Преди няколко седмици ходих да се подстрижа. Косата ми вече беше станала достойна за сплитане на плитки, а аз не обичам да ми се мотка толкова дълга. Освен това се бях заканила, че като изляза в майчинство ще се подстрижа като едно верме.
Отивам аз при фризьора си с определена идея за прическа наум.
- Гледай сега, искам късо! Ама много късо!
- А, няма. Ти сега си в постродилна депресия!
- Абе, каква ти депресия?! Отдавна мина времето да съм в такава депресия. И знаеш ли от кога искам да се подстрижа късо?! Режи!
- Е, добре, колко късо?
- Емиии, гледал ли си „Бебето на Розмари“?
- Ето, и бебета, после ми разправяй, че не си в депресия!
- Абе, я стига
Дай да ти покажа. Как може да не си го гледал тоя филм?! Страхотен е, от времето когато нещата са били страшни без специални ефекти! Мия Фароу пък, е просто невероятна!
Отваряме нета и аз вадя следната снимка:
- Е, какво ще кажеш? – попитах аз несигурно – Разбира се, ако мислиш, че така няма да ми отива, ще я префасонираш, както мислиш, че ще ми стои добре на мен.
- А, споко, ще ти отива… само че с по-къс нож!











