцтцтц. Така цялото представяне отива на кино, просто не изглежда добре, другари! Догодина да го обмислите. И не, кафявото пластмасово шише не замазва нещата, напротив, още повече олекотява представянето на стъкленото.

По същество и тинктура:

На помирисване доста време се чудих що е. Пише боровинки, ама боровинките, дето съм яла не миришат така. Накрая се сетих – мирише ми на бабин компот, първата глътчица – също на него навява. Газировката е приятна, а червеният цвят леко ме изнанеада, но после си викам – боровинка или копмот и двете са червени, така че нищо учудващо.

Хубаво е, че не е бльоджаво сладка, като повечето ароматизирани бири, защото автоматично нямаше да я допия. Приятно горчива е, но можеше и оооще мъничко отгоре. Всъщност е нещо като звеното между плодовите бири и тъмните бири. Щях да се радвам, ако и остатъчния дъх и плътност бяха малко по-тежки, но това е явно, заради плодовете.

Биричката е хубава, макар и една идея по-сладка като вкус и по-малко дъхава от това което съм свикнала да намирам в една тъмна бира. Бих си я пийвала. Алкохолното й съдържание е добро, което ме подсеща, че половин литър май й е повече или лично на мен 330 мл щяха да ми бъдат достатъчни.

Та, съдържанието – добро качество, струва си, опаковката – Загорка, засрамете се и си направете кафяви шишета!!!