Капан за мишки

От изборите, на които за първи път бе избран за президент на Републиката Първанов, до изборите за европарламент и кмет, без пропуск съм участвала в секционни избирателни комисии (СИК). За предходините избори си „подадох оставката” – образно казано и се пенсионирах като двукратен носител на титлата председател на СИК.

Пенсионирах се поради ниското заплащане – дори на предходните избори за член се даваха 28 до максимум 32 лева за председател на СИК. За повече от 12 часа работа с хора, вземане на важни решения и носене на голяма отговорност и управляване на какви ли не напрегнати ситуации – това са много малко пари.

Въпреки това и този път имах близък човек, участвал в СИК с ясното съзнание, че ще вземе точно 32 лева (след изборите се разбра, че ще са двойно).

В качеството си на натрупал в процеса опит ще кажа и аз няколко думи за настоящите избори, нещо, за което никой не се сети:

Всички ние – обикновените хора – независимо дали гласоподаватели или участници в СИК, бяхме тотално изклатени от нашите мили избраници. Слушах дискусиите вчера в парламента – г-жа Манолова и господа от дясно и ляво, да обвиняват ГЕРБ за импотентността им по изработването на изборния кодекс.

Мили мои читатели – Изборният кодекс, в този му вид – е бил приет не без знанието на скъпите ни народни избраници от всички политически сили! Това включва БСП, Синята коалиция, ДПС и Атака – те са били в залата и са взели участие в четенията и гласуванията. Просто си представям как са залагали капана на ГЕРБ и са потривали доволно ръчички под банките в очакване да наблюдават цирка, в който всички ние станахме участници.

Не, не защитавам ГЕРБ, те трябва да понесат своята отговорност за това недоносче, но в данданията всички забравиха, че този кодекс е бил четен от всички в пленарната зала! Сега всички те пищят в същата тази зала, че ще искат касиране на изборите! Ще, ще, ама стойте и гледайте дали ще го направят – да, ‘га цъфнат налъмите! Заложиха капанчето и мишока остана вътре, за да го гледаме и да му крещим всички, а после ще гласуваме пак за него, въпреки това! (в Twitter, Комитата ми напомни, че е имало ожесточени обсъждания и стигане до КС, сприане на часовника при приемането на второ четене. Но, въпреки неуспеха на политическите партии да противостоят на ГЕРБ в пленарна зала, защо нито един от лидерите на тези партии, в дните преди изборите, не напомни на избирателите, вероятните проблеми пред, които ще се изправят те при упражняването си на правото на глас)

Иначе, организационно, вече веднъж съм ви разказвала какво се случва с гласовете ви след края на изборния ден и какво унижение по принцип е за 2-3та членове от СИК, които отиват да предават протоколите. Този път ужасът е умножен неколкократно. Ще кажа само няколко думи за

Организацията:

За пръви път имаше толкова некомпетентни СИК – от една страна много от опитните участници по избори се отказаха от участие, къде заради ниското заплащане, къде поради липса на политентусиазъм. В секцията, в която съм участвала винаги и се познавах с другите членове, на тези избори нямаше нито един стар участник, т.е. добре сработени колективи вече нямаше. Новите, на свой ред първо нямат опит, второ не са чели предварително кодекса. Кодекс (допреди закон) заедно с разяснения, винаги се е раздавал на председателите и секретарите на СИК, които са длъжни да ги знаят. Ако някой от тях не го е направил – лошо – началото на хаоса в секциите.  Препоръчвам тези ръководства да се печатат за всички членове на СИК – вероятността някой да е прочел процедураата е много по-голяма.

Двойните избори, водещи до двойно повече работа – повече списъци, повече удряне на печат, повече протоколи и възможности за допускане на грешка, за което и Стойчо спомена.

Тук идвам до другата голяма грешка, свързана с некомпетентността на СИК – никога, ама никога секциите не трябва да бързат в попълването на протоколите. По-добре да се брои до по-късно, но всички контроли на протокола да излизат, отколкото да се разбира за грешките в ОбщинскатаИК и да се бърка за бюлетини, бройки… Случвало ми се е да имам по-припрян член в комисията – такива хора трябва да бъдат усмирявани при първия признак на припряност, защото в крайна сметка, те си тръгват за вкъщи, а секретаря и председателя отнасят висенето, хамалогията и нервите в ОИК.

