Детските рождени дни

Някога, когато бях малка, обичах, след като отпразнувам рождения си ден, да подредя получените подаръци на една малка масичка до леглото си и да легна доволна и щастлива от получените дарове и хубавото прекарване. А то се състоеше в това да се съберем братовчеди и деца на приятелски семейства, а като поотраснах – да поканя съученици и хлапета от квартала.
Израснала съм в по-малко от 50 квадрата и въпреки това едната стая, която ни се падаше за „купон” беше предостатъчна за забавление. Стояхме си там и играехме на какво ли не – разни игри с пионки и зарчета, подаръци, развален телефон, писмо, 1-2-3-стоп, отидох в гората, някаква измислена си от нас… Съвсем сами си изкарвахме по няколко страшно веселяшки часа, увенчани с ТОРТАТА! Как само се чакаше тя от всички – дали ще има шоколадова глазура, ще бъде ли на два етажа (че по повече нямаше) и с достатъчно захарни фигурки за всички?!
Както казах в началото, подаръците също бяха важни и винаги се радвах на тях, разопаковах ги хищно и моменталически и се радвах, независимо дали ставаше въпрос за книга, кукла или игра. Е, в онези години дори се случваше да се повтори някой подарък, но пък ставаше смешно (веднъж така сестра ми получи две еднакви кукли – в резултат подстригахме едната и я превърнахме в момче – кукла каквато иначе в магазина никога не бяхме виждали).

Преди известно време попаднах на съвременен детски рожден ден. Беше много весело и забавно, децата през цялото време играеха, танцуваха, пищяха от кеф. Прекрасно! Само едно нещо умът ми не го побира – защо за да им е веселоа трябва да се вика клоун или dj? Гледах ги тия хлапетии и се чудех не могат ли да се забавляват както нас някога – сами да си измислят заниманията, да направляват веселието, да влизат от роля в роля. Вместо това, бяха хипнотизирани от един батко, който диктуваше коя да е следващата игра, коя да е музиката, която ще слушат и точно как да танцуват всички. От този, а и други детски рождени дни, останах с впечатлението, че днешните деца не обръщат почти никакво внимание на подаръците, въпреки че шансът да получат нещо, което вече имат е сведен почти до нулата. Просто се поглежда и хвърля в ъгъла… Накрая дойде и тортата, но вместо всички да чакат с нетърпение да получат парче от красотата, по сигнал от рожденика всички заровиха ръце и муцуни в нея (не ми се ще да морализаторствам, но за мен това да не научиш детето си да уважава храната е крайно безотговорно).
Този купон ми припомни за колежките ми с деца, които всяка година като наближи рождения ден на отрочетата им, изпадат в ужас при мисълта, че семейния бюджет ще олекне с 500-600 лева за „парти” в някой детски клуб или поне клоун и някакви екстри към него, само и само децата да прекарат рождения ден…как? Даже не знам какво се цели с това:
- дали да се покаже колко е финанциално семейството,
- дали просто не знаят как да общуват с децата си и вместо да ги научат как да играят им докарват разни заместители,
- или дали всъщност не им се занимава с децата…
Като гледам тия неща и се чудя защо и кога хората направиха отрочетата си консуматори на готови продукти, в материално и емоционално измерение, и кога замениха творчеството с полуфабрикати?
Сетих се за тези неща покрай моят юбилеен рожден ден миналата седмица, на който се оказа, че изхарчих по-малко от 200 лева, а вечерта наредих на шкафчето подаръците точно като едно време. Заспивайки си мислех как ще се постарая да науча моето дете да играе само и с приятели, да фантазира, да измисля разни неща и предмети, да няма нужда от някакви заместители на детското въображение. Толкова ли е трудно, че повечето от днешните родители не го правят?!

About these ads

21 responses to “Детските рождени дни

  1. И аз много пъти съм се чудила по тия теми. Но някак сега всички именно, за да демонстрират статус, или да компенсират това, че те са нямали като малки еди-какво си, задоволяват всичките капризи на децата. А децата на познати и приятели, с които съм по-близка, са ужасни. Не уважават не само храната, изобщо нищо не са научени да ценят. На моя приятелка детето веднъж каза на дядо си „Глупак такъв“, а тя дори не реагира! Човекът много силно се засегна, но не каза нищо. И какво би могъл. Дано някой ден възпитам децата си по-добре, поне някакво възпитание да имат…

  2. „- дали да се покаже колко е финанциално семейството,
    - дали просто не знаят как да общуват с децата си и вместо да ги научат как да играят им докарват разни заместители
    - дали просто не им се занимава с децата…“

    Подозирам и трите :) И четвърто, защото нямат вкус и просто правят каквото правят всички.

