Обичам София да ме изненадва и, колкото и да си мисля, че я познавам добре, от време на време се сучва да ме спре в почуда. Така стана и миналата седмица. София ме изненада в лицето на една къща на една закътана уличка в центъра.
Често забелязвам кооперации с налазили ги бръшляни по някоя от фасадите или дори от няколко страни. Но това което ме изненада в този дом е, че бръшлянът сякаш е тръгнал да го завзема целия – плъзнал е по покрива, виси пред прозорците, поел е по комина, а там където трябва да стъпва човешки крак е постлал зеления си килим – цялата веранда е в зелено и корена на стълбището сякаш чака принца да дойде и разсече цялата тази идилия, за да целуне след това своята софийска принцеса…