Кръстчето хикс ли е?

На изборите, в които за първи път имаше интегрална бюлетина бяха признати няколко знака за валидни. В допълнително писмо от ЦИК имахме разяснение, че дори символа да излиза от квадратчето, че дори и да влиза в съседно поле, ако не докосва чуждото квадратче – изборът е ясен и гласът се брои. Така се получи, че имахме една бюлетина, чийто знак, по указания начин влизаше в чуждото поле. Аз бях секретар и единствен представител на политическата партия, чийто поддръжник беше пуснал тази бюлетина. Въпреки че указанията бяха пределно ясни, другите шест човека заявиха, че е недействителна. Какво се прави в такъв момент?

Независимо, коя е политическата партия, дискусията е задължителна, няма нужда от караници. Просто вземете телефона на РИК или ОИК и се обадете. За да няма изкривявания при допитването кажете, на представителя от по-горе „Имаме бюлетина, която има поставен знак по този начин. Какви са вашите указания?“ Те трябва да отговорят.

В моят случай, въпреки уговорката, че председателката на СИК ще се обади и няма да казва, за чия партия е пуснат гласа, тя направи точно това: „Добър вечер, имаме бюлетина за ххх партия. Знака е поставен по този начин…“ Абсурдният отговор отсреща беше: „Те и без това ще получат много гласове, невалидна е“. В резултат подписвах протокола с особено мнение, описах случая в жалба, на която в ОИК ми се изсмяха и я метнаха заедно с протокола в кашона с обработени протоколи, които никога повече няма да бъдат погледнати.

На тези избори това се случи в много по-големи размери! Смятайте, ако има такава случка във всяка СИК за по 10 бюлетини! Независимо за коя партия/кандидат говорим! (По последни данни това са 230 000 бюлетини, човека! 6.4% от пусналите глас!)

Влаченето на празни и използвани бюлетини в ОИК

Не знам какво са си мислили от ГЕРБ когато са приемали кодекса, но това за мен е най-голямото безумие, случило се по избори откакто знам за процеса отвътре. Може да са мислели, че така, ако стане грешка, веднага може да се поправи като се преброят бюлетините. Вероятно е. Но за мен това е и прозорец за машинации – само двама членове от СИК, насаме с протоколите, празни бюлетини и печат, с който да ги подпечатат си е потенциална възможност за злоупотреби. Може никой да не го е направил, най-вероятно е точно така, но това е голяма порта в Кодекса! Трябва да бъде поправена.

А за уастниците от СИК, които мислят да се откажат от балотажа в неделя – споко бе!

Издържахте ада от миналата седмица! Тази неделя ще имате само една бюлетина, една урна и един протокол и, най-вероятно, по-вяла избирателна активност (а дори да е същата, която напрактика беше нормалната, нещата ще минават много по-бързо и лесно). И не тръгвайте да си предавате протоколите в ОИК без да са ви излязли контролите от проверките!!!

Понеделнишка загадка

Познайте името на това растение и ще ви кажа как ухае

Не ви го показах в предходните дини, за да не каже някой, че  подкопавам изборите;)

И гласът ми отива при…

Вчера обосновано обясних, защо никой от кандидатите за кмет няма да получи моята подкрепа.

Днес ще ви кажа защо ще дам гласа си за президент. Но няма да го дам на политик. Ще го дам на този, който единствено се изказа по начин, който усетих близък до моя:

„В  България  политици  няма.  Има  партийци.”

Аз бих прибавила – клиентелисти. Омръзна ми от хора, които обещават идеи (леви, десни, средни), а бързат да се докопат до масата и да осребрят печалбата. Депутати, първи мъже и жени с бизнеси с перки, рапица, цигари, ракии, хубава си моя горо, пистите ти нямат край!

Няма политици, няма политики. Има лични интереси. Кажете ми партия, посочете ми политик, за който да не се носят, да не се знаят потвърдени слухове и недоказани истини. Не, не е добре да забравяме какво е на цвят и вкус едното лайно, защото другото било по-твърдо.

Именно заради това – за който и да гласувате в неделя – не ставайте толерасти – не избирайте някой, защото е по-малко лош от другите. Няма мутра от тези, на която да не сме видяли репертоара. А аз не искам през следващите 5 години да гледам ничий репертоар. Ще гласувам за Светльо Витков:

Дупка за милиони

Или  къде  бе  погребан  вотът  ми  за  кмет

Ако помните, миналата година ви разказах как с Дребосъчето стигаме до цивилизацията, т.е. центъра на София. Във връзка с предстоящите избори ще ви върна пак по този маршрут.

