С Радост

Миналата седмица бяхме на рожден ден. Детски. Дойде време да търгнем и по такива. Беше той извън София, там където рейсове не ходят. Чудехме се как да стигнем, и една приятелка предложи да ходим заедно с нейната кола. Пита ни по този повод бащата на Емил:

- Как ще ходите?
- С Радост – приятелката ни носи хубавото име Радосвета.
- Ама с кой ще ходите?!
- Еми с Радост.
- Не бе! Аз ви питам с кой ще ходите, ясно е, че с радост ще ходите!
- Еми с Радост! Момичето, с което ще ходим се казва така!

Много се смяхме после с Радост

Тази случка ми напомни за подобна такава преди години, когато бяхме студентки с Мери Попинс. Та нямахме си много работа и се случваше да гледаме една сапунка. Беше симпатична и незахаросана, но да не се оправдавам – гледах я, но не й знаех името. Затова, веднъж обсъждайки, попитах Мери:

- Абе, да му се не види, гледаме го тоя филм, а името му не знаем!
- Защо, по дяволите?! – каза тя
- Да! Точно! Защо, по дяволите не знаем как се казва!
- Не бе, защо, по дяволите – натръти тя
- Е, да де. Аз да не казах нещо друго?!
- Защо, по дяволите казвам бе, Пипи.
- Ми защото сме блейки и все не го хващаме отначало. – тук тя вече загуби търпение и се разхили:
- Не бе! Пипи, филмът се казва “Защо по дяволите”!!!

Беше смешно сериалче, така и не разбрах как свърши