Много народ обяснява тия дни какво му е хубаво на него да е жена. Не разбрах защо са го кръстили карналвал само? Мен никой не ме е канил, но пък аз ще се изкажа самостойно.
Знам, че съм това, което съм, именно защото съм жена и нямаше да бъда същото ако бях друго. И съм доволна от това положение.
Само толкова исках да кажа.
Ааа, и, че:
Ако баба ми беше мъжка, дядо ми щеше да е женски.
Но понеже не е така, няма какво да му философствам повече 
П.П. Не слагам линкове към писалите за карнавала, защото не са ме поканили, та да не се натрапвам 
А за за пътеписа не съм забравила, но го оставих за утре.
Леко е извън темата, но в началото на демокрацията бяха пуснали една реклама: млада жена на фон отворен прозорец към цветна градина. (Помня цветната градина, защото бях много алергичен към полени и кихах даже и от ливада показана по ТВ
Както и да е 
Та жената в продължение на минути (рекламно време!) обясняваше колко добре се чувства, колко е щастлива и т.н. … накрая обаче нямаше никаква индикация за рекламирания продукт.
И аз си мислех – тия хора са полудели, какво им става…
Както казах, извън темата е, доста по-късно рекламата на същия продукт вече завършваше и с ясното му показване (както и марката). Май е някакъв маркетингов трик с този вид реклами, но тогава още не им бях свикнал.
Та,сори за офтопика
“Карнавали” ги наричали по чужбинските блогове, та затуй
и на мен ми се стори тъпо, ама явно има хора, който имат нужда да се утвърдят
Pingback: Ако 16 април 1925 г. беше днес « Патиланско царство