Всъщност си представям как кандидатите за кмет, вместо да ме поканят в някое кафе на банички или да играем джаги, идват да ми помогнат да си изкарам детската количка от входа и ме съпровождат по същия тоя път до парка:

Първо ще отидем до подлеза пред блока, който от две седмици свети с по две редици лампи и как, пак оттогава, има монтирани нови релси. Ще похваля настоящата кметица за тая работа и ще я попитам, защо за последно там беше толкова светло в двете седмици преди предишните избори за кмет. Даже ще използвам случая да навивам мерак-кметовете да агитират кандидатите си за президенти да променят конституцията – представете си кметове да се избират, ако не всеки месец, то поне всяка година – колко светлина в тунела ще има! Също така ще ми е драго да питам, ако за осветлението на подлезите се задéлят всеки месец средства, какво става с тези пари, при положение, че целогодишно там не свети и една лампа.

Ще похваля Фандъкова и за друго – новите рампи тип релса пасват на колелетата на количката ми – евала, Йорданке, евала Фандъкова. Но! Като знам колко нестандартна е оста й, представям си на колко други колички не пасва… Дали бъдещите кметове ще могат да намерят гениален мозък в екипа си, който да се сети да предложи унифициране и универсализиране на релсите по всички подлези в града?

Следващия подлез също свети и при това положение, предполагам кандидат-кметовете, минавайки през него вече ще се чудят какво ще работят, ако ги изберат. Е, аз ще се подсмихна лекинко, защото след това  ще стигнем до тъмният тунел, предназначен за пешеходна зона под ЖП прелеза на Подуене. Понеже те са нежни души, ще им го спестя и ще ги помоля да избутат детската количка през по-безопасния тунел за коли. После ще им се извиня, че трябва да минаваме през кал и по нанагорнището, но какво да се прави като са сложили изборите есента.

И така в сладки беседи ще стигнем до една дупка

Черна дупка с подово отопление и много рампи ремонтираният подуенски подлез

Ако се сещате от миналогодишната ми статия, тогва за него уж имаше заделени два милиона, които се оказа, че също са чакали пó-така времена. А може би, междувременно са отишли някъде, защото пред полдеза има табела, която гласи че реконструкцията му е част от доста по-глояма програма на обща стойност 8 милиона и нещо си.

Ако случайно сте попадали на репортажа в btv за подлеза, ще знаете защо и тази статия се казва така, а именно…

…Преди няколко месеца г-жа Фъндъкова открила тържествено подлеза оборудван с подово отопление, но не го изпробвала. А и защо й било –  не е прикована в инвалидна количка и не е във възраст да бута детска. Ако беше пó-иначе е щяла да знае, че откъм гарата има асансьор, електрическа и полегата рампа, за трамваите по средата на подлеза имало само електрическа, както и за излизане от другата страна на улицата. И тук идва интересното – ел. рампите не само, че нямали бутони за извикване на оператор, но и никога не били пускани в експлоатация, защото… нямало дистанционни за тях.

На края на репортажа се казваше, че до десет дни рампите ще заработят. Та ей така си представям как отиваме с кандидаткметовете към подлеза. Ще слезем с асансьора, примерно, но може да го направим и по полегатата рампа или вече работещата електрическа (е, за нея ще трябва някой от тях да слезе долу до охраната, и да я извика да дойде с дистанционното. Същото важи и за инвалида/майката, които слязат от трамвая – ще трябва да слязат пеша по стълбита, за да викнат охраната да ги свали с ел. рампата…). Та ще слезем заедно с асансьора. Ще помолим охраната да си вземе дистанционното, за да ни пусне електричката от другата страна. Но тук мустакатия чичко от охраната ще се сепне:

- До трамваите ли искате?!

- Не – ще рече Прошков

- До другата страна на улицата – ще допълни Кадиев

- Еми там не може – ще ги смрази охранителя

- Как така? Нали рамипите вече са пуснати?! – невежо ще възкликне Фандъкова

- Госпожо Фандъкова, подлеза от тази страна и там, при трамваите, спада към община Подуене, ама…такова…от онази страна е в община Слатина, а с нея нямамаме договор… Пари нямали в Слатина за ток за рампата и, за това, не работи. Вие не знаехте ли?!

