Моята лятна ваканция

Днес всички си честитят първия сняг, а аз, сгушена до парното, като един Иванушка глупака на печката, се разрових из снимките, които нащраках това лято.
То беше първото от много такива, на което можах да се наслаждавам денем, а не вечер след работа. Липсваше ми такова лято!
Та, ако ви се гледат картинки, настанете се удобно на столовете и се разходете с мен:

Но, не се отпускайте много, за да не заспите…

Та, докато ние обикновено работим по местата си, навън, лете, се разрастват разни зелени сталактити

и сталагмити

Някъде непринудено цъфтят лилии

а на други места, под строй, петунии

Греят и рози

А над тях се роят дренки.

Всичко това става под зоркия поглед на орехоядни катерици

и навъртащи се наоколо гигантски гъсеници.

Някои пък въртят куфарна арт-търговия

докато други бдят

а трети си играят

Накрая лятото се оплита в клоните, край приседналата там есен

…и идва времето да си честитим първия сняг.

!

ВНИМАНИЕ,  СТРОИТЕЛНИ  ДЕЙНОСТИ!  ДНЕС НЯМА  ДА  ИМА  НИЩО  ИНТЕРЕСНО 

 

Давайте идеи, ако ви хрумват

Който сее въпроси, жъне изводи

Много благодаря на всички смехурковци, които откликнаха на молбата ми и отговориха на зададените въпроси.
Първият извод, който си направих беше, че анкети се правят с малко знание по въпроса и много обмисляне какво точно питаш (не че не го знаех и преди). Съответно, не бях изяснила, че под статии за бебета и деца, ще пиша по принципни въпроси, а не за битието на Дребосъчето конкретно. Това че бърборя доста за моите трепети, не значи, че искам да го разнасям и него из нета Както повечето ми приятели знаят – Дребосъчето няма ни една снимка във facebook, та камо ли да пиша за него тук. За това, очаквайте „генерални“ интересности в скоро време, подготвила съм.
Въпреки горната ми грешка, се оказа добре, че оставих възможност свободно да ми отговорите и така нещата придобиха по-ясен за мен вид. Разбрах, например, че RSS емисиите, които аз така и не зацепих защо са му на някой, действат и има хора, които ме четат през тях. Ще трябва да се позапозная по-подробно с тях. Радвам се, че дадох възможност и да се самоопределите свободно, без това да доведе до оставката на шефката на НСИ! Сега знам, че освен много хора, ме четат и извънземни и хобити от Средната земя! Благодаря

Това с общите приказки. Голата статистика казва, че:

37 човека, извънземен и хобит са отговорили на първия въпрос и 32 от тях са „за” „Патиланско царство” да си стои така и да не правя нов за Дребосъчето! По-убедителни не можеше да бъдете. „Патиланско царство” остава единствения ми блог и съм почти 100% убедена, че е за добро.

От 34 пуснали глас на втория въпрос, само двама са категорични, че няма да четат възпитателно-образователните ми работи, което струва ми се солидно подкрепя оставането на Патиланско както си е. В същото време ще гледам да се вслушам и в препоръката на онези 10 от вас, които учтиво заявиха, все пак, да не се оливам с тези теми.

Въпросът ми за дрешките на блога, получи най-шарените отговори! Като цяло сте съгласни с промяната, доста от вас ми дават свободата да го напудря както аз си искам, а други (тези, за които не се сетих) го гледат гол-голеничък през rss и четец, така че не обръщат внимание на такива подробности от пейзажа. Ще трябва да разочаровам двамата, които го харесват такъв, какъвто си е сега, но надявам се да ги спечеля след промяната.
Някой друг, обаче се оказва тук и голям късметлия. Покрай рождения ден на блога и анкетата, наближи и коментар 2000 в Патиланско царсто! И докато аз обмислях получените отговори, не забравях, че късметлията ми трябва да получи и подарък Него още не съм го измислила, но шансът се оказа странно или не толкова нещо, защото коментар 2000 се падна на Стойчо, който и пръв даде гледната си точка за промените в блога!

Скоро ще обявя и наградата:)

А за всички, които ми съдействахте – очаквайте в най-скоро време промяна в Царството-господарството, и дано новите дрехи на Pippilota ви харесат

Допитване

Драги ми смехурковци!