    На мене специално рожден ден с балони и клоун би ми докарал кошмари, но това е друга тема :D

  3. Уф. Пипи! Аз изпитвам панически ужас от деца, които не се радват на подаръци и могат да играят само под строй :) Единственото ми утешение е, че сигурно и те сънуват кошмари с мен :))

  4. Страхотна тема и още по-страхотен постинг. :-)
    Искрено се радвам за теб, защото лично аз – от 11-ия си рожден ден до момента, не съм празнувала особено щастливо, с две-три изключения.

  5. Добре идваща клуба :) Мнооооого ще ти е трудно да направиш това, което искаш – единственият реален начин е смяна в модата. Т.е. замяна на Winx с Хана Монтана …;-)

  6. Споко, всяко поколение – с щенията си. И баща ми се чудеше защо играем на Формула 1, а не на стражари апаши :)

  7. Bia, точно вчера чух в трамвая едно подобно малко изчадийце така да се държи с баба си, а по гсм-а така да манипулира родителите си, че направо ми настърхна козинката! Виж, това за компенсирането на нещата, които не сме имали ми убягна. Макар че, като гледам до какво води това компенсиране, мисля че нормален, загрижен за възпитанието родител, не би го допуснал.

    Прасуне, и аз като чуя „клоун“ за То се сещам и си придърпвам одеалцето по към мен, да не би да вземе да ме дръпне и кюта-пата да се простя с живота мил!

    Стойчо, аз този проблем предварително съм го решила – нет телевизор, нет Уинкс, Хана и Ю Ги О ;) Ще си правим кончета от кестени и клечки и разни подобни работи :) Е, може да е неразбрано после от връстниците, но ще се намери решение и на тази задача.

    Пък за всички – трябва да си спретнем заедно един истински не-рожден ден и да си направим кефа като едно време ;)

  8. Браво, Пипи!
    Като за млада дама, все още нестанала родител, много добре описано като страничен наблюдател.
    Моята дъщеря е на 4 и за това кратко време мога да напиша ферман за детските тържества с малкото им, уви напоследък разновидности. Аз съм пробвала и двата вида – първите два рождени дни бяха в клуб, като първият беше много успешен, защото всички деца бяха на възраст между 1 и 3 години и наличието на много и шарени играчки беше добре, защото на тази възраст не са в състояние да играят много добре заедно, а по-скоро се забавляват самостоятелно.На втория повече от половината поканени обаче не дойдоха, но наличните хлапета се забавляваха отново много добре. Третият и четвъртият рожден ден празнувахме вкъщи – лудницата беше голяма, хамалогията също не беше малка, но пък беше много забавно. А и сега, когато децата са по-големи им е по-весело да си играят сами, нямат нужда от шаренията на детските клубове. Имаше гоненица, криеница, игра на вълци, игра на принцеси. Бях приготвила храна подходяща за деца, сокове, огромна торта и шарена украса.
    За жалост в днешно време нещата стоят така: родителите са много заети – дали защото НАИСТИНА са много заети или просто не могат да се организират, изморени са, напрегнати и изнервени са – или просто немат нерви да се занимават с такива работи. И по този начин е много лесно – хайде всички в клуба и там каките/клоуните да правят каквото си знаят, те дечицата на всичко се радват… а пък и на много хора им липсва въображение.
    Има едно обаче, малко но важно. Няма значение дали празникът се случва вкъщи, в детски клуб, в детската градина, в парка…, важното е да има минимално количество старание.
    А темата за уважението и приемането на подаръците и после грижата за същите и вещите изобщо няма и да започвам, че после не мога да спра.
    Малко се поувлякох, но да си кажа :)

  9. „Пък за всички – трябва да си спретнем заедно един истински не-рожден ден и да си направим кефа като едно време“

    С балони, нали? :D

  10. Поздравеления за постинга! Тревожи ме и друга тема – че децата днес няма къде да играят.

  11. @Eola, същото се питам и аз… Поста наистина е много добър и съм сигурен че много от нас са се замисляли над тази тема.

  12. Не че не съм съгласна, много съм съгласна даже, но пък имам да добавя още една причина за такова държане на родителите. Понякога такъв рожден ден е компромис от тяхна страна. Те го позволяват, защото детето им го иска точно такъв. Защото съседското дете е празнувало в сладкарница, боулинг или парти център. Или защото така прави Хана Монтана.
    И може и на мама и тате да не им харесва, но ако за рождения си ден искам огромна кукла Уинкс с лачени розови ботушки и парти с клоун, най-вероятно ще ги получа. Защото това си е моят рожден ден и защото те искат да съм доволна поне този път.