Един подлез и два изхода с двама различни господари. Парадокс, абсурд, бюрократщина… Един подлез, част от европейска програма за почти 9 милиона лева, по който и двете общини са бенефициенти и трябва да имат пари за поддръжката му. По програмата се правят и площадки из тези квартали. Аз думи нямам – 20 години, за да се доизгради, а сега сигурно и още толкова, за да може да се ползва наистина – това е инвестиция в бъдещето, наистина! Не мисля, че и ако уважаемите кандидати изобщо знаеха за случая щяха да направят нещо. Т.е. не могат да ме уверят, че знаят какво става в този град, за да гласувам за когото и да било от тях. Този град е дупка, къде черна, къде поросто дупка.

Без Димитров по димитровски

Добре че се раздискутирахме със Събина в предходния пост, за да се сетя, че й бях обещала да й разкажа истинската история зад едно нейно предположение за сграда, която беше забелязала през пролетта. Това е и пост, който трябваше да напиша още минаталата година, но за толкова неща не ми остава време, че е хубаво, все пак, че вижда бял свят.

Отивахме миналото лято с Емил на гости, при моята мила баба, за която вече веднъж сте чели. Вървим си и пътьом зяпаме наоколо. Грабна ме един блок с мнго хубави мушкатца и зацъках с език, когато Емил измести вниманието ми към блока зад нас, малък, невзрачен и сив, нямаше и четири етажа. Неугледен и обикновен, но на нивото на първия етаж имаше едни интересни надписи, които някак си бяха като да са в замазката. Не рисувани отгоре, а самата замазка там да е била правена по-тъмна. Спряхме се и заразгадавахме какво пише:

БДИМ…БЕЗ  ДИМИТРОВ  ПО  ДИМИТРОВСКИ

Бди някой. Нещо за Димитров, но какво точно – си остана мистерия. Нащракахме малко снимки и продължихме към баба ми. Когато се разговорихме, Емил реши да я попита дали знае нещо, за странните остатъци от лозунга на онази фасада, все пак блокът беше в квартала й.

- Ооо, разбира се.  Беше щаб на бригадирското движение Софстрой. Аз там съм живяла 45 дни през 1948-ма. Но самият блок е малко по-стар…

…През втората световна, районът на Западен парк се падал накрай света. В града имало немски войски и за тях на това място били построени жилищни сгради. Тази с надписа и нейните подобни били за войниците, а съседните по-симпатични с дървени балкончета и красоти по покривите – за офицерите. След 9 септември, вместо да бъдат съборени, сменили предназначението им. И така, блокчетата станали общежитие за младите бригадири, които участвали в построяването на различни обекти из града. Специално, лятото на 1948-ма, моята баба прекарала в блока със странния надпис, допринасяйки за строежа на  десета поликлиника, блоковете в ж.к. Лагера и АГ Тина Киркова, в която 62 години по-късно щял да се роди нейният първи правнук. От тогава й останали само няколко снимки и спомените, които ни разказа и показа:

„Бдим“ се вижда в ляво на снимката. А, в действителност надписът гласял „СТРОИМ  БДИМ  БЕЗ  ДИМИТРОВ  ПО  ДИРМИТРОВСКИ“

От нейните снимки става ясно, че имало и друг надпис за това какво се прави „с Димитров към…“ който, може би е красял някой от другите блокове.

Интересно ми е колко са се променили блокчетата през годините – били са бели, най-вероятно с червени украси (имало е звезди на входовете), някакви рисувани табла. Най-вероятно е царяла глъч и младежите от снимките, вече старци, имат купчина спомени да ни разкажат за престоя си там. Разпилели са се, всеки по пътя си, а блокът от общежитие е станал общински; стаите са станали апартаменти, продадени или отдадени под наем; а новите му обитатели и бегла представа си нямат за предходните.

Снимките говорят много и за града. Строени извън него, на снимките вече в границите му, не е имало и кой знае какво около тях – на тази снимка групата позира върху място, на което сега има по-нови блокове… А днес някой би казал, че мястото се намира в широкия  център на София. Изобщо мястото е коренно променено, хората са коренно различни. Всичко тече, всичко се променя и „Бдим” си замина след саниране на единия вход.