Както всяка година, така и тази, забравих, че този блог има Рожден Ден и го пропуснах. Беше на 14 септември. Това, макар и със закъснение ме наведе на някои размишления.

За разлика от нашите политици, аз не се страхувам от думата на народа. А, тъй като, от известно време съм застанала на един кръстопът по отношение на този блог, реших да спретна допитване и да получа мненията и препоръките ви по няколко въпроса.

Както сигурно сте забелязали, в последната около година минах през нещата, които се случват на повечето жени – бременност и раждане, а сега с Емил отглеждаме/възпитаваме/забавляваме се заедно с Дребосъчето. Това, логично доведе до нови предмети за писане и размишления. А майчинството е един неспирен извор на теми.

Малко или много, включвайки ги в съдържанието на блога, започнах да се опасявам, че не това търсите вие, влизайки в Патиланско царство. Може би нагласите са да се посмеете малко, да прочетете какво се е случило тук или там из града, да прочетете колко съм се възмутила в дадена ситуация и какво може да се направи по въпроса.

Заради това в последно време обмислям идеятата, че трябва да направя разграничение на патиланските от маманските теми, като започна паралелен блог по въпросите на Дребосъчето. И почти го направих миналата седмица, когато Стойчо ми сподели мнението си по въпроса. Той изказа няколко довода, защо не трябва да правя такова разделение и да оставя Патиланско царство така, като го размеся с новите теми. Ето какво каза той:

• От двата стола ще падна на земята или иначе казано – да пишеш един блог редовно е трудно, а два още повече. На практика ще имам два буренясващи блога, с рядко публикуване на статии или единият ще вземе превес за сметка на смъртта на другия.

• Според него няма смисъл от отделен блог тъй като вие, читателите, не се страхувате от тези нови теми, а дори напротив, и би ви било интересно да ги прочетете тук, защото иначе повечето от вас никога не влизате в бг-мама. Един вид това е една естествена еволюция на Патиланско царство.

• Един нов блог би събрал само майки, а мъжете-читатели няма да се преместят, докато ако всичко остане в царството – ще четат и мъжете. Както каза Стойчо: „Нали се сещаш, че НИКОГА не влизам в БГ-мама? Но това изобщо не значи, че едни такива теми не са ми интересни, само че женската компания обикновено плаши мъжете, защото в новия ти сайт като читатели ще дойдат само читателките ти (и то само интересуващите се)“. Следователно, по тази логика ще си разкъсам читателите на две половини със съмнителен ефект от упражнението, „а нови читатели много трудно ще дойдат“ – в това съм сигурна. Не са един или два майчинските форуми, блогове и подобията им, та един нов е много вероятно да остане глас в пустиня. Незабелязан като прашинка на ревера на интернета.

Заради тези неща наистина се разколебах в това да отварям нов блог и мисля, че наистина ще се радвам да чуя мнението ви по въпроса. Бих се радвала и да разбера как ще ви се стори и една промяна в изгледа на Патиланско царство, за да отговаря на новостите в съдържанието му (не няма да го украся с картинки на бебета ) Няма ли това да ви издразни или пък оранжевото ви е писнало за тези няколко години и смятате, че трябва да поразместя „мебелите“?

За това се надявам да  отговорите на следните три питания (и едно уточняващо), а ако имате желание и/или опит в това, да споделите в собствен коментар

Предварително ви благодаря!

Водата – BAD 2010

По повод Blog Action Day-а за тази година ще ви предложа нещо:

Довечера, като започнете да си миете зъбите, сложете един съд на мивката и вижте колко литра вода ще изтече докато се грижите за хигиената в устата си. Вижте колко неизползвана вода сте пропиляли докато сте се четкали, а не сте спрели крана. Замислете се колко прави това седмично, месечно и годишно. Нужно ли е да хабите толкова вода ей така, че дори и да я плащате

А за да не го правите, можете просто да врътвате кранчето през 2-те минути през които миете зъбоците. Още по-лесно ще е да си монтирате и батерия от ония дето са само ръчка, а не да въртите като изоглавени две отделни кранчета

Толкова от мен. Бях ли BAD?