Monthly Archives: януари 2010

Ех, тази ни къса памет

Трябваше днес да драсна разказ за Истанбул, но покрай румините вълнения се отплеснах. Но това ми разсейване ми напомни, че точно както и преди си оставаме все така късопаметно племе. А тези, които нямат памет са обречени да си повтарят грешките и да се надяват, че някой ден ще станат по-паметливи.
Какво се сетих ли? Сетих се за

Маргарит Ганев

Ганев де, Мáргарит! Не можете ли да се сетите? Мислите, че не сте го чували никога? Уверявам ви, че няма начин да не сте чували за резила през 2007 година, който преживяхме заради него, само дето сте забравили. Но ще ви припомня.
Беше заместник-министър на правосъдието при Петканов. И той, подобно на героинята от последните две седмици, се беше заинатил за един пост по на запад от България – щеше му се да стане нашия съдия в Страсбург на мястото на Снежана Ботушарова. Толкова му се искаше, че си направи конкурса така, че да спечели на наша територия, т.е. да номинира себе си в компанията на две други особи пред които да изпъква. Само дето от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (Съвета на Европа да не се бърка със Съвета на ЕС) тия работи не минават и ни върнаха трите номинации – прецедент до момента. Некомпетентни били хората – това беше предтекста, иначе – непрозрачния и проведен при конфликт на интереси конкурс за номинации. И от Съвета на Европа ни го казаха. И ние се срамихме три дена, изпратихме по терлици новия човек и… забравихме.

Та така до миналата седмица – пак голям срам насред ЕС този път, голяма излагация. Е, на Руми, за разлика от Маргарит, ѝ гледахме срамотиите на живо и, за това беше и по-болезнено. Ама колко да е болезнено. Пак ще е всяко чудо за три дни (или две седмици) и така до другия път.

(за настоящия скандал много се изписа и, въпреки че има какво да добавя, няма да пиша, че отплесването ми съвсем голямо ще стане)

Познай заглавието

За много години, народе!
Да сте ми живи и здрави, да си пишем днес и утре, от по света и у нас!
Надявам се, да сте посрещнали 2010-та в най-топлата и приятна компания с най-близките си хора. Аз така направих, само че се изместих за празненствата в съседна ни Турция, за да съчетая празника с туризма и да си осигуря едно ориенталско посрещане, че комай в Азия не бях стъпвала преди.И преди да ви заразказвам за по-туристическите работи ще ви кажа за една весела случка.

Возим се значи с приятели на корабчето-градски транспорт за към азиатската част на Истанбул. Беше първия ден на Новата година. Топлинка и слънце, само морето беше по-бурно, та си седяхме по седалките, за да задържим празничната вечеря в стомасите си.
И се качва едно семейство – млад мъж на около 30, облечен с костюм по европейски; жена му – булка на неговите години, с годежен пръстен и халка на ръката, ама със забрадка на главата; до тях седнаха нейните майка и сестра – и двете също със забрадки. Та пристигат и сядат срещу нас. И като по команда и четиримата вадят книжки.

Аз нали съм си от кокошка крак яла, веднага се загледах да видя какво четат. Ама бързо се отказах от задачата с книгите на жените – всичките с едни розови корици и много букви с ченгелчета от всички страни. Преместих се на книгата на бея (bay се оказа господин на турски). И неговото заглавие беше с много опашки и извивки и, за това погледнах към автора:

- Ако е някой западен все ще му позная името. – И, да. Оказа се познат – Джордж Оруел – Ха! Той няма кой знае колко книги, все ще я позная. – загледах се небрежно в заглавието и зачетох - …Ha..y..v…an, Hayvan – Хайван?! Че така не казвахме ли на кучетата? И какво нататък – чи…ф… Çiftliği – чифликчи трябва да е май… Hayvan Çiftliği, Хайван чифликчи?! Хахаха, ама това е

Животинска ферма!!!

Сръгах Емил да изпитам познанията му по турски. Позахилихме се тайно. Значи хайванче, било животинка, а не както винаги съм мислела – куче.

Хе, толкова смешно ми прозвуча това заглавие, че с прибирането се хванах да проверя дали „Лебедово езеро“ е „Юрдек гьол“ – еми майтапа се оказа почти истина – пак си е гьол ама друго е името на лебеда :) Та шега, шега, но така сме си омешали езика с на комшиите, че изненади ни чакат зад всеки ъгъл.