и малки сини тефтери
През изминалата седмица участвах с разказ в конкурс за играчка. Не я спечелих (организаторите още не са обявили, но като гледам конкуренцията така ми се струва), но получих моралната награда – имам над 100 коментара, смислени и от реални хора. Много от тях са ми лични приятели, присъствали на случката от разказа или по някакъв начин част от живота ми и този на Емил. Благодаря горещо на всички тях, както и на хората, които коментираха и не познавам лично – радвам се, че историята ми им е харесала и подтикнала да коментират. Всички те са оставили по няколко думи под текста, не защото са по-ниско от мен в някаква йерархична система, а защото съм ги помолила да погледнат и коментирарат в случай, че им стане интересно или ги докосне по някакъв начин 
Благодаря ви на всички!
Споделих с вас един много скъп мой спомен, но в замяна получих много усмивки и се радвам, че ви направих част от моята история, защото историите стават такива едва когато са споделени. Вие сте ми наградата 
За това се престраших да направя и фейсбук страница на “Патиланско царство” – за да можем да си станем приятелчета и там. Мисля на страницата да пускам, освен информация за новите публикации в блога, и малки бонуси към историите в него, да ви питам за разни работи (вместо да хвърлям боб) и подобни шукарии. Винаги можете да отскочите като натиснете синята книжка в дясно от тази публикация, както и като ме “харесате” във фейсбука.
Освен, че изкачих върха на статия със 100 коментара под нея има и още малко върхове в тази публикация Миналата седмица Мишел писа за вятъра и как благодарение на него е съзрял ясно Витоша. Е, на мен пък ми се откри гледка към една по-далечна планина И въпреки, че правейки снимките бях в София, успях да щракна няколко кадъра на…
Рила!
Ех, ако можеше всеки ден да се вижда, а не само в 1-2 дена от годината! Защото последният път, когато я видях, беше преди по-малко от година, в началото на май. Явно единствено на пролет дишаме що годе чист въздух.
А познавачите от вас могат да предположат кои са върховете от снимките:)
Хм, откак спря Кремиковци е достатъчно в петък, събота и неделя да е хубаво времето, за да се види ясно Рила
(искам да кажа, че не е само един ден в годината 
аз обаче така и не разбрах каква е била играчката, предмет на конкурса?
Хм, не знам, кои върхове се виждат…
Мисля, че от Мусала и от Седемте Езера не се вижда София (само Витоша и Черни връх). Бих предположил, че виждаш някакви върхове по на север или северо-изток от Мусала/езерата… (но това е само догадка…)
Стойчо, далеч не е толкова често – от миналата година до сега – все дебнех и нямаше. Е, но може и да си прав, ако се катеря по-височко, може и по-често.
Midnight, в началото на предната публикация – “Две е повече от едно” има линк към наградата – двуядрен, андроидски LG. Щеше ми се да го спечеля, че дните на сегашния ми, седемгодишен, телефон са преброени, но нейсе. Ще си купя някоя безядрена обикновена телефонна слушалка
Мишел, то май, трябваше да кажа и от къде са правени снимките, за да се правят предположения… ей сега ще видя по гугъл мапса
То вярно, че често въздухът в София става цветен и плътен, но не са само замърсяванията виновни. И при чист въздух нормалната влажност пречи да се виждат далечни обекти. При жега се добавя и маранята, която много съкръщава видимостта.
Но на мен не ми се е случвало да видя Рила от София. Може би не съм бил на подходящо място в подходящо време.
Божо, вижда се от малко посеверните райони на града
(от „лошите“ квратали 
Любимите ми 
А, и заради ниско прелитащите самолети и керосинеца, също не се вижда добре, Стойчо
Божо, около летището можеш да направиш една пусия
А тия дни, дано имам късмет, да пусна един пътепис със снимки с изглед и към Рила и към София