  13. Прасуне, сега остава да кажеш, че и клоун искаш на този не-рожден ден и после да те мисля, че сме ти докарали кошмари :-D

    Анкабанке, моля ти се, я съм педагог с тапия :)Пък и към практката съм се запътила с пълна сила ;) Да, сигурно битието на родителите е много тежко, ама пак, длъжни са като имат чааве да му отделят качествено време, пък ако ще и планини да трябва да местят за тая работа :)

    Светлина, представи си как имаш дете и му предлагаш толкова творчесвки и готски заниманич, че да гледа с насмешка на Хана Монтана!
    Хора, а момчетата и те ли с нея се зомбират, че не знам? :-D

    Ами до блока ми има почти прекрасна детска площадка. Почти, защото ако не дойдат пуберите от училището да поркат бира и да си зарежат бутилките, то малко след това задължително идват майките с пликчетата семки, а и не се чудят много къде да си хвърлят фасовете и другите ненужни вещи :( ….Като цяло съм склонна да вярвам, че за кочината и липсата на много неща сме си виновни само ние.

  14. За момчетата е виновен Спортакус :) (http://blog.tystoybox.com/wp-content/uploads/2006/11/sportakus.jpg) Добре де, и още стотина…

  15. Да живее Макуин и Спайдърмен :)

  16. пипи, пипи, пипиии…

    утре ще коментирам повече :-D

  17. Пипилотками, страхотно си го написала! (Умишлено не прочетох коментарите и може да се повторя с някого.)
    Децата могат да се забавляват чудесно и сами, ако родителите не си мерят… Обаче ако не си ги мерят…, е възможно да се обвиняват по-късно, че са оставили децата без подходяща социална среда за развитие. „“

  18. Това е много интересна тема, за съжаление почти всеобхватно. Според мен повечето проблеми идват от начина на възпитани и заложените ценности.

  19. такаа, утрето дойде :mrgreen:

    мдам, аз също много от нещата не ги разбирам… тъпо е да наемаш някой да ти забавлява децата, поне за мен.
    знам ли, някой ден Ния може и това да си поиска, то ще си покаже.
    удобство е РД на едно дете, празвуващо с тумба деца да бъде някъде на неутрално място от дома ти. ще си спестиш доста чистене, слугуване и прочие :lol:
    3 РД на Ния беше в клуб. факт. децата на тази възраст имат неподозирана енергия и при положение, че живеем в апартамент, да ги затворим в една стая си е истинско предизвикателство. да не казвам, че живеем на 9 етаж и балконската врата едно 3 годишно дете съвсем спокойно я отваря.
    та, избрахме клуб С ДВОР. кеф им на децата да тичат по поляната, да се люлят или пързалят, кеф им вътре да се зариват с топки, пързалят, карат колички и прочие.
    а и това е все пак един ден в годината. :-)

    нещото, което не разбирам и никога няма да направя, през ден да си влача детето в клубче, а аз спокойно да си пия кафето. не съм го правила и няма и да го правя. предпочитам да отидем на разходка в парка. разбира се има и изключения, ако навън времето е ужасно, а искаме да се видим с няколко деца накуп, ще скокнем за час в някой клюуб :-)

    така разбирам аз нещата :-) после ще разказваш на практика как са при вас :-D

  20. Не мисля, че в повечето случаи децата са тези, които настояват за зрелищни рождени дни. В много случаи на родителите не им идва нищо друго на ум. Даже знам за случаи с мои близки, които се отказаха да правят показни рождени дни, понеже разбраха, че детето им по-скоро се изнервя и предпочита истинско внимание от роднини и приятели.

    Относно изнудването от страна на децата … ами не мисля, че всички родители позволяват да бъдат изнудвани. Ако обсъждат нормално нещата с децата си, без да се чувстват гузни за едно или друго, могат да планират заедно рождения ден, което включва и изясняване на това дали разполагат с достатъчно ресурс за един или друг вид празнуване. Децата влизат в положение ако родителите вярват, че това е възможно и ги третират като мислещи и чувстващи същества, а не просто като разход и нещо за показване.

  21. Да се „насося“ и аз. Темата е много интересна. Отговорът е един – повечето родители са безхаберници ( точка)
    Включвам се първо защото съм два пъти родител и после, защото малката ми щерка има рожден ден след десет дни. Никога не сме празнували рождения и ден в клуб. Всяка година се опитваме да правим нещо различно. Едната година бяхме в детския кът в Морската градина, изредиха се бънджита, блъскащи колички и какво ли още не. Другата в Еко парка, в близост до Варна. Там и рожденничката и гостенчетата яздиха кон. После на вилата – там кареокето е било основната изява и атракция. Подаръците се обсъждат предварително, бюджета също.
    Колкото до “ нет телевизор“, мисля, че е малко прекалено. Един добър родител би се справил, даже и при наличието на телевизор, Уинкс и Хана Монтана. Вярно, много мислене и говорене се иска, ама никой не е казал, че ще е лесно :)

Вашият коментар

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s